Решение № 1410 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2014 г.

ВАСI отделение10.02.2016 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/06.11.2014 г. по адм. д. № 158/2014 г. на Шуменския административен съд. ОСЪЖДА EТ "Моби-Геновева Дилова" да заплати на АМ-Митница Варна 300 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1410 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15552/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът EТ"Моби-Геновева Дилова" моли да бъде отменено решение № 60/06.11.2014 г. по адм. д. № 158/2014 г. на Шуменския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-2000-763/28.08.2014 г. на началника на Митница Варна, издадена на основание чл. 124б от ЗАДС като неправилно. Подържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Началника на Митница Варна по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърли жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ЗМ-2000-763/28.08.2014 г. на началника на Митница Варна, с която на основание чл. 124б от ЗАДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване за срок от един месец на офис на пл. Гаров площад в гр. Шумен и е забранен достъпа до него. В мотивите си съдът правилно е приел, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато в изпълнение на закона - чл. 124б, ал. 1 - 3 от ЗАДС. Съдът е обсъдил подробно възраженията и доводите на дружеството и е достигнал до законосъобразни изводи за тяхната неоснователност. Законът не изисква да е влязло в сила издаденото наказателно постановление, за да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 124б от ЗАДС. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на материалния закон при налагане на принудителната административна мярка. При извършената проверка в обекта на касатора е констатирано, че държи в обекта описаните в протокола количества цигари без бандерол. Законосъобразен е изводът на съда, че самото държане на акцизни стоки без бандерол в обекта съставлява основание за издаване на наказателно постановление по чл. 124а от ЗАДС за налагане на административно наказание и налагане на принудителна административна мярка по чл. 124б от ЗАДС. В касационното производство се представят доказателства от 1.09.2014 г. за прекратяване на договора за наем с касатора и сключване на договор за наем от същата дата от наемодателя на офиса, състоящ се от две помещения, с ЕТ "Моби Дик-Даниел Пенчев" като се поддържа, че заповедта няма предмет, тъй като обектът е предаден на новият наемател. На основание чл. 219, ал. 2 от АПК представените едва в касационното производство доказателства не следва да се обсъждат. Видно от датата на образуване на делото пред АС - Шумен на 15.09.2014 г., страната е могла да представи тези доказателства в производството пред административния съд, ако са съществували. В касационното производство не са направени доводи за наличие на касационно основание нарушение на процесуалните правила от съда, поради което по чл. 219, ал. 2 от АПК цитираните анекс и договор не са допустими доказателства. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно в размер 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1