Решение № 12835 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Овча купел-Столична община, чрез процесуален представител, против решение 16691/15.05.2025г., постановено по адм. дело 678/2025г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответната страна Р. Б. Б., не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ по жалба на Р. Б., в качеството й на родител на детето П. А. Т., е отменил Заповед РОК24-РД55-25/19.03.2024г., издадена от Кмета на район Овча купел-Столична община, с която е отказано изплащането на компенсации за периода 01.01.2024г.-29.02.2024г. по искане РОК23-КМ01-171/29.02.2024г. на лицето Р. Б. Б., в качеството й на родител на детето П. А. Т. [ЕГН], и преписката е изпратена на АО за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при липа на мотиви, от които да се установят причините за това представеният към заявлението договор за присъединяване към Родителски кооператив Цветна надежда да се приеме като неотговарящ на условията на Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места /Наредбата/. Съдът е счел, че по преписката не се съдържат и данни, позволяващи да се извлекат мотивите, обосновали издаването на акта, като такива са изложени едва в представените по делото писмени бележки. Отделно от това съдът е намерил, че оспорения акт е взет при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. АССГ е приел, че представеният към заявлението за компенсации договор формално отговаря на изискванията на Наредбата, което се подкрепяло от факта, че са изпълнени изискванията на чл.5 от Наредбата, касаещи представянето на документи, удостоверяващи заплащането на такси по договори за отглеждане и обучение по чл.4, ал.2, т.1 от Наредбата. Съдът е достигнал до извод, че са изпълнени предпоставките на закона за допустимост на разходите, извършени от жалбоподателката Б. за отглеждане и обучение на детето П. Т.. Решението е правилно като краен резултат. Споделя се заключението на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо АПК, като в същата липсват фактически основания за издаването й. От прочита на съдържимото в процесния АА не може да се направят изводи спрямо конкретния негов адресат- Р. Б. Б. във вр. с подаденото искане, обосноваващи диспозитива на процесния АА. Не може да се приеме, че в конкретния казус съображения относно конкретни факти спрямо изискванията на Наредбата, обосноваващи възприетия с АА отказ се съдържат в документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт- искане, множество договори за присъединяване към родителски кооператив Цветна надежда, платежни нареждания и фактури. В процесния случай АО е извършил опит да мотивира оспорения акт с представената по делото пред първоинстанционния съд писмена защита (документ, съставен след депозиране жалбата в АССГ), което е недопустимо. Съобразно изложеното правилен е крайният извод на първостепенния съд за липса на фактически основания в оспорения акт свързани с възприетите от органа материалноправни основния за отказ от изплащането на компенсация за периода 01.01.2024г.-29.02.2024г., независимо от наличието на противоречие в мотивите на АССГ. От една страна съдът приема липса на фактически основания в акта, и въпреки това се произнася относно материалната законосъобразност на акта и съответствието на същия с целта на закона - въпроси, които подлежат на изследване само при наличие на мотиви в акта, свързани с факти, обосноваващи възприети от АО правни основания, каквито мотиви в случая не са налице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба. Същите представляват отново опит за обосноваване (мотивиране) на оспорения пред АССГ акт, поради което не се кредитират от настоящия състав. От изложеното следва, че оспорената пред АССГ заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при липса на мотиви, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд. Правилно първостепенния съд след отмяна на заповедта е изпратил преписката за ново произнасяне от АО, но в тази част мотивите на първостепенния съд трябва да бъдат съобразени от административния орган единствено в частта, относно задължението на органа за излагане в АА на фактически основания. В мотивите на акта следва да се изложат всички факти, представляващи отрицателна предпоставка за възникване правото за получаване на средства за компенсиране, които обосновават възприетите от органа правни основания за издаването му, включително свързани с договорните отношения на субекта, претендиращ компенсации, с родителски кооператив Цветна надежда, и конкретно с относимите към спора въпроси, представлява ли родителския кооператив частна детска градина или училище по см. на чл.29, ал.3 ЗПУО, съответно какви са последиците свързани с правото за получаване на компенсации по см. на Наредбата спрямо претендиращо за изплащането им лице, което в качеството му на родител- член на субекта, получаващ заплащане за услуга по отглеждане и обучение на деца, извършва тази услуга. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства, като с оглед установеното по делото крайният извод на съдебния състав за липса на мотиви в оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,