Решение № 4939 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2017 г.

Решение № 4939 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Б. АН" ООД срещу решение № 3530 от 26.05.2017 г. по адм. д. № 1679/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 9/30.01.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните С.-град, с която се заличават от базата данни подадените от жалбоподателя уведомления за пускане на пазара на хранителната добавка "И. с.". Излага касационни основания за недопустимост и неправилност на решението. Неправилно съдът приел, че административния акт отговаря на изискваният на чл. 59, ал. 1 АПК. Във формуляра липсва индивидуализация на поделението на БАБХ, не е посочено името на директора на органа издал акта. Счита, че компетентният орган, който може да заличи от базата данни уведомлението за пускане на пазара е този който е разпоредил вписване на уведомлението - директорът на БАБХ, а не органът в субординация. Съдът добавил правни основания на заповедта, издадена на основание чл. 30, ал. 1, т. 12 и 13 от Закона за храните, които не обосновават заличаване от базата данни. В заповедта липсва и фактическо основание за издаването й - посочената в т. 2 причина препраща към писмо № 2516/19.01.2017 г. Съдът не допуснал задача на експертизата да отговори на поставените от жалбоподателя въпроси за разликата между тимопентин и хексапептидът, който е съдържанието на продукта и не е нито активен център, нито хормон, нито аналог, не допуснал тройна експертиза. Не взел предвид, че продуктът се разпространява в Словения като хранителна добавка. Продуктът отговаря на законовото изискване на чл. 5 от Наредба № 47. Процесуалният представител на ответната стрна излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок, на 23.06.2017 г. при връчено съобщение за решението на 12.06.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на функциите му съгласно чл. 2 от Закона за БАБХ във връзка с чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки, във връзка с чл. 23д и чл. 28, ал. 1 от Закона за храните, чл. 30, ал. 1, т. 2 и т. 9, б. "ж" от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните и въз основа на възложеното със заповед № РД -11-200 от 04.04.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ изпълнение на тези функции и длъжностната характеристика за длъжността директор на ОБДХ - С.. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че не се установява кой е подписал заповедта, тъй като е посочена длъжността на подписалото лице - директор и е поставен печат на ОБДХ - С., следователно е индивидуализиран издателят на административния акт. Заповедта е издадена по образец, като е попълнено приложимото основание - т. 2 - заявените продукти са лекарствени продукти. Цитирано е писмо на ИАЛ № 2516 от 19.01.2017 г., което е част от административната преписка по издаване на оспорения акт. В писмото изрично е посочено, че са касае за лекарствен продукт по смисъла на чл. 3 от ЗЛПХМ, който отговаря и на изискванията на чл. 4 от същия закон, като подлежи на регистрация и разрешение за употреба по реда на ЗЛПХМ, поради което редът за разпространението му на пазара като хранителна добавка съгласно наредба № 47 от 28.12.2004 г. за изискванията към хранителните добавки е неприложим (чл. 2 от Наредбата). Това становище е базирано на приложеното по делото заключение на Специализираната комисия по определяне на принадлежност на продукти към ИАЛ. Писмото от 01.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИАЛ не представлява одобрение на процесния продукт като хранителна добавка, а само удостоверяване на факта, че продуктът се разпространява като такава. Същото не препятства възможността този орган да констатира, че разпространението е неправилно и че продуктът следва да се регистрира като лекарствен. Същественото за процесния продукт е, че според листовката му в страната - производител - Русия е представен като притежаващ свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора, както и че се използва за възстановяване от болести със своето имунологично действие. Същото се потвърждава и от вещото лице, което определя продуктът като лекарствен, защото се използва за лечение на заболявания, включително онкологични, както и защото се прилага парентерално, което не е характерно за хранителните добавки. Съдът изложил съображения, че след като и. с. отговаря на характеристиките на лекарствен продукт е без значение дали е опасен за разпространение или не. Това може да има значение в производството по регистрацията му като лекарствен продукт, но не променя извода, че препарата не е хранителна добавка. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на функциите му съгласно чл. 2 от Закона за БАБХ във връзка с чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент на съвета от 27 януари 1997 г. относно нови храни и нови хранителни съставки, във връзка с чл. 23д и чл. 28, ал. 1 от Закона за храните, чл. 30, ал. 1, т. 2 и т. 9, б. "ж" от Устройствения правилник на БАБХ и въз основа на възложеното със заповед № РД -11-200 от 04.04.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ изпълнение на тези функции на директора на ОДБХ - гр. С.. Неоснователно е възражението на касатора, че не е известен автора на процесната заповед, доколкото в същата е посочена длъжността на подписалото я лице, а именно: директор, като е поставен печата на съответната ОБДХ, което в достатъчна степен индивидуализира нейния издател. Издателят на акта е назначеният към този момент директор на ОДБХ - гр. С., жалбоподателят не е оспорил положения подпис. Актът отговаря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като съдържа всички необходими реквизити, за да бъде изведена волята на органа, който го е издал и мотивите за това. В заповедта не е посочен срока и начина за обжалването й, но това не е довело до ограничаване на правото на обжалване, доколкото подадената жалба от засегнатото лице е приета за допустима, разгледана е по същество от съда, чието решение съответно е предмет на настоящото касационно производство. Допуснатото нарушение не е съществено, тъй като няма отношение към съдържанието на акта и не е лишило засегнатото лице от право да го обжалва. В оспорената пред съда заповед е посочено правно основание по чл. 30, ал. 1, т. 12 и т. 13 от Закона за храните които разпоредби дават право на компетентните органи да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания и да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им. При издаването на акта е спазен и приложимия материален закон, доколкото е налице посоченото в него фактическо и правно основание за издаването му. Основанието за заличаване на подаденото уведомление за пускане на пазара на хранителната добавка "И. с." е, че продуктът отговаря на изискванията за лекарствен продукт, използвани в хуманната медицина, и това представлява пречка за прилагане на режима по Наредба № 47/28.12.2004 г. Фактическият извод, че продуктът "И. с." представлява лекарствен продукт по смисъла на ЗЛПХМ, е направен въз основа на заключение на Специализираната комисия по определяне на принадлежност на продукти към ИАЛ, както и на писмото от 01.10.2015 г. на изпълнителния директор на ИАЛ. В този извод е подкрепен и от назначената и извършена в хода на съдебното производство съдебно-фармакологична експертиза. С оглед събраните по делото доказателства, че "И. с." не отговаря на изискванията за хранителните добавки по Наредба № 47 от 28.12.2004 г. и е лекарствено средство предвид нормата на чл. 2, ал. 3, т. 4 от ЗХ, според която не са храни лекарствените продукти по смисъла на ЗЛПХМ, то правилно съда е приел, че са били налице фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед за заличаване на продукта от базата данни на подадени уведомления за хранителни добавки, пуснати на пазара. Неоснователни са доводите за недопустимост на съдебното решение, тъй като съдът иззел компетентността на административния орган, като посочил правни основания, които не се съдържат в заповедта. Неоснователен е основният аргумент за отмяна на акта, че заповедта за заличаване от регистъра на хранителните добавки е издадена от директора на ОБДХ в С., а уведомлението за пускане на пазара и включването в регистъра на хранителните добавки заповед е на директора на Българска агенция по безопасност на храните, т. е., че по-долу стоящ административен орган не би могъл да отмени регистрация, издадена от по-висшестоящ орган. В случая се касае за различни актове, в основата на заповедта стои заличаването на процесния продукт от списъка на хранителните добавки. Неоснователно е възражението, че разпространението на хранителна добавка е допустимо само на базата на изготвената от жалбоподателя листовка, свободно пусната в магазините. Издадената заповед за заличаване от базата данни подадените от жалбоподателя уведомления за пускане на пазара на хранителната добавка е законосъобразна. Правилно административният орган е констатирал, че следва да бъде издадена заповед в основата, на която стои заличаването на процесния продукт от списъка на хранителните добавки. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издавено й, въпреки, че препраща към документи предхождащи издаването й. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е поставил допълнителна задача на експертизата и не е назначил тройна експертиза. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - гр. С., е в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Не се установява да са поискани от ответната страна разноски по делото поради което не се присъждат. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение