Решение № 470 от 13.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6/2012 г.

Решение № 470 от 13.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 753 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 6 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато по касационната жалба на Ж. И. Ф., М. Б. А., А. А., М. П. К. - В., Л. А. Ш., И. П. В. и К. П. В. касационно обжалване на решение № 5365 от 18.10.2011 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 3044 от 2011 г., с което е отхвърлен иска на касаторите по чл. 108 ЗС срещу Д. Л. Стрелкова за дворно място от 815 кв. м. в южната част на УПИ ..., кв.... по плана на м. "Б.", [населено място] и срещу В. С. Я., Ю. П. В. и А. Я. В. за дворно място от 1 030 кв. м. в източната част на УПИ ...., кв.... по плана на м. "Б. ". Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материално правните въпроси: -допустим ли е иск с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ когато държавата след одържавяването на имота по предвидените в ЗВСОНИ способи се е разпоредила с него с административен акт, а не с гражданско правна сделка; -вторият въпрос е подлежи ли решението на Т. комисия като индивидуален административен акт от който ответниците черпят права на косвен съдебен контрол във висящия спор за собственост; -следва ли да се предявява иск по чл. 7 ЗВСОНИ по отношение на одържавен имот по ЗОЕГПНС ако той е бил предмет на замяна по Т. Комисия или пътят на защита е иск по чл. 108 ЗС; -дължи ли произнасяне по всички наведени от страните твърдения и възражения; -съдът обвързан ли е от влезлите в сила решения по чл. 7 ЗВСОНИ по които е приета обратната теза, т. е. за недопустимост на иск по чл. 7 ЗВСОНИ при одържавен имот по ЗОЕГПНС, който е заменен по реда на Т. Комисия; -съставът на Т. Комисията, компетентна да извърши замяната, определя ли се с ПМС за земеустрояване, групиране на земите, одворяване на ТКЗС, ДЗС, М. и др. обществени стопанства -Д. в. бр. 72 от 7.09.1954 г. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Д. Л. Стрелкова, В. С. Я., Ю. П. В. и А. Я. В. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в едномесечния законен срок. Решението е постановено след отменително решение № 672/10 от 7.03.2011 г. на ВКС, Първо отделение с което са дадени указания по приложението на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен извод. Първоначалните ищци Ж. И. Ф., А. Б. К., А. Г. Л., В. Г. Л. и Ц. К. К. като наследници на И. П. /П./ В., починал на 18.03.1931 г. /у-ние за наследници № 336 от 27.04.2001 г./ са предявили ревандикационен иск срещу Д. Л. Стрелкова и В. С. за дворно място от 815 кв. м. в южната част на УПИ ..... , кв.... по плана на м. "Б. път", [населено място] и срещу В. С. Я., Ю. П. В. и А. Я. В. за дворно място от 1 030 кв. м. в източната част на УПИ..., кв.... по плана на м. "Б. път" . В исковата молба посочват, че И. В. е притежавал нива с площ от 5,5 дка в. м. "Г.", [населено място], София с н.а. № .., т..., н.д. № ... от .... г. От имота са били одържавени 5/6 идеални части по ЗОЕГПНС от М. Ш., Т., А. и В. Л., В. Т., А. В. и П. В.. От Ж. К. са отчуждени 1/6 идеални части по указ № 447 от 1948 г., с който е бил лишен от българско поданство нейният съпруг Б. К.. След одържавяването имота е бил заменен по реда на З. със земеделски имот, собственост на С. М. като му е дадена нива с площ от 1,2 дка и на С. М., на когото пък е даден имот с площ от 1,8 дка. С. М. и С. М. са продали получените по замяна имоти, вече заснети като им. пл. № 567 на Л. С. и С. В.. Двамата закупуват общо 3 000 кв. м., които в последствие си поделят Л. С. получава парцел ... с площ от 2060 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 450 кв. м., а С. В. получава парцел .... от 1950 кв. м. с неуредени сметки по регулация за 25 кв. м. / Настоящия състав намира, че спора относно идентичност на процесния имот с този, който е принадлежал на наследодателя на касаторите е несъстоятелен, тъй като от данните по делото и техническата експертиза, проследила неговите съседи се установява съвпадението. Ищците твърдят, че замяната е извършена от комисия в незаконен състав, а последващите продажби са осъществени при сериозни нарушения на закона/. Поискали са прогласяване нищожността на нотариалните актове с които Л. С. с наследник Д. Стрелкова и С. М. с наследник В. С. В. и Я. С. В. са купили имотите, поради противоречие със закона- чл. 26, ал. 2 ЗЗД както и ревандикиране на незастроените части от двата парцела както следва: от Д. Л. Стрелкова за дворно място от 815 кв. м. в южната част на УПИ.., кв.... по плана на м. "Б.", [населено място] и срещу В. С. Я., Ю. П. В. и А. Я. В. за дворно място от 1 030 кв. м. в източната част на УПИ ..., кв.... по плана на м. "Б.". Исковете са били отхвърлени защото съдилищата са счели, че ищците касатори не са установили правото си на собственост на заявеното основание- чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. С двете заповеди № РД- 57-413/24.03.1994 г. и № 57- 675/3.ХI.1998 г. на Кмета на СГО е възстановил в полза на наследниците, включително и част от имота- нива с площ от 5, 5 дка в землището на[жк], м. "Г." без тези части, които са предмет на настоящия спор по чл. 108 ЗС. По делото е установено, че с решение от 22.01.2001 г. по гр. д. № 1025 от 1998 г. на СГС, 1 г. о. са отхвърлени исковете по чл. 7 ЗВСВОНИ за посочените земи. Решението е влязло в сила като потвърдено с решение № 2042 от 8.04.2002 г. по гр. д. № 1319 от 2001 г. на ВКС, IV г. о. Съгласно чл. 221, ал. 1 ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително за страните между които е бил проведен процеса, т. е. то се ползва със сила на пресъдено нещо. Това е и отговора на въпроса дали съдът обвързан от влезлите в сила решения, дори те да са постановени по иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ относно одържавен имот по ЗОЕГПНС, който е заменен по реда на З. комисия. Практиката по този въпрос е константна и тя наред с процесуалния закон е гаранция за правната сигурност. Настоящия състав намира, че първият поставен въпрос относно допустимостта на иск с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ при който след одържавяването по ЗОЕГПНС, държавата се е разпоредила с имота с административен акт не следва да се разглежда в настоящия спор именно защото по въпроса е налице "res judicata" с посоченото по -горе решение. Касаторите са могли да атакуват решението за замяната от 12.10.1956 г. на Т. комисията по ПМС от 26.08.1954 г. като е било задължително провеждането на иск по реда на § 4и, ал. 1, пр. посл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, но такъв иск не е бил предявен и преклузивният срок е пропуснат. Последно поставеният въпрос относно съдържанието и правната същност на състава на комисията по Т. също е неотносим към спорното материално право, поради което настоящият състав не следва да му отговаря. Изводите на въззивният съд, че ищците касатори не са установили правото си на собственост са основателни и решението следва да се остави в законна сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.