Решение № 11592 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, район Овча купел, чрез процесуалния представител срещу решение 11445 от 02.04.2025г., постановено по административно дело 12332 по описа за 2024 година на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на кмета на район Овча купел Столична община да довърши процедурата по чл.43 и следващите от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и да издаде заповед за изкупуване на общинско жилище по подадена от С. Т. Ц. и Ц. В. Ц., двамата от гр.София молба с вх. РОК?-ДИ03-2-/2 от 28.10.2024 година и е изпратена преписката на кмета на район Овча купел за произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, визирани в решението на първата инстанция. Твърди се в касационната жалба неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се доводи в касационната жалба. Твърди се, че в съдебното решение липсват указания, които следва да се спазят, поради което е налице немотивираност на съдебния акт, както и, че отказът да се сключи договор не носи характеристиките на индивидуален административен акт, поради което споровете следва да се разглеждат по гражданскоправен ред, поради което административния съд се е произнесъл по недопустима жалба. По делото е постъпил отговор от 9.6.2025г. от С. Ц. и Ц. Ц., чрез процесуалния представител, в който отговор се оспорва касационната жалба, счита оплакванията за неоснователни. В представена на 21.10.2025г., след съдебното заседание, писмена защита се развиват подробни съображения. Претендира се присъждане на разноски за тази инстанция адвокатско възнаграждение. Производството пред Върховен административен съд е с участие на прокурор от Върховна касационна прокуратура, който дава заключение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмета на контрол пред административния съд е бил мълчалив отказ на кмета на район Овча купел Столична община да довърши процедурата по чл.43 и следващите от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата / и да издаде заповед за изкупуване на общинско жилище по подадена от С. Т. Ц. и Ц. В. Ц., двамата от гр.София молба с вх. РОК24-ДИ03-2-/2 от 28.10.2024 година. Съдът е приел, че жалбата е допустима и основателна, тъй като компетентния да изпълни задълженията си по чл.43 ал.1 -4 от Наредбата е кмета на район Овча купел, след взето решение на общинския съвет. Разгледал подробно направеното искане, представените доказателства и е извел извод за незаконосъобразен отказ. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и актът е обоснован надлежно. Оплакванията в касационната жалба сочат основанията по чл.209 т.3 от АПК общо, но мотивите са за недопустимост на съдебния акт по смисъла на чл.209 т.2 от АПК произнасяне по недопустима пред първата инстанция жалба. Изложените доводи са неоснователни. Видно от представените доказателства, разпоредбите на Закона за общинската собственост с делегацията за Наредбата, сочат специалните процедури при продажба на общинско жилище. Същата става след решение на общинския съвет, тъй като собственик е общината, чието решение, съгласно разпоредбата на чл.43 от Наредбата се изпълнява от кмета на съответния район. Следователно всички спорове с гражданскоправен характер, които се разглеждат по общия исков ред касаят споровете за собственост. В случая е налице решение на собственика, чието изпълнение се възлага по съответния ред на кмета на района, който се произнася по конкретните въпроси със заповед. По отношение на приетото по същество на спора следва да се направи препращане към мотивите на първата инстанция, съгласно чл.221 ал. пр.2 от АПК, тъй като същите са подробни и ясни. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответниците следва да се присъдят разноски за тази инстанция 2000 лв. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение без същото да е мотивирано. Предвид процесуалното поведение на страната, фактическата и правна сложност на делото, не следва да бъде намалявано адвокатското възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение