Решение № 864 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2011 г.

Решение № 864 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Сашо Цветанов Цветков от гр. Монтана против решение № 120/22.03.2011 г. по адм. д. № 118/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 1200900276/18.10.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град Велико Търново, ИРМ - Монтана, потвърден с Решение № 24/13.01.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 20 101, 95 лв. и лихви за забава - 14 245,90 лв., за 2005 г. в размер на 15 027,74 лв. и лихви - 8 798,52 лв. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 672,32 лв. и лихви за забава в размер на 511,76 лв., при данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК.

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - ДД "ОУИ" - В. Търново в представен писмен отговор я оспорва и желае решението да бъде оставено в сила.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения РА съдът се е позовал на доказателствената сила на констатациите на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, и поради това, че същите не са опровергани от жалбоподателя в хода на оспорването, е приел актът за законосъобразен.

Решението е правилно.

При извършена ревизия на физическото лице е установено, че констатираните разходи не съответстват на доходите му през същите данъчни години, включени в ревизираните периоди, поради което ревизиращите органи са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и данъчната основа за облагане за ревизираните години е определена от органа по приходите при условията на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК.

Както е обсъдено от органа по приходите, така и от съда, липсва обяснение за произхода на средствата, които ДЗЛ за ревизираните периоди е направило като разходи и във връзка осъществени търговски сделки. За периодите 2004 - 2005 г. ДЗЛ е внесло в касата на "Мир 8" АД под формата на заемни средства суми, за които са издадени ПКО, за 2007 г. с ПКО е внесъл сумата 142 725,05 лв.

Основното възражение на ДЗЛ се свежда до твърдение за налични средства към началото на ревизирания период - 01.01.2003 г., които са му били предоставяни от лицето Красимир Петров. Представена е писмена декларация от лицето и в същата се твърди, че отношенията между страните не са били оформяни документално с договори в писмена форма. Извършената насрещна проверка на лицето Красимир Петров не установява същият да е разполагал със средства в твърдяните размери към 01.01.2003 г., както и не са установени доказателства за предоставяне на такива средства като заемни, както и като суми с цел влагането им в "Мир 8" АД.

Констатираните при ревизията разходи на ДЗЛ не съответстват на доходите му през годините - 2004, 2005 и 2007, поради което правилно от ревизиращите органи е прието наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК и данъчната основа за облагане за ревизираните години е определена от органа по приходите при условията на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК.

В хода на оспорването на РА по административен и съдебен ред не са опровергани констатациите на ревизията, които се ползват с доказателствена сила, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК.

При така установените данни, законосъобразно са определени данъчните основи и задълженията, както следва:

• за ревизирания период 2004 г. е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 73 064,41 лв., на която съответства данъчно задължение в размер на 20 499,88 лв., като след приспадане на внесеният данък от работодателя в размер на 397,93 лв. остава задължение за внасяне в размер на 20 101,95 лв. Определената данъчна основа представлява сбор от установите доходи от трудови правоотношения и сумите, които жалбоподателят е внасял с ПКО в касата на "Мир 8" АД, след приспадане на разходите за живот и издръжка на жалбоподателя и членовете на семейството му;

• за ревизирания период 2005 г. е определен данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 67 287,13 лв., представляващ сбора от получавани от жалбоподателя доходи от трудови правоотношения и размерът на изчисленото превишение на извършените разходи за отчетния период над декларираните приходи, представляващи стойността на внесените в "Мир 8" АД суми, като на така определената данъчна основа съответства данъчно задължение по чл. 35, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 15 512,91 лв., от които след приспадане на внесеният данък, остава данъчно задължение от 15 027,74 лв.;

• за ревизирания период 2007 г. е определена данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 10 791,28 лв., която представлява сумарна величина получена от сбора на получените от ДЗЛ доходи от трудови правоотношения и разликата между придобивната стойност на акциите по временно удостоверение от "Мир 8" АД и стойността на която са джиросани акциите. На така определената данъчна основа се следва данъчно задължение по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 905,91 лв., от които след приспадане на внесения от данък в размер на 233,59 лв., остава задължение данък за внасяне в размер на 1 021,41 лв.

Неоснователно жалбоподателят поддържа възражение за недължимост на определените задължения за данъчен период 2007 г., позовавайки се на постановената присъда от 29.01.2010 г., по НОХД № 145/2009 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с която е признат за невинен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Независимо от неустановено престъпление за 2007 г., при безспорно установения фактически състав на чл. 122, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, определеното задължение за данък по ЗДДФЛ за 2007 г. е законосъобразно.

Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,