Решение № 8030 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2013 г.

Решение № 8030 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4303/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор Илия Георгиев Кьосов на "Вратица-Враца"АД, гр. Враца чрез процесуален представител адвокат Димитров от АК Монтана, против решение № 3 от 14.2.2013 г. на Административен съд Враца по адм. дело № 630/2012 г. в частта, с която се отхвърля жалбата на дружеството против предписания по т. 1 и т. 2 в Протокол от 2.10.2012 г. на дирекция "Инспекция по труда" Враца, издадени на основание чл. 404, ал. 1 от КТ. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение в обжалваната част вследствие на нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните норми - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Доводите в жалбата са развити и в писмено становище. Ответникът - дирекция "Инспекция по труда", гр. Враца взема становище за неоснователност на жалбата в писмен вид. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Съдът е установил от доказателствата по делото, че с протокол за извършена проверка от 2.10.2012 г. трима главни инспектори от дирекция "Инспекция по труда", гр. Враца след извършената проверка в дружество "Вратица-Враца"АД, са констатирали неизплащане на трудовото възнаграждение за м. юли и м. август 2012 г. Издадено е предписание съответно оформени в т. 1 и т. 2 - работодателят да изпълни задължението да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Сроковете са съответно - 10.10.2012 г. и 31.10.2012 г. Установено е от доказателствата по делото, че за издаване на предписанието констатираните нарушения се доказват от проверените платежни документи и обяснения на изпълнителния директор, с което признава неизпълнението. При изложените съображения и след проверка компетентността и формата на издаване на акта, съда е отхвърлил жалбата в тази част по точки 1 и т. 2 от издадените предписания. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа доводи, повтарящи възраженията пред административния съд за незаконосъобразност на обжалваните предписания по т. 1 и т. 2. Извеждат се нарушения на съда при постановяване на решението в тази част като касационни основания за отмяната му. Тези доводи са неоснователни. Доводите за необоснованост на изводите от фактическа страна се опровергават от приложените доказателства, съдържащи се в административната преписка. Компетентността на органа, издал акта е изведена от представените доказателства за длъжностите на инспекторите, направили проверката и издали предписанията, каквито правомощия имат по силата на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда. Неоснователни са доводите относно това, че предписанията са неясни, немотивирани и издадени при липса на фактическо основание. По делото са установени всички факти относно нарушението на работодателя от фактическа и правна страна и в издадените предписания за тяхното отстраняване не съществува никакво съмнение относно начина и сроковете за изпълнението им. При изложените съображения решението на съда в обжалваната част не съдържа пороците, сочени в жалбата като касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК Върховен административен съд, шесто отделение