Решение № 3678 от 5.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Методиева от гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 1527 от 09.03.2022 г., постановено по адм. д. 9844/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221019006111-091-001/08.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1194/03.08.2020 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва всички констатации, свързани с извършената ревизия за установяване на данъка по чл. 17 от ЗДДФЛ. Намира, че ревизиращите органи не са изяснили относимите факти и обстоятелства, а съдът не е анализирал събраните доказателства. Сочи, че РА е оспорен не само за данъчните периоди 2015 г. 2018 г., както и, че е уточнила точните суми и датите, на което са предадени дарените от родителите ѝ средства. Твърди, че по неясна причина в приходите й не е включена получената ½ част от 60000 лв. от продажбата на недвижим имот СИО и оспорва предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Изтъква, че съдът е пренебрегнал заключението по допуснатата СИЕ, както и неправилно е възприел статистическите данни за разходи за живот при наличието на конкретна информация за техния вид и размер. Възразява, че е изтекла погасителна давност за задълженията за 2013г и 2014г. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, в о.с.з. оспорва основателността ѝ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд София - град е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-22221019006119-091-001/08.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, изменена и потвърдена с Решение 1194/03.08.2020 г. на Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, с която на Д. Методиева е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите 2015 г. 2018 г. в общ размер на 1 922,90 лв. и лихви за забава в общ размер на 531,98 лв. В необжалваната по административен ред част за данъчни периоди 2013 г. и 2014 г. РА е влязъл в сила. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Тяхната установеност за отделните ревизирани периоди е обоснована със съставените парични потоци за данъчните 2015 г, 2016 г., 2017 г. и 2018 г., установяващи недостиг на разходваните над получените от лицето средства. Органите по приходите са установили, че Д. Методиева е разкрила банкови сметки в Първа инвестиционна банка АД и Прокредит банк ЕАД. Получавала е доходи по трудови правоотношения в К. Методиев , на длъжност продавач - консултант. Притежавала е и кредитна карта, с която е извършвала разплащания, отразени като разход за съответния данъчен период. Констатирали са още, че задълженото лице е разходвало средства за екскурзии, платени глоби и застраховки и за покупки по фактури от посочените доставчици след извършени насрещни проверки За 2015 г. ревизиращите са приели, че доходите на лицето са формирани от получени парични средства по трудови правоотношения в размер на 6 244,00 лв.. Разходите за покупки възлизат на 1 268.79 лв., за екскурзии - 6 600 лв., платени глоби в размер на 150.00 лв., както и сумата от 4 644.00 лв., преведена чрез "Изипей". При тези параметри превишението на разходите над доходите на ревизираната възлиза на 6 157.92 лв., формиращи данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК и дължим данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 615.00 лв., ведно с лихви за забава - 250.99лв. За 2016 г. получени парични средства по трудови правоотношения са размер на 6 349.49 лв. Разходите са за покупки - 102.68 лв., за екскурзии - 7 237 лв. и парични преводи чрез "Изипей" и плащания с кредитна карта -1 362.69 лв.. Установеното превишение на разходите над доходите е в размер 10 315.42 лв., формиращ данъчна основа по чл. 122, ал.4 ДОПК и дължим данък в размер на 1 031лв., ведно с лихви за забава - 211.66 лв. За 2017 г. приходите са в размер на 6 217.79 лв. Разходите са за покупки - 103.22 лв., за екскурзии - 6 000 лв. и плащания с кредитна карта в размер на 11 012.19 лв. Установеният недостиг възлиза 10 315.42 лв., формиращ данъчна основа в същия размер и дължим данък от 1 031 лв., ведно с лихви за забава от 211.66 лв. За 2018 г. получените доходи са в размер на 5 894.55 лв. и 173,99 лв. получено обезщетение от НОИ. Разходите са за покупки - 187,77 лв., за застраховка - 29.13 лв. и други разходи - 6 102.66 лв., представляващи плащания с кредитната карта. Установеният недостиг е в размер на 769 лв., формиращ данъчна основа и дължим данък от 76.90, ведно със съответните лихви за забава. В хода на съдебното производство е проведена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е частично кредитирано от съда като обективно и компетентно дадена. След анализ на събраните доказателства решаващият състав е приел, че те подкрепят основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на облагането по аналог. Преценил е, че с РА точно са определени данъчните основи по чл. 122, ал.4 ДОПК, а от там и коректно са установени допълнително дължимите данъчни задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по ЗДДС, ведно със следващите се лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. При констатираните превишения на разходваните над получените от ревизираното лице средства за процесните 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. обоснован е изводът за наличие на данни за укрити доходи, формиращи подлежащи на облагане данъчни основи по чл. 122, ал.4 ДОПК. Несъобразена с нормата на чл. 124, ал.2 ДОПК е тезата на касатора, че органите по приходите не са изяснили всички относими към спора факти и обстоятелства. При установеност на обстоятелство по чл. 122, ал.1 ДОПК, обуславящо облагане по аналог, фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното от ревизираното лице. Установеното от органите по приходите обаче не е опровергано от задълженото лице с други допустими доказателства, поради което обосновано първоинстанционният съд се е позовал на презумпцията по чл. 124, ал.2 ДОПК. Правилно е съобразено, че при формиране на данъчните основи по чл. 122, ал.4 ДОПК приходните органи са съобразили всички относими съм лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК. В хода на ревизията са извършени справки в програмните продукти на НАП, насрещни проверки на други задължени лица и са отправени искания за представяне на документи. Събраните данни са намерили отражение в приходните и разходните части на т.н. парични потоци за съответните данъчни периоди и определените въз основа на установения недостиг данъчни основи по чл. 122, ал.4 ДОПК. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че размерът на възприетото от вещото лице по ССчЕ начално салдо за 2013г. не се подкрепя от представените нотариални актове, обективиращи договори за продажба на посочените недвижим имоти. Сама по себе си декларацията на ревизираната, че в действителност е получила по - високи продажни цени по тези сделки не установява главно и пълно твърдените обстоятелства, а от там не рефлектира и върху началното салдо за 2013г. и 2014г. Следва да се посочи, че в тази му част РА не е обжалван по административен ред, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка по чл. 156, ал.2 ДОПК за обжалването му по съдебен, а релевираните в тази връзка доводи са неотносими спрямо параметрите на настоящия спор. По същата причина ирелевантно е и възражението за изтекла погасителна давност относно установените с РА задължения за 2013г. и 2014г. Несподелими са и аргументите в касационната жалба за установеност на декларираните от ревизираната дарения от родителите й в размер на 2 000 3 000 лв. годишно поради недоказаност на възможността на дарителите да й предоставят посочените суми. Констатирано е, че техните доходи са единствено от получавани пенсии, с оглед на което не може да се приеме, че обясненията им се подкрепят от други относими доказателства. Несъобразено с разпоредбата на чл. 122, ал.2 ДОПК е разбирането на касатора за неотносимост на статистическите данни от НСИ при определяне на разходите й за живот. След като задълженото лице не е ангажирало доказателства за конкретния размер на същите, то правилно при определяне на основата за облагане е съобразен съответният статистически размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина. Вследствие на това точно са определени данъчните основи по чл. 122, ал.4 ДОПК, а от там и допълнително дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно със съответните лихви за забава. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА в оспорената му част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 545,48 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение