Решение № 543 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 597/2009 г.

Решение № 543 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 597/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Дисциплинарното производство пред Върховния касационен съд, е образувано по жалба на Висшия а. с. и С. К. от Германия, против решение на Висшия дисциплинарен съд, постановено по дисциплинарно дело № 1/2009 г. Твърди се, че са допуснати нарушения на закона и съществени процесуални нарушения. Искането е за отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, е изразил становище, че жалбите са основателни. Въззиваемата страна - адвокат О, иска решението на Висшият дисциплинарен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. Същите са основателни. Висшият дисциплинарен съд е следвало да разгледа повдигнатото дисциплинарно обвинение в цялост, което видно от приложеното решение - 13.03.2008 г., не е сторено. Жалбата на С. К., която по същество е обсъждана в мотивната му част, представлява единствено законен повод за образуване на дисциплинарно производство. Допуснато е нарушение и на материалният закон. Неправилно е прието, че адвокат О има право да прихване направени разноски - 371 лв., за нотариални такси и такса за вписване, изцяло от задължението да й предаде сумата от 350 лв., тъй като г-жа К. дължи само 1/2 от направените разноски, съобразно даденото му пълномощно. Следователно, дори и да извърши такова прихващане, остава сума която би следвало да й предаде. От друга страна не е изпълнил и задълженията си по чл. 39, ал. 2, пр. последно от ЗА, да представи отчет на клиента за това, а въпросът за прихващането е поставен едва в дисциплинарното производство. Никъде в мотивите към цитираното решение, не е обсъдено изнесеното в дисциплинарното обвинение, че между страните по пълномощното е имало уговорка, адвокатското възнаграждение да бъде в размер от 500 лв., поради което и се търси половината от останалата сума от 700 лв. - 350 лв. от С. К. . Поради това и няма законосъобразна основа приетото, че не му е бил изплатен а. хонорар. Затова настоящият касационен състав приема, че за отстраняване на допуснатите нарушения, следва да упражни касационните си правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, като отмени обжалваното решение и върне делото за ново разглеждане ат Висшия дисциплинарен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд