Решение № 5561 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2013 г.

Решение № 5561 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10849/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Мариела Панчева, против решение № 3998 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 14434/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-050-6500/584 от 30.06.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същото решение е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - Тошко Петров Тодоров, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-050-6500/584 от 30.06.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С него по подадено от касационния ответник Тошко Петров Тодоров общо заявление за плащания на площ за 2011 г. е отказано финансово подпомагане: по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 674,29 лева и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ - в размер на 765,30 лева. С обжалваното решение № 3998 от 13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 14434/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като актуализирането на системата за идентификация на земеделските парцели е направено с писмо № 13-1680/28.02.2012 г. - след подаване през 2011 г. от касационния ответник на заявление за подпомагане. Жалбоподателят в първоинстанционното производство използвал предоставения му картен материал към момента на подаване на заявление за подпомагане, въз основа на който е очертал БЗС. След актуализиране на допустимите за подпомагане площи земеделският производител не могъл да извърши никакви корекции на вече заявените и очертани БЗС. Административният орган в нарушение на чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. не се възползвал от възможността да извърши друга подходяща административна процедура, включително и проверка на място. А по отношение на парцел 22424-47-1-1 не бил уведомен за извършената теренна проверка на този имот и не му била предоставена възможност да направи възражения по констатациите от нея. С това били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, които довели и до материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал общо заявление за плащания на площ за 2011 г., с което е заявил искане за подпомагане по СЕПП и НР1 за 6 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 3,01 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ и по двете схеми, за един имот и части от другите пет имота - общо 0,93 ха наддеклариране, съставляващи 44,71 % от допустимата за подпомагане площ. Затова и в съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР1. Процесното уведомително писмо в обжалваната му част е незаконосъобразно поради допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, предвид следното: Установява се, че при подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2011 г. касационният ответник при изчертаване на шестте БЗС, заявени за подпомагане, е ползвал актуалната към него момент цифровата ортофотокарта. Към него момент те са попадали в допустимия за подпомагане слой. Това е удостоверено от извършената проверка при подаване на заявлението за подпомагане, при която е отразено, че няма отчетени несъответствия и няма установени грешки от проверката на входните данни. След подаване от касационния ответник на заявлението за подпомагане, едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Площите, които са приети за недопустими за подпомагане с процесното уведомително писмо, са изключени от него. Видно от приложените по делото цветни снимки, намалението на допустимите площи се дължи на изместване на границата на блоковете, както и поради очертаването й плътно покрай насажденията, които са ясно различими. По този начин са изключени ивици земя, които при очертаването към момента на декларирането са били част от допустимата за подпомагане площ. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване едностранно е променен допустимият слой за подпомагане на земеделските производители. Приетите "Допустими за подпомагане площи за 2011 г." представляват ново доказателство, което е от съществено значение за постановяване на административния акт. В нарушение на чл. 34, ал. 4 от АПК касационният ответник не е уведомен за него в хода на образуваното пред него административно производство, не му е осигурена възможност да изрази становище по това доказателство. Възможността да направи възражения по обявения на интернет страницата на МЗХ актуализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" касае друго производство и не изключва приложението на чл. 34, ал. 4 от АПК. Същественото обаче е това, че изключените допустими за подпомагане площи се дължи на изместване на допустимата за подпомагане площ и за шестте заявени имота. При това изместване изцяло за БЗС 22424-8-12-1 и части от другите пет имота са станали недопустими за подпомагане. Същевременно обаче видно от приложените по делото цветни снимки има и други части, които пък вече са станали допустими за подпомагане. Те обаче не са били заявени за подпомагане. За тях е ограничено правото на касационния ответник да уточни или частично измени искането си за подпомагане в частите, за които има разместване. Касаторът се е основал изцяло на нововъзникналото доказателство /промененият допустимият слой за подпомагане/, като за пет от имотите не се е възползвал от възможността по чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. да извърши допълнителна административна проверка или проверка на място. А за шестия имот - БЗС 22424-47-1-1, протоколът от теренна проверка не е вписан като основание за отказа в оспореното писмо. Тези процесуални нарушения са съществени, тъй като ако не бяха допуснати, би могло административният орган да достигне до други изводи. Съобразно това процесният административен акт в оспорваната му част е незаконосъобразен и същият правилно е отменен от административния съд. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,