Решение № 11128 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2015 г.

Решение № 11128 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8463/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. С." ЕАД срещу решение № 2230 от 02.04.2015 г., постановено по административно дело № 11782/2014 г. от Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът И. К. П. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по ,същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административен съд С.-град отхвърля жалбата на "Т. С." ЕАД против решение № Ж-810/2014 г. от 03.11.2014 г. на КЗЛД, с което е уважена жалбата на И. К. П., отменен е отказът на касатора да даде информацията по чл. 28, ал. 1 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на И. П. и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваното решение на КЗЛД е постановено от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД и в предписаната от закона писмена форма. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на решението КЗЛД не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Комисията е сезирана с жалба, разгледана в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, като решението е прието с мнозинство от членовете на административния орган съгласно изискването на чл. 9, ал. 3 ЗЗЛД. Законосъобразен е и изводът на съда за съответствие на решението на КЗЛД с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че И. К. П. иска от администратора на лични данни да му предостави информация по чл. 28, ал. 1 ЗЗЛД, като в законоустановения срок, а и след това такава информация не е предоставена на заявителя. Правилно първоинстанционният съд приема, че писмото изпратено до П. от "Т. С." ЕАД по същество е отказ за предоставяне на исканата информация, без да са налице предпоставките на чл. 34 ЗЗЛД за това. С писмото не се потвърждава дали отнасящи се до заявителя данни се обработват, не съдържа информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; липсва съобщение до него в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник, нито пък информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него, поне в случаите на автоматизирани решения по чл. 34б. С писмото П. е информиран за предмета на дейност на търговското дружество, за това, че същото е вписано като администратор на лични данни и като такъв обработва личните данни на своите клиенти, предоставени във връзка с осъществяваната търговска дейност, при спазване на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД. Липсва каквато и да било конкретизация и индивидуализация по отношение на личните данни на заявителя. Ето защо като приема, че по същество е налице отказ за предоставяне на исканата информация Административен съд С.-град постановява решение в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че наложената имуществена санкция е съобразена с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, както и с факта, че и след повторно заявление от П. администратора на лични данни не предоставя информация. Неправилно съдът отхвърля жалбата срещу решението на КЗЛД в частта му, с която е отменен отказа на "Т. С." ЕАД по отношение на искане с правно основание чл. 28 ЗЗЛД, тъй като това е извън правомощията на комисията. Последните са регламентирани в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, съгласно който комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Извън правомощията на комисията е да отменя постановени от администратора на лични данни мълчаливи или изрични откази за предоставяне на информация относно лични данни. Това нарушение е съществено и обосновава нищожност на оспорения административен акт. В тази част решението е неправилно и следва да се отмени, като решението на КЗЛД в частта, с която е отменен отказ на "Т. С." ЕАД следва да се прогласи за нищожно. В останалата част обжалваното решение е правилно, валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски следва да се осъди "Т. С." ЕАД да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,