Решение № 2691 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2013 г.

Решение № 2691 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалба - от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Разград, както и от Иванка Пейчева Цвяткова срещу решение № 58 от 17.10.2013 г., постановено по адм. дело № 137/2013 г. по описа на Административен съд Разград. В жалбите се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Разград, и за основателност на касационната жалба, подадена от Иванка Пейчева Цвяткова. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Разград за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което а процесуално допустима. Касационната жалба на Иванка Пейчева Цвяткова е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Решението е благоприятно за страната - оспореният административен акт е отменен от първата съдебна инстанция като незаконосъобразен. Иванка Цвяткова не разполага с процесуална възможност да обжалва мотивите на решението и връщането на преписката за ново разглеждане от административния орган. Тя може да защити правата и интересите си както с искане до органа за изясняване на твърдяни от нея обстоятелства, така и с жалба до съда при евентуално неблагоприятно съдържание на административния акт, който ще бъда постановен при новото произнасяне на органа. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 35 от 17.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено разпореждане № Ра 113 от 16.04.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че на Иванка Цвяткова е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 19.08.2010 г. по подадено от нея заявление с вх. № МП-16345 от 30.08.2013 г. Към него е представена трудова книжка № 10 от 3.10.1968 г., включваща отбелязвания относно трудовото правоотношение между нея и работодателя "Феникс-Метал" ООД гр. Разград. При отпускане на пенсията за изчисляване на размер, в частност на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО, е отчетен осигурителния доход на лицето за периода 1983 г. - 1985 г. С молба вх. № МП-4843 от 28.03.2013 г. Иванка Цвяткова е поискала да й бъде преизчислен размера на пенсията й за осигурителен стаж и възраст, като се съобрази дохода й за периода 1994 г. - 1996 г. Към молбата са представени копия от трудовата книжка, допълнителни споразумения по трудов договор и изплащателни касови пликове, установяващи получено трудово възнаграждение от "Феникс-Метал" ООД гр. Разград /сега в несъстоятелност/ за посочения период. Установено е, че в архива на дружеството липсват разплащателните ведомости, които са загубени или унищожени не по вина на осигуряваното лице. Такива документи не са предадени за съхранение и в ТП на НОИ. Поради това с разпореждане № Ра 113 от 16.04.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е отказано да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иванка Цвяткова с мотиви, че приложените към молбата документи са недостатъчни. Това разпореждане е било обжалвано от касаторката пред директора на ТП на НОИ - Разград, който е издал процесното решение № 35 от 17.06.2013 г., с което е отхвърлил жалбата срещу него, като се е мотивирал, че лицето не е представило УП-2 за осигурителен доход за тези три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж, като не е кредитирал наличните записи в трудовата книжка и представените допълнителни споразумения по трудово правоотношение и изплащателни касови пликове. Съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. По силата на ал. 2 на чл. 40 от НПОС (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В настоящия случай изплащателните ведомости на обявеното в несъстоятелност дружество не са запазени. В случаите, когато документите по ал. 2 липсват, разпоредбата на ал. 5 на чл. 40 от НПОС създава възможност осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Административният съд след преценка на събраните по делото доказателства обосновано е приел, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводственото правило актът да се издаде след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, съобразно чл. 35 от АПК. С това правило законодателят е подчертал засиленото служебно начало в административното производство, допълнено с правилата на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Основно правило в административното правосъдие е, че съдът преценява законосъобразността на оспореният пред него административен акт въз основа на фактическото основание за неговото издаване, така, както то е формулирано от административния орган. В издаденото решение административният орган не е изпълнил гореизложените си задължения. При тези факти правилно административният съд е отменил процесното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Административният съд е приел, че посоченият от жалбоподателката осигурителен доход за периода 1994 г. - 1996 г. следва да се приеме за доказан в размера, отразен в трудовата книжка и представените допълнителни споразумения към трудовия договор. При новото произнасяне административният орган - директорът на ТП на НОИ - Разград следва да събере и други доказателства, като ги съобрази при определяне на индивидуалния коефициент на основание чл. 70, ал. 3 от КСО. Неизясняването на важните за спорното право обстоятелства обуславят освен неточното прилагане на материалния закон и издаването на процесното решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е приел административният съд. С оглед горното обжалваното решение се явява правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния като, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Касационната жалба на Иванка Пейчева Цвяткова като процесуално недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 159, т. 4 вр. чл. 228 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,