Решение № 267 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г.

Решение № 267 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по молбата на адвокат Д. като процесуален представител на П. А. П. от [населено място] с правно основание чл. 250 от ГПК с искане за допълване на постановеното по делото на 10.01.2012 г. решение № 335 в частта за разноските на първата и въззивната инстанции, тъй като касационният съд не се произнесъл по касационната жалба срещу въззивното решение и в частта за разноските. Ответникът по молбата [фирма] Р. не е представил отговор в дадения му срок. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за допълване е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна, съображенията за което са следните: Производството по гр. д. № 1230/2010 г. е образувано пред касационния съд по касационната жалба на П. А. П. срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд от 28.IV.2010 г. по гр. д. № 271/2010 г. "в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд /Р./ за присъждане на обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени имуществени вреди", с искане то да бъде отменено и постановено друго, с което жалбата бъде уважена и бъдат присъдени направените по делото разноски. С посоченото въззивно решение Р. по въззивна жалба само на П. П. е потвърдил решението на Р. по гр. д. № 4721/2009 г. в частите, с които са отхвърлени предявените от нея срещу дружеството иск за разликата над 1176.39 лв. до 3000 лв. обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване, изразяващи се в разликата между пенсията за инвалидност и заплатата, която би могла да получава, и иск за присъждане на 1200 лв., представляващи равностойност на купони за храна, само в които части въззивният съд е приел, че първоинстанционния акт е обжалван, видно от мотивите му. Р. не се е произнесъл по жалбата на молителката и в частта на първоинстанционния съдебен акт за присъдените в полза на П. 114.47 лв. разноски по компенсация и тъй като в законния срок не е поискано допълване на въззивното решение, първоинстанционното е влязло в сила в тази му част. С решението си № 335/10.I.2012 г. по настоящото дело ВКС на РБ е отменил решението на Р. в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за имуществени вреди /разлика между пенсия и трудово възнаграждение/ за разликата над 1176.39 лв. до 1979.39 лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на П. още 803 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.II.2008 г. до окончателното им изплащане, както и 81 лв. разноски по компенсация, и е оставил в сила решението на Русенския окръжен съд в останалите му части. При тези обстоятелства касационният съд се е произнесъл по целия предмет на касационната жалба, поради което молбата за допълване на постановеното от него решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,