Решение № 3835 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2020 г.
ВАСIII отделение25.03.2021 г.докладчик т Марио Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 151 от 30.07.2020 г., постановено по адм. д. № 135/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Общински съвет гр. Априлци за заплащане на разноски по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. И. от гр. Троян, [адрес], за заплащане на разноски за настоящата инстанция. Решението е окончателно
Мотиви
Решение № 3835 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Априлци срещу решение № 151 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 135/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч /АС - Ловеч/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – К. И., чрез адв. Д., в представено по делото писмено становище и в съдебното заседание, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 151 от 30.07.2020 г., постановено по адм. дело № 135/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, съдът е отменил обжалваната разпоредба на чл. 47 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Априлци /Наредбата/, като незаконосъобразна и е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 630 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото липсват доказателства за спазване на процедурата по чл. 26, ал. 2 /изм. и допълнена/, сегашна ал. 3 от ЗНА при първоначалното приемане на Наредбата през 2009 г., когато е приета и оспорената разпоредба на чл. 47 от нормативния акт. По делото са представени доказателства за публикуване на интернет страницата на общината единствено на измененията на Наредбата, приети през 2017 г. и 2019 г., но няма доказателства, че процедурата е спазена при първоначалното й приемане. Наред с това съдът е приел, че при приемане на Наредбата през 2009 г. от Общински съвет - Априлци не са спазени и изискванията на чл. 28 от ЗНА, като проектът на нормативния акт не е мотивиран в достатъчна степен, съгласно императивните изисквания на чл. 28 от ЗНА, а са изложени общи съображения за предлаганата нормативна промяна. Според съда, по този начин е нарушен и принципът за обоснованост по чл. 26, ал. 1 от ЗНА, като отсъствието на мотиви съставлява съществен процесуален порок, налагащ отмяна на обжалваната разпоредба от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Априлци. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 26, ал. 2 /изм. и доп. /, сегашна ал. 3 от ЗНА, в редакцията действала към момента на приемане на Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Априлци през 2009 г. /с решение № 250/30.07.2009 г. на Общински съвет – Априлци/, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14 - дневен срок за предложения и становища по проекта. Съдът правилно е установил, че при приемането на Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Априлци през 2009 г., тази процедура не е спазена. Твърдението на касационния жалбоподател, че до 2012 г. община – Априлци е имала друг, различен от сега действащия интернет сайт на общината, на който е било качено предложението за приемане на Наредбата и е бил даден законовия 14 – дневен срок за мнения и становища на граждани и организации, е недоказано. Касаторът не представя доказателства в тази насока, нито навежда твърдение, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, налагащо връщането му за ново разглеждане. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че дори и да е налице неспазване на чл. 26, ал. 2 /изм. и доп. /, сегашна ал. 3 от ЗНА, то същото е несъществено нарушение на съдопроизводствените правила и не може да обоснове отмяна на оспорената разпоредба от Наредбата. В тази връзка съдът правилно е приел, че публикуването и разгласяването на проекта на акта е начинът, чрез който принципът за откритост и съгласуваност, регламентиран в чл. 26, ал. 1 от ЗНА, намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица. Своевременното съобщаване на проекта и мотивите за изработването му цели да осигури реализиране на предоставената от закона възможност за изразяване на мнения и становища на заинтересованите лица. Анализът на цитираните правни норми сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. В настоящия случай от представените по делото доказателства и изричното изявление на процесуалния представител на ответника, че е представена пълната преписка по приемане на Наредбата, се установява, че цитираните по-горе процесуални норми не са спазени. Процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт е императивна и е в защита на публичния интерес, поради което нарушаването й представлява съществено нарушение, допуснато от органа, издал обжалвания подзаконов нормативен акт. Законосъобразен е изводът на съда, че при приемане на Наредбата през 2009 г. от Общински съвет - Априлци са нарушени и изискванията на чл. 28 от ЗНА, като проектът на нормативния акт не е мотивиран в достатъчна степен, съгласно императивните изисквания на чл. 28 от ЗНА, а са изложени общи съображения за предлаганата нормативна промяна. Установено е, че като мотиви за внесения проект са посочени "промените в нормативната база през периода от последното й осъвременяване до настоящия момент" и че проектът за нова наредба "има по-широк обсег на действие от действащата до момента наредба". Настоящият състав изцяло споделя извършения от първоинстанционния съд анализ на чл. 28 от ЗНА, както и че липсата на мотиви е в нарушение на принципа за обоснованост по чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Последното съставлява съществен процесуален порок, налагащ отмяна на обжалваната разпоредба от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община Априлци. Твърдението на касационния жалбоподател, че съдът е постановил неправилно решение, като не е обсъдил нито едно от възраженията на жалбоподателя по същество на спора, е неоснователно. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, в случая приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Именно в рамките на тази проверка съдът е установил, че при приемане на оспорената разпоредба е допуснато съществено нарушение с процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на Наредбата в оспорената й част. Съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, едно от основанията за оспорване на административните актове е същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Констатирането на такъв порок е самостоятелно основание за отмяна на административния /нормативния акт/, без да е необходимо извършването на по - нататъшната проверка на акта за съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски по делото, както и следва да се остави без уважение искането на ответника К. И. за заплащане на разноски за настоящата инстанция, предвид липсата на представен договор за правна защита и съдействие посочен в становище по касационната жалба и липса на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, тричленен състав