Решение № 1915 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2019 г.

Решение № 1915 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи, срещу Решение № 5276/02.08.2019 г., постановено по адм. д. № 6435/2019 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменена негова Заповед № 5364 з-758 от 04.04.2019 г., с която М. Гуламмохамад, [гражданство], [дата на раждане], е принудително настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци, върната е преписката на административния орган за проверка наличието на основанията по чл. 44, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и е постановено незабавното освобождаване на чужденеца, след влизане в сила на съдебното решение. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт поради необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са доказани материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване и предполагаемата възможност за извеждането на чужденеца от страната, като съдът неправилно е приел, че тези предпоставки не са установени и доказани. Изразява несъгласие с изводите на съда, че не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца. По отношение на чужденеца не могат да бъдат приложени други, по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на издръжка. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата срещу атакувания административен акт бъде отхвърлена. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Миланова. Ответникът - М. Гуламмохамад, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като напълно споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Д. Гитева - Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: М. Гуламмохамад е бил настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) – [населено място] на 16.08.2016 г. със Заповед № УРИ 5392 ПАМ-3754/15.08.2016 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР. След подадена молба за международна закрила, чуждият гражданин е предаден на служител на РПЦ- Харманли при Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС) на 02.09.2016 г. С Решение № 8461 от 07.04.2017 г. на председателя на ДАБ - МС, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. М. Гуламмохамад е обжалвал този отказ пред Административен съд (АС) - Хасково, който с Решение № 532/04.08.2017 г. по адм. д. № 624/2017 г. е отхвърлил жалбата му. Решението е оставено в сила с Решение № 10744/04.09.2018 г. по адм. д. № 11848/2017 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. На 10.10.2018 г., чужденецът е настанен в СДВНЧ – [населено място], въз основа на Заповед № 272 з-2420 от 10.10.2018 г. на началника на група "Миграция" при ОДМВР - Хасково. Със Заповед № 272 з-2418 от 10.10.2018 г. на началника на група "Миграция" при ОДМВР - Хасково, спрямо чужденеца е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" по чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, на която е допуснато предварително изпълнение. С Решение № 350/14.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1060/2018 г. по описа на Административен съд - Хасково, е отхвърлена жалбата на М. Гуламмохамад срещу Заповед № 272 з - 2418/10.10.2018 г. на началник група "Миграция" към ОД на МВР - гр. Хасково. Решението не е влязло в сила. С оспорената Заповед № 5364 з-926 от 08.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, на основание чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" – МВР. В нея е направено позоваване на предложение рег. № 5364 р-8806/08.05.2019 г. на началник отдел "ПНМ" – Дирекция "Миграция", за продължаване на срока на настаняване. В предложението е посочено, че чужденецът е настанен за първи път в СДВНЧ-Любимец на 14.09.2016 г. и на 26.09.2016 г. е предаден на РПЦ Харманли към ДАБ-МС във връзка с подадена молба за закрила по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). След приключване на производството по ЗУБ била издадена заповед за настаняване в СДВНЧ. Като пречка за изпълнение на принудителното отвеждане, се посочват липсата на съдействие от чужденеца, който не желаел да се завърне в [държава], липсата на документ за пътуване и необходимост от потвърждаване на самоличността му. Като допълнителен аргумент е изтъкната опасността от укриване. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), АССГ е приел, че административният орган не е представил доказателства за положени от него разумни усилия за осигуряване на документи за самоличност или пътуване на чужденеца, като липсват данни органът да е влязъл във връзка с компетентните органи на чуждата държава в опит да организира изпълнението на ПАМ. На следващо място, се сочи, че в преписката са налице доказателства за възможност за прилагане на по-лека мярка по отношение на чужденеца по смисъла на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО - декларация по чл. 72, ал. 5 Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) от 14.02.2019 г. и служебна бележка за доходите на лицето, декларирало издръжката на чужденеца. По изложените съображения, решаващия съд е приел, че процесната обезпечителна мярка е приложена в противоречие с целта на закона, респ. при неговото неправилно приложение. Не са налице основанията по чл. 15, § 1 и § 6 от Директива 2008/115/ЕО, тъй като спрямо чужденеца могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. При липсата на данни административният орган да полага разумни усилия за извеждането на лицето, наложената най-тежка ограничителна мярка, е приета от съда за несъответна на целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът издал заповедта може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ с цел организиране на връщането или експулсирането. В съответствие с чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в параграф 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Правилно решаващият съд е приел, че по делото не са представени никакви доказателства за положени каквито и да било усилия от страна на компетентните органи за организиране извеждането на М. Гуламмохамад в рамките на периода от принудителното му настаняване в СДВНЧ на 10.10.2018 г., до издаване на оспорената заповед за продължаване на срока на настаняването (04.04.2019 г.). Представеното в първоинстанционното производство писмо до посолството на Афганистан от 18.06.2019 г. е изпратено след датата на издаване на обжалваната заповед и е неотносимо към нейната законосъобразност. С оглед изложеното, от доказателствата по делото не се установява да са налице предпоставките на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, съответно на чл. 15, параграф 6 във вр. с параграф 5 от Директива 2008/115/ЕО за продължаване на срока на принудителното настаняване на чужденеца, тъй като органът не е положил разумни усилия за извеждане на чужденеца. Това прави продължаването на престоя на М. Гуламмохамад в СДВНЧ лишено от своята законна цел - да се подготви връщането и извърши процеса на извеждане. На следващо място, правилно съдът е приел, че от представените по делото доказателства се установява възможност за прилагане на по-лека ограничителна мярка спрямо чужденеца. По делото е представена молба от чужденеца вх. № 105450-640 от 18.02.2019 г. до директора на Дирекция "Миграция" с приложени: декларация по чл. 75, ал. 2 ППЗЧРБ, служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗДДФЛ и препис от нотариален акт. Ето защо, твърденията на касатора, че чужденецът е подал молба за прилагане на по- лека мярка, след датата на издаване на обжалваната заповед (04.04.2019 г.), не отговарят на представените по делото писмени доказателства. В оспорената заповед, в т. ч. и приобщеното предложение, органът не е изложил мотиви защо счита, че по отношение на чуждия гражданин не би могло ефективно да бъде приложена мярката по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. Вярно е, че за невъзможността по отношение на него да бъдат приложени мерките по чл. 44, ал. 5, т. 2 и 3 ЗЧРБ са налице доказателства с оглед на безспорните факти - че г-н Гуламмохамад не разполага с парични средства да предостави парична гаранция и да предостави във временен залог националния си документ за самоличност, но за мярката по т. 1 – при наличието на представените с молбата от 18.02.2019 г. писмени доказателства, в съответствие с чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ, органът не излага мотиви. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна, поради което постановеното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,