Решение № 12446 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8595/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. С. М., гражданин на Руската Федерация, чрез процесуален представител, срещу решение 3428/18.07.2025 г. по адм.дело 768/2025 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 3162/16.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и лично, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано, иска отмяната му, претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - председател на ДАБ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на М. срещу решение 3162/16.04.2025 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ e отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. П. С.. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АС е приел, че жалбоподателят е от украински произход, но не е доказал твърденията си, че е бил преследван поради националността си и становището си против агресивната война на Русия в Украйна, нито твърденията си за нечовешко, унизително отношение при ареста си преди да напусне Русия. Изложил е мотиви, че административният орган правилно е преценил липсата на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ и в съответствие с материалното право е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразво. Необосновани са изводите на АС и административния орган, че не следва да се кредитира бежанската история на М.. Настоящият съдебен състав намира, че липсват основания да не се даде вяра на разказа му за упражненото върху него насилие при ареста му от представители на властите в дома му по повод твърдяното от властите "дребно хулиганство", при което е бил обиждан заради украинския си произход с недвусмислени епитети и са му нанесени множество наранявания, за които има и медицинска документация и снимков материал. Упражненото насилие е непропорционално на твърдяното административно нарушение и може да се квалифицира като преследване поради националност и политическо мнение по смисъла на чл.8 ЗУБ. Бежанската му история кореспондира със справката в административното производство /л.23 - 35/ за незачитането на човешките права в Русия на всички, които се противопоставят на войната между Русия и Украйна, какъвто безспорно е и жалбоподателят, видно от представените разпечатки от социалните медии в оригинал и превод. Както административният орган, така и съдът необосновано са приели, че политическото мнение против войната следва да бъде обвързано с членство в политическа организация, което противоречи на разпоредбата на чл.8 ЗУБ. Необосновани са и изводите на АС и административния орган, че лице, което е с украинска националност и самосъзнание, не било възможно да е преследвано в Русия поради националността си в контекста на агресията на Русия в Украйна, осъдена от международната общност. Налице са основания за отмяна, както на решението на АС, така и на председателя на ДАБ поради противоречие с материалноправната норма на чл.8 ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда предпоставките на чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като това е субсидиарна закрила, която се предоставя на лица, неотговарящи на изискванията за статут на бежанец, а в настоящия случай М. отговаря на тези изисквания. С оглед изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени решението на председателя на ДАБ и преписката да му се върне за ново произнасяне, при което да вземе предвид указаното в предходния абзац. На касатора следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева за производството пред ВАС, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал1 АПК Върховният административен съд, пето отделение