Решение № 15045 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2009 г.

Решение № 15045 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8249/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сенсо мода" ЕООД гр. София, подадена чрез управителя Антон Кънчев, срещу Решението № 212 от 23.04.2009 г. по адм. д. № 38/2009 г. на Административен съд - Благоевград, в частта, с която не са му присъдени претендираните разноски в пълен размер. В касационната жалба се твърди, че решението на АС-Благоевград в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът е присъдил на дружеството разноски по делото само в размер на 50 лв., като не е взел предвид представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 370 лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, както и договора за правна защита и съдействие и двете допълнения към него. Моли да бъде отменено решението в частта му, с която не се уважава искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени разноски за адвокат. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - зам. началникът на Митница Кулата не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за основателна само с оглед представените писмени доказателства - допълнение към договора за правна помощ. Счита, че от представените договори не може да се установи, че сумата, претендирана по делото е внесена, а такава е внесена само по допълнителните споразумения. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваната част на решението на АС - Благоевград са присъдени разноски в размер на 50 лв. в полза на жалбоподателя "Сенсо мода" ЕООД, представляващи внесена държавна такса. Съдът не е уважил претенцията на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като е приел, че представените договори (на л. 335 и сл.) не са оформени съгласно изискванията на ЗАдв, не съдържат необходимите реквизити и не представляват данъчен документ, установяващ надлежно плащане на договореното възнаграждение в размер на 170 лв. (т. 24 по представения договор). Така постановеното решение в обжалваната част е неправилно. Настоящият състав намира, че законосъобразно АС-Благоевград е присъдил разноски в полза на жалбоподателя само в размер на 50 лв., за които са представени доказателства, че са направени, но с оглед допълнително представените към касационната жалба доказателства за извършено плащане по т. 1 от договора от 29.12.2008 г., решението в частта относно разноските следва да бъде отменено. Видно е, че в с. з. на 01.04.2009 г. процесуалният представител на дружеството - адв. Христов, е поискал да бъдат присъдени разноски, подробно описани в представения от него списък, към който са приложени договор от 29.12.2008 г. и допълнение към него от 05.01.2009 г. и 06.03.2009 г. В случая обаче не са били приложени доказателства за плащане на договореното възнаграждение. В настоящото производство са представени договор за правна защита и съдействие от 29.12.2008 г., споразумение към него от 05.01.2009 г., два броя допълнения към него - от 06.03.2009 г. и от 27.03.2009 г., както и 4 бр. платежни нареждания от 05.01.2009 г. От договора за правна защита и съдействие от 29.12.2008 г., т. 1 се установява, че уговореното възнаграждение е в размер на 170 лв. и същото, както и договореното възнаграждение в т. 2 е заплатено преди 06.03.2009 г. и 27.03.2009 г. Следователно общо доказаните разноски за първоинстанционното производство са в размер на 420 лв. - 50 лв. държавна такса и 370 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и претенцията на касатора за присъждане на разноски и за касационната инстанция, то такива следва да бъдат присъдени в размер на 25 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 , във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,