Решение № 1527 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2021 г.

Решение № 1527 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6841/2021 г., I о., докладчик председателят Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез гл. юрк. Е. Савов против решение № 1251/26.02.2021 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10268/2020 г. с което по жалба на "ВК Комерсиале" ЕООД е отменено решение № СФД20-РД28-184/01.09.2020 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община и потвърдения с него акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 200951/9.06.2020 г. издаден от ст. инспектор в отдел "ОП - Панчарево" на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община (СО) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на посочените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона като Столична община е осъдена за разноски. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че съдът не се е запознал с фактите по делото, не е изяснил статута на имота и не е назначил експертиза за проверка на твърденията на жалбоподателя относно застрояването на имота. Според касатора в решението не е посочено кои фактически основания не са доказани от органа по приходите и в какво се състои нарушението на чл. 35 от АПК. Поддържа, че в акта са посочени доказателствата, с които е извършена промяна в предназначението на земеделската земя, за която е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 14.07.2010 г. Твърди, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ, на стр. 6 е попълнена служебно и заверена от служител на отдел "Устройство на територията и кадастър" към район на Столична община, като за процесния имот е посочено, че е в строителни граници, а земята е "друг терен в строителни граници". Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ВК Комерсиале" ЕООД, гр. София, чрез адв. В. Тотев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество на спора е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, с който на "ВК Комерсиале" ЕООД, гр. София са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 689. 90 лева и лихви от 115. 78 лева и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 3 679. 44 лева и лихви от 640. 32 лева за периода 1.01.2018 г. - 28.02.2019 г. по отношение на имот с идентификатор 35239.6111.16, находящ се в с. Казичене, община Панчарево, местност Садина, с площ 7300 кв. м., потвърден при обжалването му по административен ред с решение № СФД20-РД28-184/1.09.2020 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община. За да отмени акта, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3 и 4 от ЗМДТ, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което препятства преценката по приложението на материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че "ВК Комерсиале" ЕООД (с предишно наименование "Ваджо Комерс" ЕООД) е придобило процесният имот като земеделска земя с обща площ от 7 300 кв. м. съгласно приложените в преписката нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот. Имотът е деклариран пред Столична община с декларация по чл. 17 от ЗМДТ от 29.08.2026 г. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 14.07.2010 г., въз основа на които е открита партида № М230911. За имота е издадено решение № 1/28.02.2006 г. от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Министерство на земеделието и горите, Областна дирекция "Земеделие и гори", гр. София за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, с което е променено предназначението на процесната земя на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ от земеделска земя за изграждане на Крайпътен обект - шоурум, автосервиз, складова част и офиси. На основание чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ (обн. ДВ бр. 39/2011) съдът е приел, че решението за промяна в предназначението на земеделската земя губи действието си когато: в тримесечен срок от съобщаването му по реда на чл. 24а не е платена таксата по чл. 30 или в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или в 6 - годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението, изграждането на обекта не е започнало. Констатирал е, че по делото не са налице данни да е поискано разрешение за строеж или да е започнало или извършено строителство в имота до 02.2019 г. Приел е, че това обстоятелство не се оспорва от административния орган, с оглед изричното изявление на процесуалния му представител, че решението би следвало да е загубило действието си на основание чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ. При тези факти съдът е приел, че имотът е закупен и деклариран пред Столична община първоначално като земеделска земя, която попада в изключението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Впоследствие административният орган е издал оспореният АУЗД за периода 2018 - 2019 г. без да събере доказателства дали и кога имотът е станал облагаем на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Във връзка с доводите за приложение на чл. 2 от ЗСПЗЗ, съдът е посочил, че по делото няма доказателства, че процесните земи се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон, за да се изключат от категорията земеделски земи. Според съда декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за имота, подадена през 2010 г., на лист 47, не съдържа заверки и е отхвърлил възраженията, че имотът попада в строителните граници за обжалвания период съгласно заверка от отдел Устройство на територията и кадастър (техническа служба). С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че оспореният акт е немотивиран и доказан. От събраните по делото доказателства, според съда, не може да се установи дали към 1.01.2018 г. имот с идентификатор 35239.6111.16, находящ се в с. Казичене, община Панчарево, местност Садина с площ 7300 кв. м. е земеделска земя по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ или облагаем имот по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. На основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК съдът е приел, че естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, поради което е постановил отмяната му и връщане на преписката на компетентния орган по приходите със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ облагаеми с данък недвижими имоти са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и гори, с изключение на застроените земи, за действително застроената площ и прилежащия терен. В разглеждания случай по делото е установено, че процесният недвижим имот е придобит и деклариран като земеделска земя и не е облаган с местен данък върху недвижимите имоти за периодите от придобиването му до 2018 г. Поради това за да е налице годен обект на облагане, следва да са изпълнени и двете кумулативни предпоставки по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - имотът да има предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и предназначението на земята да е променено. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест да установи тези предпоставки е на органа по приходите по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, респективно на ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община, в качеството му на териториален директор и страна в съдебното производство по оспорване на АУЗД. В случая тази доказателствена тежест не е изпълнена, поради липсата на мотиви в оспорения акт относно релевантните факти за предназначението на имота по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и промяната в предназначението на земята и поради пропускът в административното производство да се съберат доказателства за разположението на имота и такива във връзка с действието на решение № 1/28.02.2006 г. издадено от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Министерство на земеделието и горите, Областна дирекция "Земеделие и гори", гр. София за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, с което е променено предназначението на процесната земя на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ от земеделска земя за изграждане на Крайпътен обект - шоурум, автосервиз, складова част и офиси. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че разположението на имота е удостоверено чрез заверка на страница 6 от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Данните в декларацията на посочената страница се попълват служебно, но посочените данни относно разположението на имота спрямо строителните граници на населеното място - "в строителни граници" и относно вида на земята като "друг терен в строителните граници" с дата 26.07.10 г., не са удостоверени или "заверени" надлежно от длъжностно лице по устройство и територия в кръга на неговите правомощия за съответния район на Столична община. Поради това съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е кредитирал тези данни. Правилно съдът е приел, че релевантен е статутът на имота към периодите на облагане на 1.01.2018 г. - 28.02.2019 г., като за тези периоди не са събрани доказателства. АУЗД е издаден въз основа на решение № 1/28.02.2006 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Министерство на земеделието и горите, Областна дирекция "Земеделие и гори", гр. София за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди ), но при издаването му органът по приходите не е проверил и не е направил констатации във връзка със сроковете, в които така издаденото решение губи действието си съгласно чл. 24, ал. 5 ЗМДТ във връзка с § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗОЗЗ, (обн. ДВ бр. 39/2011, в сила от 24.05.2011 г.). Неоснователни са доводите на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е изяснил статута на имота и не е допуснал експертиза, да провери твърденията на другата страна относно застрояването на имота. Тези доводи са в противоречие с твърдението му пред първоинстанционния съд, че не оспорва обстоятелствата във връзка със застрояването на имота и по-конкретно с изричното му изявление, че не твърди застрояване на имота. По изложените съображения, правилно съдът е приел, че допуснатите нарушения на изискванията за форма на акта и на административното производство са съществени, тъй като са довели до неизясняване статута на имота в периода на облагане и препятстват преценката на съда по приложението на материалния закон и по-конкретно облагаем ли е процесният имот съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Това обстоятелство е релевантно и за спорните задължения за ТБО, тъй като по силата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците и лицата с учредено право на ползване на облагаеми с данък недвижими имоти. Следователно изясняването на обстоятелството, дали процесният имот е облагаем с данък недвижими имоти е от значение дали собственикът му е задължено лица както за данъка, така и за такса за битови отпадъци. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. От ответника по касация не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,