Решение № 15707 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13061/2010 г.

Решение № 15707 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13061/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 9730 от 13.07.2010 г. по адм. д. № 16162/2009 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, като се иска отмяна на същото в неговата цялост. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение тричленният състав на седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 1347 от 12.11.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. За да постанови решението си съдът е приел, че при приемане на обжалваното решение комисията е съобразила принципа за съразмерност - предприетата регулаторната мярка е подходящата за постигане на целта за осигуряване на телефонен указател, достъпен за всички абонати на телефонни услуги и не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя в по-голяма степен и по начин надхвърлящ законово преследвания резултат. Подадената от "БТК" АД жалба срещу решение № 1347 от 12.11.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 185, ал. 1 ЗЕС предприятията, задължени да предоставят универсална услуга по чл. 182, ал. 2, т. 3, издават поне един телефонен указател в съответствие с изискванията на този закон в одобрена от комисията печатна и/или електронна форма. Телефонният указател се актуализира редовно, но най-малко веднъж годишно. В оспореното решение на КРС са изложени съображения относно това, че в ЗЕС и наредбата не се съдържат критерии, въз основа на които КРС да определи коя форма следва да бъде одобрена и следователно решението, което КРС приема, е по целесъобразност. Тричленният състав е изложил обосновани съображения по този въпрос и е направил съответните правилни изводи, които се споделят и от тази инстанция. Правилно съдът е приел, че са неоснователни доводите, които се навеждат и пред тази инстанция, за немотивираност на оспорения акт. В решението се съдържа коректно изложение на релевантните факти, обсъдено е предложението на БТК и са посочени съображенията на административния орган за избор на един от вариантите, предвидени в закона относно формата на телефонния указател. Видно от мотивите на акта, секторният регулатор е изтъкнал като водещ критерий за предпочетения вариант защитата на интересите на крайния потребител. Както е отбелязано в решението, в ЗЕС и Наредба № 5 от 13.12.2007 г. не се съдържат показатели и изисквания, на които да бъде базирана преценката коя от двете алтернативите да бъде предпочетена или за кумулативната им реализация. При това положение, изборът на вариант е изцяло в дискрецията на органа. В случая комисията е обосновала решението си с необходимостта от гарантиране на достъп на най-широк кръг абонати, включително ползващите обществени телефони до предоставяната телефонна услуга. Този подход на регулатора е съобразен и с обстоятелството, че не всички разполагат с достъп и/или ползват телефонен справочник в електронна форма. По този начин се постига максимален обем на ползване на различните аспекти на услугата от потребителите, тъй като двете форми на указателя са носители на информация, която не е идентична, а взаимно се допълва, възможностите и условията за ползването им също се отличават. В този смисъл не е необходимо комисията да изработва критерии за преценка в каква форма да бъде издаден указателя, каквито съображения се развиват от жалбоподателя, доколкото същите са заложени в законовите изисквания за обхвата и предназначението на универсалната услуга. Поради това не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че секторният регулатор не е мотивирал приетото решение. Останалите оплаквания в жалбата, относно: процеса на цифровизация и нуждата от освобождаване и промяна на абонатните номера; влагането на финансови средства за печатния указател; опазването на околната среда. Всичко това като се противопостави на нуждата от гарантиране на достъп на най широк кръг абонати прави неоснователни оплакванията, поради което касационната жалба следва да се остави без уважение, като се остави в сила законосъобразното решение. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав - II колегия