Решение № 11810 от 19.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Пи Ем студио ЕООД, [ЕИК], със седалище гр. Велико Търново, [улица], чрез адв. Й. Иванова, срещу Решение 11 от 13.04.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 474/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 2103-04-12#10 от 16.07.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Велико Търново (ТП на НОИ Велико Търново), потвърждаващо Задължителни предписания ЗД-1-04-00788382 от 24.07.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ Велико Търново и е осъдено да заплати съдебни разноски в размер на 200 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че съдът е игнорирал възраженията за нищожност на издадените задължителни предписания, и че лицата, за които се иска заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), имат валидни трудови правоотношения и тяхната недействителност може да се обяви само от граждански съд. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да постанови друго по същество на правния спор, с което да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на национален осигурителен институт Велико Търново чрез старши юрисконсулт М. Василева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Велико Търново, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е било Решение 2103-04-12#10 от 16.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Пи Ем студио ЕООД срещу Задължителни предписания ЗД-1-04-00788382 от 24.07.2020 г. на контролен орган на ТП на НОИ Велико Търново. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че административното производство, по което е издадено решението, е започнало с постъпил сигнал с вх. 1043-04-4710 от 15.10.2019 г., съгласно който е възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя Пи Ем студио ЕООД и на основание Заповед ЗР-5-04-00756197/19.05.2020 г. на длъжностно лице. Резултатите от възложената от органа проверка са обективирани в Констативен протокол КП-5-04-00788407 от 24.07.2020 година. Съдържанието му свидетелства за обстоятелството, че трудовото правоотношение на лицето Б. Йорданов с дружеството жалбоподател е с кратка продължителност, при договорено трудово възнаграждение в размера на максималния месечен осигурителен доход (3 000 лева). Управителят на дружеството се осигурява на минималния осигурителен доход и не внася вноски за ДОО. Установява се, че трудовото правоотношение на лицето е прекратено на основание, даващо му право на обезщетение за безработица от ДОО. Компетентните длъжностни лица са изяснили фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително касаещи тези, относно извършваната от Б. Йорданов трудова дейност, както и за М. Стайкова, която имала само 10 дни отработени по ведомост, след което получавала обезщетения за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете. Въз основа на констатациите описани в протокола са издадени и процесните задължителни предписания, с които на дружеството осигурител е разпоредено да подаде декларация обр.1, с която да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигуряването на следните лица: Б. Йорданов за м. 08 и м. 09 на 2019 г.; М. Стойкова за периода от 01.08.2015 г. до 31.10.2017 г.; К. Труфев за м. 04 и м. 05 на 2019 г.; Я. Андонов за м. 02 на 2016 година. Контролният орган е изтъкнал в задължителните предписания, че събраните доказателства сочат на извод, че при настъпване на осигурените рискове за тези лица изобщо не е възникнало основание за осигуряване, съгласно чл. 10 КСО и §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Същите не са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Предписанията не са обжалвани по реда на чл. 117, ал. 1 КСО, а вместо това е предявен иск за прогласяване на тяхната нищожност. По подадената искова молба е образувано адм. дело 156/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, като с Определение 117 от 30.03.2021 г., производството по делото е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне на ръководителя на ТП на НОИ Велико Търново по подведомственост. Определението на съда е потвърдено с Определение 7089 от 11.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм. дело 5782/2021 година. Вследствие на това е постановено и Решение 2103-04-12#10 от 16.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което се отхвърля като неоснователна жалбата на дружеството срещу задължителните предписания, с доводи, че не са нищожни, каквито са били възраженията му. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Оспореното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, поради което същото е допустимо. Правилно първоинстанционният съд е очертал спорния по делото въпрос, който е свързан с компетентността на контролните органи на ТП на НОИ да извършват проверки и дават предписания от вида на процесните, касателно твърденията на дружеството за нищожност на задължителните предписания, което е било предмет на административен контрол от страна на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, последният постановил обжалвания по делото административен акт. Материалната компетентност на контролните органи на ТП на НОИ, в случаи като настоящия, произтича от чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, съгласно който те имат правомощия да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. Конкретните им правомощия обаче са уредени в Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица и Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт. В настоящия случай проверката е възложена със Заповед ЗР-5-04-00756197 от 19.05.2020 г., издадена на основание чл. 29, ал. 1 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г., и е проведена съобразно относимите правни норми. Процесните задължителни предписания са валиден административен акт, отговарящ на законовите изисквания за форма и съдържание. С оглед на констатациите от проверката, правилно е приложен материалния закон и не са нарушени административнопроизводствените правила. Изводите на административния орган са логични и обосновани. Както пред първоинстанционния съд, така и в касационната си жалба, касаторът смесва понятията за трудово и осигурително правоотношение. Обстоятелството, че неговите служители имат валидно сключени трудови договори, не означава, че те са осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Трудовото и осигурителното правоотношения не са тъждествени понятия и за да възникне последното е нужно реално да е полаган труд от лицето, което твърди, че е осигурено от своя работодател, в какъвто смисъл Върховният административен съд многократно се е произнасял. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани от страна на работодателя данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение от лицата, за които е поискано заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, налагат извода, че за тях не е възникнало основанието за осигуряване и те нямат качеството осигурено лице. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че административният орган законосъобразно е приложил материалния закон, като е счел, че прогласяването на недействителността на трудовия договор или трудово правоотношение в хипотезата на чл. 74, ал. 3 от Кодекса на труда, не е обуславящо за осигурителните права и задължения на физическите лица, за които впоследствие е разпоредено да се заличат осигурителните данни. Обосновани са правните аргументи на Административен съд Велико Търново, с които мотивира тезата си и за липса на нарушения на изискванията по чл. 146, т.2 и т. 3 АПК, и съответно за липса на основания, водещи до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради осъществено процесуално представителство по делото. Касационният жалбоподател Пи Ем студио ЕООД следва да заплати на ТП на НОИ Велико Търново претендираната сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение