Решение № 16191 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2013 г.

Решение № 16191 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8297/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 205/25.04.2013 г., постановено по адм. дело № 762/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 12/1200270/26.04.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърдена с Решение № 373/16.07.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с която за "Аржентвиу България", ЕООД, гр. Берковица е доначислен ДДС в размер на 132 491,53 лева, ведно със съответни лихви за просрочие, за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.05.2007 г., от 01.08.2007 г. до 30.06.2009 г. и от 01.09.2009 г. до 01.01.2010 г. във връзка с декларирани вътреобщностни доставки към "ARGENTVIU" SL, Испания. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват реалното осъществяване на процесните ВОД, поради което законосъобразно с РА е прието, че стоките са реализирани на вътрешния пазар и за доставките следва да се начисли ДДС със ставка 20%. В подкрепа на тезата си излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу атакувания РА в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнагражение или да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по касационната жалба - "Аржентвиу България", ЕООД, гр. Берковица, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност с писмена защита по съществото на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството през Административен съд- Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 12/1200270/26.04.2012 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 373/16.07.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която за "Аржентвиу България", ЕООД, гр. Берковица е доначислен ДДС в размер на 132 491,53 лева, ведно със съответни лихви за просрочие, за данъчни периоди от 01.01.2007 г. до 31.05.2007 г., от 01.08.2007 г. до 30.06.2009 г. и от 01.09.2009 г. до 01.01.2010 г. във връзка с декларирани вътреобщностни доставки към "ARGENTVIU" SL, Испания. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба в тази й част, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано от следните фактически констатации: За процесните данъчни периоди "Аржентвиу България" ЕООД е отразило в дневниците за продажби спорните ВОД към "ARGENTVIU" SL, Испания, подало е VIES декларации и е включило фактурите за получен транспорт в дневниците си за покупки. Към датите на издаване на фактурите за процесните ВОД, получателят по тях е регистриран за целите на ДДС в Испания и писмено е потвърдил получаването на стоките по всяка фактура. Съдът е кредитирал представените товарителници за извършен от "Ин Тайм" ООД превоз до Испания и въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства е приел, че стоките са получени на територията на друга държава - членка. Преценил е, че реалното осъществяване на спорните ВОД е установено с изискуемите се съобразно чл. 45 от ППЗДДС /в приложимата редакция/ документи, поради което не е налице основание за начисляване на ставка на данъка от 20 %. Настоящият състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава-членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, в приложимата за ревизирания период редакция - ДВ - бр. 101/2006 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. При осъществен транспорт от трето лице за сметка на доставчика или получателя, приложима е разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ или с писменото потвърждение на получаването им. Визираните документи са посочени алтернативно, поради което представянето на който и да е от тях е достатъчно за доказване на транспортирането. За разлика от сега действащата редакция на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, приложимата към релевантните данъчни периоди новела не предвижда необходимост от наличие на конкретни реквизити и задължително съдържание на свидетелстващото изявление на получателя, обективирано в писменото потвърждение и не обвързва с тях нормативно предвидената доказателствена сила на този частен документ относно факта на получаване на стоката. В случая, спорът между страните се концентрира именно върху установеността на транспортирането на стоките до територията на друга държава-членка, респективно - на получаването им, с оглед осъщественото от органа по приходите оспорване на съдържанието на представените товарителници и писмени потвърждения. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е кредитирал като годни доказателства представените в хода на ревизионното производство товарителници за извършен от "Ин Тайм" ООД превоз до Испания, които по аргумент от чл. 11 от ратифицираната и обнародвана Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз съставляват доказателство до доказване на противното за: сключването на договора, приемането на товара и условията за превоз, посочени в тях, като всички сведения във въздушната товарителница или в квитанцията за товар относно теглото, размерите и опаковката на товара, както и тези, отнасящи се до броя на пакетите, също са доказателство за заявените факти. Така придадената им от Конвенцията материална доказателствена сила не е обвързана с полагането на подпис върху товарителниците от получателя, а посочването на естеството на товара в товарителниците не е правило, а изключение, което по аргумент от чл. 6 може да бъде поискано, но само в случай на необходимост от изпълнение на формалностите, установени от митнически, полицейски и други държавни органи. При тази нормативна регламентация, сочените от касатора аргументи не опровергават верността на съдържанието на товарителниците досежно горепосочените релевантни факти и обстоятелства, а и сами по себе си не могат да обуславят извод за допуснато от съда съществено процесуално нарушение при постановяване на атакуваното решение. Това е така, тъй като изводът за реално осъществяване на спорните ВОД не е основан единствено на доказателствената сила на коментираните товарителници, а е подкрепен и от приложените писмени потвърждения от получателя. Непредставянето им от ревизираното лице в хода на предходното ревизионно производство само по себе си не може да опровергае верността на удостоверителните изявления на получателя, които в допълнение са потвърдени от същия с приетата в хода на съдебното производство изрична декларация. Ирелевантни в този аспект са стойностите на банковите преводи, осъществени от получателя, както и липсата на заявки, телефаксни предположения, друга търговска кореспонденция и евентуалната свързаност между лицата. Нормата на чл. 45, ал. 2, б. "а" от ППЗДДС в приложимата редакция не обвърза доказването на ВОД с ангажирането на подобни косвени доказателства, нито предвижда задължителни реквизити и съдържание на свидетелстващото изявление на получателя. Да се приеме обратното, би означавало да се игнорират приложимите в случая поради сходство на фактическата обстановка задължителни тълкувания, обективирани в Решение на СЕО от 27.09.2007 г. по дело С-409/2004 г., в което е посочено, че при липсата на данни и индиции доставчикът да е участвал в данъчна измама, държавите - членки могат да упражняват предоставените им от Директивите на Общността правомощия съобразно правния ред на Общността, част от който са общите принципи на правото. В тях се включват и принципите на правна сигурност и пропорционалност, които изискват приетите от държавите - членки въз основа на чл. 21, § 3 от Шестата директива мерки да не надхвърлят необходимото за постигането на предвидената цел, нито да бъдат използвани по начин, нарушаващ правото на приспадане на ДДС и основния за общата система на ДДС принцип на неговата неутралност. СЕО посочва, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е предоставил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, то същият не може да бъде задължен впоследствие да заплати ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. Тъй като установените по делото факти и обстоятелства не могат да мотивират извод, че ревизираното дружество е декларирало ВОД по фактури с цел участие в данъчна измама, то правилно първоинстанционният съд е приел, че представените транспортни документи и писмени потвърждения установяват по нормативно предвидения за това начин транспортирането на стоките до територията на друга държава - членка, респективно - реалното осъществяване на декларираните ВОД. Достигайки до този краен правен извод и отменяйки РА в тази му част, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение