Решение № 4807 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2008 г.

Решение № 4807 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12331/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл., във вр. с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР - Пловдив, чрез старши юрисконсулт Евгени Гонгалов, упълномощен от представляващия дирекцията - комисар Ангел Рангелов, против решение № 885/14.08.2008 г., постановено по адм. дело № 1484/2007 г. от Административен съд - Пловдив, с което Областна дирекция Пловдив е осъдена да заплати на Иван Велев Йончев от Пловдив, сумите съответно от 215 лв.; 9,25 лв. и 33,83 лева представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконни действия и бездействия на служители на административния орган, ведно със законната лихва за забава, за периода 01.06.2006 до 10.09.2007 година и разноски в размер на 240 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази връзка са изложени съображения, че не е осъществен фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ , тъй като не са установени незаконосъобразни действия на служители на полицията, а напротив - същите са в изпълнение на законови разпоредби. Ответникът оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на глава единадесета АПК ; образувано е по искова молба (наречена жалба) подадена от Иван Велев Йончев от Пловдив, в качеството чу на наследник на Велю Иванов Йончев, починал на 22.08.2007 година. Твърденията в същата са, че на 02 май 2001 година, след ПТП, в което наследодателят Йончев е участник, то същият предал на лицето Желязко Желязков револвер RECK, калибър 35 и газови патрони за този тип оръжие, 5 броя. На следния ден - 03 май 2001 година револвера и патроните са предадени от Желязков на дознател, за което е съставен протокол за доброволно предаване. След приключване на наказателно производство е поискано връщане на вещите, отказано е; отказът е неоснователен, според ищецът, поради което се претендира обезщетение за имуществени вреди. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е, че с решение № 716/06.12.2005 година ВКС е признал Велю Йончев за невиновен и го оправдал по предявено му обвинение. На 30 май 2006 година Йончев е изискал от началника на VI-то РПУ - Пловдив да му бъдат върнати револверът и патроните. Последвал отказ, с мотив, че ВКС не се е произнесъл с акта си по въпроса за веществените доказателства. Констатирано е също така, че с писмо от 14.06.2006 година, съдия Добрева (районен съдия в Районен съд - Пловдив) - уведомява Началника на VI-то РПУ - Пловдив, че следва да върне на Йончев револвера и патроните, доколкото няма законови основания за задържането им. Също така Йончев е уведомен от директора на дирекция "МТОСО" при МВР, че оръжието не може да му бъде върнато, доколкото същото е продадено на 16.10.2006 година на "БМВ" ЕООД. При тези факти, съдът е приел, че след като началникът на VI-то РПУ е бил известен от Пловдивския РС, че следва да върне веществените доказателства, то задържането им след нея дата е незаконосъобразно и противоправно е бил увреден Йончев, респективно наследника му; налице е вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен отказ. Постановеното решение е правилно. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер (загуби и пропуснати ползи), причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ . Според чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността следва да бъде характеризирана като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия на служителите на полицията относно съхранение на веществени доказателства. Съгласно чл. 111 НПК, веществените доказателства са от съществено значение за изясняването на обстоятелствата, свързани с извършването на престъплението, поради което за тяхната регламентация е отделена специалната "Глава дванадесета" , озаглавена "Веществени доказателства" в Наказателно-процесуалния кодекс. В него изрично е посочено, че за съхраняването им следва да се полага определена грижа. Разпореждането с тях по време на следствието става по нареждане на прокуратурата, а в съдебната фаза - с разпореждане на съда, включително и с присъдата по реда на чл. 53 НК. Веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство - чл. 111, ал. 1 НПК, след което се връщат на правоимащите. Незаконосъобразно, след като е бил уведомен, че наказателното производство е приключено, с оправдателна присъда, административния орган, в лицето на началника на VI-то РПУ не е върнал предаденото оръжие и патрони, на правоимащия а макар потърсени в срок, в разрез с изричната разпоредба на НПК вместо да върне същите е пристъпил към одържавяване, чрез продажбата им. Понесените от ищците вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на полицията, следователно правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че искът, като основателен е следвало да бъде уважен в сочените размери. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 2 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,