Решение № 4779 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2015 г.

Решение № 4779 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3267/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Страхил Тодоров Тодоров, от град Плевен за отмяна на Определение № 1220/16.10.2014 г. по адм. дело № 805/14 г. по описа на Административен съд Плевен, потвърдено с Определение № 13951/21.11.2014 г. по адм. дело № 14232/14 г. по описа на ВАС. Молителят поддържа, че е налице ново писмено доказателство, което следва да бъде взето предвид от съда. Моли на основание чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт да бъде отменен и делото се върне за ново разглеждане. Ответникът - Директорът на Регионална дирекция "Социално подпомагане" град Плевен не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество е неоснователно. Административният съд град Плевен е бил сезиран с жалба на Страхил Тодоров Тодоров от гр. Плевен, против мълчалив отказ на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" Плевен. С разпореждане № 2799/1.10.2014 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя, че следва в седмодневен срок да отстрани нередовностите по жалбата - да внесе дължимата ДТ в размер на 10 лева, както и да представи заявлението, по което твърди, че е формиран мълчаливият отказ. В указания срок, с молба с рег. № 3160/9.10.2014 г. жалбоподателят е представил доказателства за внесената държавна такса. По отношение на констатираната нередовност е приложил извадка от електронна страница, където е видно, че неизвестен автор е изпратил писмо до служба "Социално подпомагане" на дата 8.08.2014 г. В постъпил отговор на Директора на Дирекция социално подпомагане са приложени доказателства, че цитираното писмо не е достигнало до адресата си. При тази фактическа обстановка АС - Плевен е приел, че липсва надлежно сезиране на органа с искане, вкл. и такова за предоставяне на информация по ЗДОИ, поради което не е формиран мълчалив отказ по надлежно направено заявление. Определението е обжалвано с частна жалба от Страхил Тодоров Тодоров пред ВАС. По нея е образувано адм. дело № 14232/2014 г. на ВАС. Съдът е разгледал повдигнатия частно-правен спор и с определение № 13951 от 21.11.2014 г. е приел частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение на Административен съд - Плевен за правилно и го е оставил в сила. В настоящото отменително производство, Страхил Тодоров Тодоров се позовава на новооткрит документ - електронна кореспонденция. При тази фактическа обстановка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че не е налице твърдяното от искателя основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна. При това отменително основание се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, което не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. Очевидно е, че в процесния случай не е налице ново доказателство или новонастъпило обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба. От приложената към искането за отмяна електронна кореспонденция не може да се обоснове извод за надлежно сезиране от страна на молителя на административния орган с контретно искане. Такъв извод не може да бъде обоснован изобщо от приложените по делото писмени доказателства. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК. След като конкретно лицето се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, а посочените по-горе представени от него писмени доказателства не обосновават основанието по посочената разпоредба, то искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав