Решение № 9987 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5246/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "А1 България" ЕАД, чрез процесуалния му представител Д. Ризов, служител с юридическо образование, срещу решение 741 от 10.02.2021 г., постановено по адм. дело 10031/2020 г. от Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 53 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение ППН-01-313/2018 от 25.08.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба, поддържана в с. з. от юрисконсулт Я. Захариев, са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради необоснованост на изводите на съда, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Райчева, в писмени бележки, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Алтернативно, в случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Р. Ралева не изразява становище по касационната жалба. "С. Г. Груп" ЕАД, гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От доказателствата по делото безспорно е установено, че с решение на КЗЛД ППН-01-313/2018 от 16.01.2019 г., постановено по жалба на Р. Ралева, КЗЛД е приела че "А1 България" ЕАД, в качеството на администратор на лични данни е извършило нарушение на чл. 6, § 1, във вр. с чл. 5, §1, б. "а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 (Регламента, ОРЗД), поради което е уважила жалбата на Ралева като основателна по отношение "А1 България" ЕАД и на основание чл. 83, § 5, б. а, във връзка с чл. 58, § 2, б. и от Регламент /ЕС/ 2016/679 е наложила на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Жалбата на Ралева е оставена без уважение по отношение "С. Г. Груп" ЕАД. С решение 3504/23.05.2019 г., постановено по адм. дело 1884/2019 г. по описа на АССГ е отменено решението на КЗЛД, в частта, с която е наложена имуществена санкция на "А1 България" ЕАД и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на указанията на съда по приложението на материалния закон. Именно в тази част, с която на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне в санкционната част, решението на АССГ е обжалвано пред ВАС. С решение 4457 от 15.04.2020 , постановено по адм. дело 9713/2019 г. по описа на ВАС, пето отделение решението на АССГ е оставено в сила. В мотивите на тричленния състав изрично е посочено, че решението на КЗЛД е влязло в сила в частта, с която е прието за установено, че жалбата на Р. Ралева е основателна и спрямо нея е прието, че е извършено нарушение на правилата за защита на личните й данни чрез неправомерното им предоставяне на трето лице - "С. Г. Груп" ЕАД. Решението на КЗЛД е отменено с оглед данните за периода на неправомерно обработване на личните данни на Ралева, към който момент е приложим Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а не ОРЗД. В изпълнение на влязлото в сила решение на АССГ, КЗЛД е постановила ново решение - ППН-01-313/2018 от 25.08.2020 г., с което на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция от ДВ, бр. 81/2011 г. на администратора на лични данни - "А1 България" ЕАД, на основание чл. 4, ал. 1 (отм.), във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗЗЛД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. за констатираното с влязло в сила с решение неправомерно обработване на личните данни на лицето Р. Ралева. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че жалбата на "А1 България" ЕАД срещу цитираното решение на КЗЛД е неоснователна и я е отхвърлил. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен, съобразно чл. 38, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД орган, в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта. Съдът е отхвърлил твърденията за нарушение на административно производствените правила като е приел, че не е било необходимо провеждането на ново открито заседание, тъй като преписката е върната за ново произнасяне, а не за ново разглеждане. Приел е, че правилно е приложен и материалния закон, като са изпълнени указанията на АССГ и ВАС, а всички възражения на жалбоподателя по отношение извършването на нарушението са ирелевантни, тъй като в тази част предходното решение на КЗЛД е влязло в сила. КЗЛД правилно и в съответствие с указанията на съда е приела, че за нарушения по чл. 2,ал. 2 и 3 и чл. 4 от ЗЗЛД, съгласно чл. 42 от с. з., администраторът на лични данни се наказва с глоба или имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лева. В случая наказанието е индивидуализирано в минималния размер и не засяга в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на нарушителя. Наказуемостта на извършеното нарушение не отпада и с влизането в сила на Регламента, който предвижда идентично наказание - имуществена санкция за идентично нарушение, но с много по-висок размер на санкцията. Определеният размер на санкцията съответства и на целта на закона. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на оспореното решение на КЗЛД в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, в приложимата редакция, в предписаната от закона форма. Правилно е прието, че същото съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспореното решение. Не се е налагало провеждането на ново открито заседание, тъй като не се е налагало установяване на нови факти, събиране на доказателства или други процесуални действия, тъй като с влязло в сила съдебно решение е прието за установено извършването на нарушението, извършването му само от администратора "А1 България" ЕАД. Преписката е върната само за ново произнасяне в санкционната част. Освен това дори и да се приеме, че е следвало да се проведе открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД, то нарушението не е съществено, тъй като не се отразява на крайния резултат. Провеждане на ново заседание не би довело до друг по-благоприятен резултат за жалбоподателя, тъй като е наложена минималната като размер имуществена санкция. Решението е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Обосновани са и изводите на съда за постановяване на решението в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Решението на КЗЛД е съобразено с указанията на съда, като правилно е възприета квалификацията на нарушението по чл. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗЗЛД. В този смисъл правилна е и преценката на административния орган и съда и по отношение правното основание за налагане на съответното административно наказание. За допуснатото нарушение правилно КЗЛД е наложила предвидената в чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД имуществена санкция. Административният акт съдържа мотиви относно вида и размера на санкцията, като в случая е определен именно минималния размер от 10 000 лева, като по този начин е постигната и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения и влошаване положението на санкционираното дружество. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, касаещи осъществяването на нарушението по чл. 4 от ЗЗЛД. В тази част, както се посочи, е налице влязло в сила съдебно решение, с което е прието за установено извършването на нарушението, като същото е квалифицирано от съда, с която квалификация КЗЛД се е съобразила. По тези съображения, като е приел, че оспореното решение на КЗЛД е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата на "А1 България" ЕАД срещу същото решение, АССГ е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. Касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съответно съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията за разноски на ответната по касация КЗЛД, като следва да се присъдят 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,