Решение № 171 от 24.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 731/2010 г.

Решение № 171 от 24.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 731/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. С. М. за възобновяване на ВНОХД № 174/2010 г. на Х. окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение № 161/02.12.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 424/24.09.2010 г. по НОХД № 88/2010 г. на районен съд - Д. С тази присъда подсъдимият Р. С. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК за това, че на 08.09.2009 г., в[населено място], отнел чужда движима вещ - бутилка уиски "Д. Даниелс", 0, 7 л., на обща стойност 37 лв. от владението на М. Т. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, поради което и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Като неоснователен е бил отхвърлен предявения от М. П. граждански иск за сумата от 37 лв. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за явна несправедливост на наложеното му наказание и се претендира намаляването му или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданският ищец и частен обвинител М. Т., редовно призован, не се явява. В последната си дума осъденият моли наказанието му да бъде намалено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Липсва основание за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 6 месеца лишаване от свобода с оглед прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Именно ниската стойност на предмета на престъплението, връщането на отнетата бутилка уиски в магазина, направените пред въззивния съд признания, както и проявеното критично отношение са основните фактори, които са мотивирали инстанциите по същество да фиксират санкцията под предвидения минимум от 2 години лишаване от свобода. Същевременно, правилно като отегчаващи обстоятелства са отчетени поведението на осъдения след изпълнение на кражбата, а именно употребата на сила спрямо продавачката К. и осъжданията на М., невключени в обхвата на квалификацията за опасен рецидив. Законосъобразно е прието и отсъствието на възможност за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК с оглед данните за личността на дееца и степента на обществената му опасност, която не е незначителна. В потвърдения размер от 6 месеца лишаване от свобода наказанието е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и то е справедливо. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение