Решение № 6330 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9861/2011 г.

Решение № 6330 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9861/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Александрова, срещу решение № 1629/1.07.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 1774/2011 г. по описа на същия съд, с което е отменена заповед № 11-1741/25.02.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за излагането на бланкетни мотиви в заповедта по отношение продължителността на срока - 15 дни, както и че не е ясно защо за нарушение, извършено за първи път, се налага среден срок. Административният орган при налагане на ПАМ е действал при условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е бил длъжен да я наложи. В неговите правомощия е да определи продължителността на срока по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. В случая той е преценил, че с оглед постигането целта на закона срокът от 15 дни е достатъчен и за това е изложил своите съображения. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - "ЛАТОЯ ТЕКС" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Младост 1", бл. 46, вх. 2, ет. 6, ап. 28 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Манолова по съображения, изложени в писмен отговор и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е била заповед № 11-1741/25.02.2011 г., издадена от зам.-директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която е наложена на "Латоя Текс" ООД ПАМ запечатване на обект "Склад за детски играчки", находящ се в гр. Варна, ул. "Цариброд" № 92 и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, поради констатирано нарушение на чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС. Според изложената в акта фактическа обстановка, на 3.02.2011 г. е извършена проверка от ТД на НАП - Варна на стокова разписка № 1194 от 6.11.2010 г. Установено е, че за извършена продажба на 6.11.2010 г. на стока /Бионик/ в размер на 378 лв. не е издадена фискална касова бележка от фискално устройство. За да отхвърли жалбата на дружеството, АС - Варна е приел следното в мотивите на своето решение: Възраженията на жалбоподателя срещу констатациите в АУАН не следва да се обсъждат в производството по обжалване на заповед за налагане на ПАМ. Установените по делото факти дават основание да се приеме, че е извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. От мотивите на заповедта не става ясно защо за нарушение, извършено за първи път, се налага среден срок на ПАМ. Не е ясно и по какъв начин търговецът ще осуети заплащането на глобата, за която няма данни да е наложена с издадено НП. Неизлагането на мотиви относно срока на ПАМ съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и възпрепятства преценката на съда за съответствието му с целта на закона /чл. 146, т. 5 от АПК/. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение касационната жалба е основателна. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че е констатирано нарушение по чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ. Посочената правна норма изисква при разносна търговия, каквато не се спори, че дружеството осъществява, фискалната касова бележка да се издава от задълженото лице и да се предава на разносвача, който от своя страна я предава на купувача при плащането. Видно от протокол за извършена проверка № 0031833 от 26.01.2011 г., в склада на дружеството са открити пет стокови разписки, подробно описани по номера и дати, между които и № 1194 от 6.11.2010 г., с които са продадени стоки чрез разносна търговия, но няма издадени фискални касови бележки. По делото е представена както стоковата разписка, така и опис на стокови разписки, включващ процесната, в който изрично е посочено, че стоките по тези стокови разписки са продадени. Описът е подписан от управителя на склада Стефка Кирова и носи дата 27.12.2010 г. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи твърденията на жалбоподателя, че плащането е извършено по-късно и че има издадена фискална касова бележка. Няма данни за издадено наказателно постановление, нито за това същото да е обжалвано. При така установените факти правилно съдът е приел, че е констатирано нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По отношение продължителността на срока обаче, според настоящия съдебен състав, неправилен е изводът на съда, че в заповедта няма изложени мотиви. Срокът е определен с оглед установената фактическа обстановка тежестта на нарушението и целите на закона, които са защита на обществените интереси и мотивиране на нарушителя за спазване на установения правов ред. С оглед на изложеното, решението на АС-Варна като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването от "ЛАТОЯ ТЕКС" ООД на заповед № 11-1741/25.02.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора и ответник в първоинстанционното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,