Решение № 366 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2012 г.

Решение № 366 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Геновева Димчева Сотирова против заповед рег. № К - 3121/20.03.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 5 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното й правоотношение е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби, тъй като не е допуснала описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Сотирова е назначен като държавен служител кат. Г - III степен, инспектор, младши разследващ полицай в група "Разследване на криминални престъпления" на сектор "Досъдебно производство" към 04 Районно управление "Полиция" (РУП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По повод постъпили в Министерството на вътрешните работи данни за допуснати от Сотирова дисциплинарни нарушения е образувано дисциплинарно производство и е определена комисия като дисциплинарно - разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 471/19.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи). Комисията установява, че през периода 13.07.2010 г. - 17.05.2011 г. жалбоподателката като разследващ полицай в 03 РУП - СДВР системно не изпълнява служебните си задължения по разследването, както и възложените от прокурори при Софийска районна прокуратура (СРП) процесуално - следствени действия по четири досъдебни производства: ЗМ № 2972/2010 г., ЗМ № 1367/2007 г., ЗМ № 2590/2010 г. и ЗМ № 980/2010 г. по описа на 03 РУП - СДВР. В този смисъл са представените по преписката постановления за налагане на наказания по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), справка за извършена проверка от главен разследващ полицай, писмо от главен разследващ полицай на л. 138 от преписката, постановление от 03.06.2011 г. на прокурор при СРП, писмо от прокурор при СРП до директора на СДВР, л. 163 от преписката. Това бездействие на служителката е довело до неспазване на установените срокове и до необосновано забавяне на разследването по тези преписки. При тези данни дисциплинарно - разследващият орган приема, че описаното поведение на жалбоподателката Сотирова е в нарушение на чл. 203, ал. 1, 2 и 4 от Наказателно - процесуалния кодекс (НПК), поради това, че в качеството на разследващ орган не взема мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, не събира необходимите доказателства в най - кратък срок, като се ръководи от указанията на прокурора, не докладва системно на прокурора за хода на разследването, а системното нарушаване на сроковете, предвидени в НПК или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗМВР. Тъй като нарушенията се допуснати в срока на наложено със заповед № К-6461/20.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година (последното е наложено за неизпълнения и забавяне на разследването по ЗМ № 1321/2010 г. на 03 РУП при условията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, след като със заповед № 362/19.04.2011 г. на началника на 03 РУП - СДВР на служителката е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца за неизпълнение на указанията на СРП във връзка с разследването по ЗМ № 2169/2010 г. по описа на 03 РУП- СДВР), комисията предлага на служителката да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (справка рег. № 9601/16.12.2012 г. и становище рег. № 9915/17.02.2012 г.). След като се запознава с материалите от проверката, справката, становището и събраните доказателства, както и с обясненията на служителката, депозирани на 14.02.2012 г. (възражения след запознаване със справката съгласно протокол от 17.02.2012 г. не са представени), министърът на вътрешните работи, издава оспорената заповед рег. № К - 3121/20.03.2012 г., с която приема, че през периода 13.07.2010 г. - 17.05.2011 г. жалбоподателката Сотирова в качеството на разследващ полицай в 03 РУП - СДВР не е изпълнила указанията на Софийска районна прокуратура по разследването и системно е нарушавала сроковете, предвидени в НПК за провеждане на наказателните производства по ЗМ № 2972/2010 г., ЗМ № 1367/2007 г., ЗМ № 2590/2010 и ЗМ № 980/2010 г. по описа на 03 РУП - СДВР - по-рано извършени нарушения, установени в срока на наложено наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година (заповед № К-6461/20.06.2011 г.), поради което и на основание чл. 222, ал. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 5 от ППЗМВР налага на жалбоподателката дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Тези обстоятелства са отразени в съпътстващите акта документи справка и становище, в които допуснатите от Сотирова нарушения също са подробно описани. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителката е уведомена и й е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като преди налагане на наказанието жалбоподателката не е изслушана от дисциплинарно наказващия орган, е неоснователно. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР изисква преди налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая задължението по цитирания текст е изпълнено, тъй като представените на 14.02.2012 г. от Сотирова писмени обяснения са приети от министъра на вътрешните работи преди налага на наказанието (в този смисъл е отбелязването върху документа от 20.03.2012 г.). Обстоятелството, че възражения след запознаване с обобщената справка от служителката не са депозирани не опорочава процедурата по налагане на наказание, тъй като обяснения и възражения съгласно протокола от 17.02.2012 г. не са представени единствено по вина на служителката. Оспорената заповед е постановена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Установено е, че през периода 13.07.2010 г. - 17.05.2012 г. жалбоподателката в качеството на разследващ полицай не изпълнява указанията за извършване на процесуално - следствени действия, дадени от прокуратурата по ЗМ № 2972/2010 г. и по ЗМ № 980/2010 г. Не са спазени сроковете за разследване, предвидени в чл. 234, ал. 1 от НПК. По ЗМ № 2972/2010 г. за период от шест месеца, от м. октомври 2010 г. до м. април 2011 г. от Сотирова са проведени само два разпита на свидетели, по ЗМ № 2590/2010 г. през периода м. октомври 2010 г. - м. юни 2011 г. от Сотирова не са извършвани никакви процесуално- следствени действия, по ЗМ № 1367/2007 г. за период от 8 месеца Сотирова не предприема никакви действия по разследването. Бездействията на жалбоподателката по изброените досъдебни производства са довели до неспазване на сроковете за разследване и до неоправданото им забавяне. Това поведение на служителката правилно е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 222, ал. 1 от ЗМВР. Същото представлява и неизпълнение на служебните задължения, както и на разпоредбите на ЗМВР - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 1 от ЗМВР. Тъй като нарушенията са извършени през период, който частично съвпада с периода, през който са допуснати същите и подобни нарушения съответно по ЗМ № 2169/2010 г., за което със заповед № 362/19.04.2011 г. на началника на 03 РУП - СДВР служителката е наказана с порицание за срок от 6 месеца и по ЗМ № 1321/2010 г., за което на Сотирова със заповед № 6461/20.06.2011 г. е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година, правилно е преценено, че допуснатите и описани по-горе нарушения на служебните задължения представляват други тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 5 от ППЗМВР - в срока на изтърпяване на наказанието "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен" са установени, извършени по - рано нарушения, които съгласно чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР подлежат на санкциониране със същото наказание. Възражението, че длъжностната характеристика не е съобщена на жалбоподателката, поради което не може да се приеме, че същата не изпълнява служебните си задължения, е неоснователно. Като разследващ полицай Сотирова е разследващ орган съгласно чл. 52, ал., т. 2 от НПК, на когото с кодекса са възложени функции по разследване на престъпления по реда и в сроковете, предвидени в нормативния акт (чл. 207 и сл. от НПК). Освен това в случая не са изпълнени конкретни прокурорски разпореждания, които са задължителни (чл. 197 от НПК) и не са спазени сроковете на разследване, предвидени в чл. 234 от НПК. Доводите за влошеното здравословно състояние на служителката през м. май - м. юни 2011 г. не могат да обосноват извод за отпадане на дисциплинарната отговорност на служителката. Неизпълнението на служебните задължения по цитираните в заповедта преписки е извършено през предходен период. Освен това, ако жалбоподателката не може да изпълнява задълженията си по причини, свързани със здравословното й състояние, същата следва да проведе лечение и да ползва отпуск по болест, ако това се налага, каквито данни по преписката липсват. Възраженията, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката, тъй като същата вече работи в 04 РУП - СДВР, а преписките, за които е наказана са такива по описа на 03 РУП - СДВР също не могат да бъдат споделени. Нарушенията на служебните задължения са извършени от жалбоподателката в качеството на разследващ полицай - длъжност, която Сотирова продължава да изпълнява. За допуснатото бездействие служителката носи дисциплинарна отговорност независимо от последвалата промяна в мястото на работа, която не се отразява на установеното неизпълнение на служебните задължения и съответно на извършените нарушения на служебната дисциплина. По тези причини промяната на мястото на работа не води до отпадане на дисциплинарната отговорност. Съображенията, че за допуснатите нарушения служителката вече е наказана, също са неоснователни. Постановленията на прокурор при СРП, с които на основание чл. 405, ал. 1 от ЗСВ на Сотирова са наложени наказания "глоба", за неизпълнение на прокурорски разпореждания, дадени по ЗМ № 2972/2010 г. и по ЗМ № 980/2010 г. са актове за реализиране на административнонаказателна отговорност. Тази отговорност е различна от дисциплинарната (арг. от чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което няма пречка служителката да бъде санкционирана и по дисциплинарен ред, ако се установи, че извършеното от нея е и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от ЗМВР. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в рамките на закона. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателката следва да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,