Решение № 1343 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на М. Кючукова-Стоянова, подадена чрез пълномощника адвокат Б. Милев и на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Милева. Жалбите са против решение 61 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело 386/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали. В касационната жалба на М. Кючукова-Стоянова са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в частта му с която е отхвърлена частично жалбата й срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, изх. 02-090-6500/13163 от 19.08.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, относно намалението на плащанията по схема за обвързано подпомагане за плодове - основна група (СП-основна) - 832,57 лева и по схема за обвързано подпомагане за плодове - сливи и десертно грозде (СП-други) - 349,69 лева. Счита, че в тази част съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд в тази част, считайки ги за непълни, като заявява, че съдът не й е дал указания да ангажира доказателства за наличието на условията по чл. 32, ал. 5 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3/17.02.2015 г.), а установяването на същите е било задължение на административния орган. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение в тази част и произнасяне по същество с отмяна на уведомителното писмо. Претендира разноски за двете инстанции. Касаторът заместник-изпълнителен директор на ДФЗ обжалва решението в частта му с която е частично отменено уведомителното писмо и са намалени сумите по заявените за подпомагане схеми и мерки общо в размер на 2751,95 лева: по схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 1021,15 лева, по зелени директни плащания (ЗДП) - 246,18 лева, по схемата за преразпределително плащане (СПП) - 755,54 лева, по подмярка 13.1/НР1 - 508,50 лева и по подмярка 13.2/НР2 - 220,58 лева, като преписката му е върната за ново произнасяне. Счита го за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява срещу изводите на съда за неспазване процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/27.02.2009 г.). Заявява, че на кандидата са извършени административни проверки, при които са констатирани такива несъответствия с които той е бил запознат. Пледира за отмяна на съдебното решение в оспорената част с присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, те са неоснователни. Административен съд Кърджали е бил сезиран с жалба от М. Кючукова-Стоянова срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019, изх. 02-090-6500/13163 от 19.08.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, с която е намалена заявената субсидия и отказано финансово подпомагане общо за сумата от 3934,21 лева. Писмото, имащо характер на индивидуален административен акт, е било второ по ред на издаване, след отмяната на първото уведомително писмо изх. 02-090-6500/13163 от 04.08.2021 г., с което са оторизирани следните суми: по подмярка 13. 1/НР1 - 1645,03 лева и намалени 508,50 лева, по подмярка 13. 2/НР2 - 679,48 лева и намалени - 220,58 лева, по СЕПП - 3611,80 лева и намалени - 1021,15 лева, по СПП - 2511,67 лева и намалени - 755,54 лева, по мярка СП (основна) - 837,44 лева и намалени - 832,57 лева, по мярка СП (други) - 350,31 лева и намалени - 349,69 лева, по мярка ЗДП - 2674,59 лева и намалени - 246,18 лева. Така от заявените общо 16 243,76 лева е оторизирана сумата от 12 310,32 лева, а намаленията си били в общ размер от 3934,21 лева, т. е. същите като по настоящото писмо. Първото уведомително писмо е било отменено в частта му, с която са намалени сумите, поради липса на мотиви с решение 232/30.11.2021 г. по адм. дело 243/2021 г. на Административен съд Кърджали, оставено в сила с решение 5443/07.06.2022 г. по адм. дело 1766/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС). Първоинстанционният съд е приел жалбата срещу настоящото уведомително писмо за допустима и я разгледал по същество. След преценка на събраните писмени доказателства е намерил същата за частично основателна, поради което е отменил уведомителното писмо в частта с която са предвидени намаления общо в размер на 2751,95 лева: по СЕПП - 1021,15 лева, по ЗДП - 246,18 лева, по СПП - 755,54 лева, по подмярка 13.1/НР1 - 508,50 лева и по подмярка 13.2/НР2 - 220,58 лева, като преписката е върната на органа за ново произнасяне. В останалата й част, относно намалението на плащанията по СП-основна - 832,57 лева и по СП-други - 349,69 лева, жалбата е намерена за неоснователна, като била отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е установил, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. Във връзка с възражение на жалбоподателката е изложил, че оспореният акт този път съдържа фактически и правни основания за извършеното намаление на сумите за подпомагане и липсват основания за негова нищожност поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 243/2021 г. на Административен съд Кърджали. Съдът обаче е преценил, че атакуваното писмо в частта му по гореописаните намаления по СЕПП, СПП, ЗДП подмярка 13.1/НР1 и подмярка 13.2/НР2, в общ размер от 2751,95 лева, е издадено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преимуществено тя касае площи от 22 парцела, за които органът е приел наличие на основание по чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в приложимата редакция, тъй като не попадат в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2019, одобрен със заповед РД-09-228/28.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Установено е обаче, че тази заповед е отменена в частта й, засягаща площите по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане за кампания 2019. Отмяната е по силата на решение 10/14.01.2021 г. по адм. дело 127/2020 г. на Административен съд Кърджали, решение 6740/04.06.2021 г. по адм. дело 2615/2021 г. на ВАС и на решение 175/29.09.2021 г. по същото адм. дело 127/2020 г., като преписката е върната на министъра за ново произнасяне, но по делото не са ангажирани доказателства да е извършено такова. Това е мотивирало съда да приеме, че в тази му част актът се явява незаконосъобразен поради несъответствието с материалния закон. Само по отношение на парцел 56589-358-2-1 органът е установил като основание за недопустимост - наличие на двойно заявена площ от 0,02 ха - чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, но по делото не са ангажирани доказателства за провеждане на процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. по отношение на тази площ. Това е преценено от съда като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото е лишило жалбоподателката от възможност да възрази по констатираното застъпване и да представи доказателства, които да повлияят върху съдържанието на акта и да доведат до друго разрешение на въпроса. Освен това въпреки дадените на ответника указания да установи съществуването на тези факти, по делото не са представени надлежни доказателства за наличието на двойно заявени площи, което е направили уведомителното писмо и в тази му част несъответно на материалния закон. За да отхвърли жалбата по отношение намалението на заявеното подпомагане по СП-основна и СП-други, съдът е установил, че уведомителното писмо е основано на чл. 29, чл. 29а и чл. 32, ал.1 от Наредба 3/17.02.2015 г. След описание на тези нормативни изисквания е изложил, че предвиденият добив (кг/ха) за заявените от жалбоподателката овощни култури е както следва: ябълки - 11 914 кг/ха; круши- 5922 кг/ха; кайсии и зарзали - 4970 кг/ха; праскови и нектарини - 7500 кг/ха; череши - 4700 кг/ха; и сливи - 6246 кг/ха, но тя е представила документи за произведена и реализирана продукция: ябълки - 1320 кг.; праскови - 610 кг.; череши - 425 кг., кайсии - 450 кг.; круши - 445 кг. и сливи - 2030 кг. При тези данни за правилно определени са счетени допустимите за подпомагане хектари, както и общата оторизирана площ за всяка една от двете схеми. Отбелязано е, че тези площи не покриват дори и площите, приети от органа като установени за подпомагане, съответно: 0,76 ха за СП-основна и 0,63 ха СП-други, поради което разликата между декларираните от жалбоподателката площи по СП-основна - 0,89 ха и СП-други - 0,65 ха и приетите за установени площи за подпомагане, съответно 0,76 ха и 0,63 ха, не се отразява на размера на следващото се подпомагане. Също така оторизираните суми са съответни на представената от кандидата декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г. и приложените към нея фактури за реализирана продукция. Изложено е, че жалбоподателката не е изпълнила дадените указания да установи наличието на условията на чл. 32, ал. 5 от Наредба 3/17.02.2015 г., че площите с които кандидатства за подпомагане по горните схеми са такива със сертифицирано биологично производство или площи в преход към биологично земеделие. По така изложените мотиви Административен съд Кърджали е постановил решението си като е осъдил ДФЗ да заплати на М. Кючукова-Стоянова сумата от 366 лева за разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно частично е отменил оспореното пред него уведомително писмо. Направените от него изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав. Към мотивите на Административен съд Кърджали по отношение попадането на съответните площи в специализирания слой ПДП за кампания 2019, следва да се допълни, че с тълкувателно решение 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. 1/2015 г. е прието, че очертаните площи в заповедта по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в приложимата редакция, са тези за които ДФЗ извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/22.08.2006 г.) е акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител. По своя характер тази заповед съставлява съвкупност от множество индивидуални административни актове. Тя има конкретно определено съдържание и засяга единствено отделните лица, претендиращи право на подпомагане въз основа на един или повече имоти, включени или не в същата и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в приложимата редакция, има непосредствено значение за земеделския производител и от нея зависи възникването и упражняването на правото на подпомагане по схемите и мерките за подпомагане, посочени в ЗПЗП. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой, ДФЗ извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Той действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши тези действия, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта на министъра. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП, в приложимата редакция, ДФЗ намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б, чл. 16в, и чл. 16г. от Наредба 105/22.08.2006 г., в приложимите редакции, преди влизане в сила на заповед на министъра за определянето на конкретните площи, които остават извън окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2019 г. административният орган не е следвало да се произнася по подаденото от М. Кючукова-Стоянова заявление за подпомагане за същата кампания. Той е следвало да спре административното производство и да изчака развитието на производството по определянето на окончателния специализиран слой, каквато възможност предвижда чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Правилно от представените по делото доказателства и тези съдържащи се в административната преписка съдът е стигнал до извод, че не е доказано от административният орган спазване на процедурата по чл. 17, ал. 1 от Наредба 5/27.02.2009 г. по отношение констатираните при кръстосани проверки застъпване и разрешаване на двойно заявените площи по подаденото заявление. По силата на тази норма, когато при извършване на кръстосани проверки ДФЗ установи застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, публикува данните за констатираните застъпвания в системата за електронни услуги и уведомление за публикацията на интернет страницата на ДФЗ. Неспазването на цитираното изискване за уведомяване на заинтересованите лица за установеното застъпване, лишава органа от възможността да приложи предвидените санкции по чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от същата наредба и чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал приложимата материалноправна разпоредба в смисъл, че същата изисква заявителят да бъде редовно уведомен за застъпването и да му се даде възможност да го отстрани, за да може да бъде извършено намаление на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Такива доказателства не са ангажирани от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, въпреки твърденията в касационната жалба. Неоснователни са и възраженията на касатора Кючукова-Стоянова за неправилност на обжалваното решение в частта му с която е отхвърлена частично жалбата й срещу уведомителното писмо. Благоприятен факт за нея представлява доказване наличието на основанията за прилагане на чл. 32, ал. 5 от Наредба 3/17.02.2015 г., според които кандидатите по съответните схеми, вписани в посочения регистър, с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер 50 % от минималните добиви определени в приложението. Въпреки, че с разпореждане от 21.09.2022 г. първоинстанционният съд изрично е указал на Кючукова-Стоянова, че носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата от които черпи благоприятни правни последици, тя не е ангажирала доказателства за наличието на основания по чл. 32, ал. 5 от Наредба 3/17.02.2015 г., както в хода на административното производство, така и пред Административен съд Кърджали. Нещо повече, въпреки твърденията си в касационната жалба, тя не ангажира такива доказателства и не твърди наличието им и пред настоящата инстанция, поради което се налага извода, че правилно първоинстанционният съд е приел тези нейни твърдения за недоказани. По изложените съображения съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, при отхвърлянето на двете касационни жалби, никоя от страните няма право на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение