Решение № 11755 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2010 г.

Решение № 11755 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Добринка Вълкова Минчева от гр. Чирпан срещу решение № 376 от 3.12.2009 г., постановено от Старозагорския административен съд по адм. д. № 486/2009 г. по описа на съда. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Община Чирпан, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта на кмета на община Чирпан отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Върховният административен съд, III отделение, след като обсъди данните по делото и възраженията на страните, намира че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Старозагорския окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Добринка Вълкова Минчева против заповед № РД-09-517 от 8.09.2009 г. на кмета на община Чирпан, с която на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Наредба за разпореждане с общински жилища са прекратени наемните отношения с жалбоподателката за заеманото от нея общинско жилище - апартамент 27, находящ се в гр. Чирпан, ж. к."Младост", бл. 4, вх. А, ет. 7, ап. 27 поради изтекъл срок. В посочената заповед като основание за издаването и освен изтичане на срока за настаняване са посочени и други основания - неизползване на жилището поради това, че тя живее и работи в друго населено място. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК - в нея са посочени правните и фактическите основания за издаването - чл. 22, т. 5 от Наредба за реда за управление и разпореждане с общински жилище. Няма спор по делото, че жалбоподателката е била настанена със семейството си в общинското жилище при срочен договор за наем, като последното удължаване на наемния договор е било от 13.05.2008 г. - до 30.04.2009 г. С писмо изх. № 94-Д-64 от 2.07.2009 г. тя е бил уведомена, че за общинския имот общината отказва да продължи договора за наем. Така постановеното решение е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени в касационната жалба. Съдът е събрал и подробно е обсъдил всички относими към делото доказателства, и въз основа на това е направил правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилно е прието от съда, че в случая наемното правоотношение е възникнало въз основа на настанителна заповед № Рд-09-124 от 8.04.1996 г. на кмета на община Чирпан със срок за една година. Видно от доказателствата по делото наемните правоотношения са продължавани през годините за различни периоди от време. Няма спор по делото обаче, че договора винаги е бил срочен с оглед уговореното в допълнителното споразумение от 31.12.2008 г. към договор от 9.06.2005 г. Уговорените условия за "прекратяване на договора", а именно, че същият се прекратява с изтичане на срока за настаняване са запазени. Налице е срочен договор, който се прекратява с изтичането на уговорения срок. Вярно е, че след тази дата е налице правна възможност за продължаване на уговорения срок, предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, но това е предвидена от закона възможност за титуляра на правото на собственост на съответния имот - общината, за което липсва доказателства по делото в тази насока. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че само на това основание издадената от кмета заповед се явява законосъобразна, респ. жалбата на Минчева - неоснователна, поради което не следва да бъде обсъждан въпроса за наличието и на другите посочени в заповедта основания за прекратяване на договора за наем. Настоящата съдебна инстанция не споделя становището на касатора, че визираните в заповедта основания за прекратяване на наемното правоотношение са посочени кумулативно, още повече във връзка на едното с другото (осъществяването на самата хипотеза е невъзможно). Това са алтернативно дадени основания за прекратяване и представляват самостоятелни хипотези на разкъсване на договорната връзка. В касационната жалба по същество се повтарят възраженията и твърденията на жалбоподателката направени в първата инстанция, но при изтичане на срока за настаняване, прекратяването на наемните отношения е извършено законосъобразно. Тези доводи както правилно е преценил съдът, биха имали значение при евентуално удължаване на договора за наем, но това е изключителната компетенция на общината. Тези доводи не могат да се отразят на правилността на административния акт. Общината е тази която е задължена да проверява и се грижи са за гражданите си с оглед социалния им статут и възможности, още повече че следва да се има предвид, че липсата на възможност да работят в общината, налага много граждани да упражняват труд в други населени места. Както се посочи всички тези обстоятелства са отчетени от първата инстанция, но те не могат да се отразят на правилността на оспорения акт. По изложените по-горе съображения Върховният административен съд, трето отделение, намира че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горе изложеното, Върховният административен съд - III отделение,