Решение № 3109 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2010 г.

Решение № 3109 от 2.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Росица Кушева Аспарухова от Златоград, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Недялка Маргаритова от гр. Смолян, срещу решение № 232 от 03.08.2010 г. по адм. дело № 354/2009 г. на Административен съд - гр. Смолян в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу решение № 17 от 09.11.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Смолян. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с молба вх. № 11567 от 28.12.2002 г. касационната жалбоподателка Росица Кушева Аспарухова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Първият от описаните в молбата документи за трудов (осигурителен) стаж е удостоверение (обр. 30) изх. № 18 от 11.03.1996 г. на търговското дружество "Перелик" ЕАД, с което е удостоверен като придобит от жалбоподателката на работа в това дружество общ трудов стаж от 10 години и три месеца за времето от 01.01.1965 г. до 01.02.1978 г. Тъй като периодът от време между тези две дати е 13 години, с писмо изх. № 1294 от 23.01.2003 г. директорът на РУСО е поискал "Перелик" ЕАД да издаде ново удостоверение обр. 30, в което да посочи периодите на прекъсване (на осигурителния стаж). С писмо изх. № 36-00-148 от 21.01.2003 г. прокуристът на "Перелик" ЕАД е заявил, че издаденото удостоверение обр. 30 изх. № 18 от 11.03.1996 г. следва да се счита анулирано и вместо него изпраща за послужване ново удостоверение обр. 30 с изх. № 615 от 20.01.2003 г. Проблемът е, че в това ново удостоверение обр. 30 отново придобитият от касационната жалбоподателка трудов стаж е удостоверен с размер от 10 години и 3 месеца, а впоследствие било установено, че реалният трудов (сега осигурителен) стаж на касационната жалбоподателка в "Перелик" ЕАД е само 10 месеца. Очевидно разликата между удостоверените 10 години и 3 месеца и действително отработените 10 месеца е прекалено голяма, за да се поставя въобще въпросът дали касационната жалбоподателка е била добросъвестна при заявяването на придобития от нея трудов (осигурителен) стаж за пенсия. Отговорът на този въпрос несъмнено трябва да бъде отрицателен, поради което касационната жалба, изцяло основана на довода, че документът, който реално е бил взет предвид при отпускането на пенсията - удостоверение обр. 30 с изх. № 615 от 20.01.2003 г. - не е представен от жалбоподателката и поради това тя няма никаква вина за неправилно отпусната й пенсия, т. е. тя е била добросъвестна, е неоснователна. Или с други думи казано: човек може да обърка продължителността на своя трудов стаж, но объркване от 10 години до 10 месеца е прекомерно съществено и поради това логически необяснимо, освен като недобросъвестно. Неоснователен е и доводът, че както при отпускането на пенсията, така и към датата 27.08.2009 г. касационната жалбоподателка е имала необходимите осигурителен стаж и възраст за пенсия по чл. 68 КСО. Данните по делото сочат, че към датата 27.08.2009 г. касационната жалбоподателка е била на възраст 63 години и 2 месеца при изискуеми към тази дата 60 години, но реално придобитият от нея осигурителен стаж от 24 години 8 месеца и 20 дни е недостатъчен за необходимия сбор от 94 на осигурителния стаж и възрастта (виж чл. 68, ал. 4 КСО). Изводът на длъжностното лице при РУСО - Смолян, че касационната жалбоподателка няма този сбор и следва да дочака възрастта от 65 години, е правилен. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,