Решение № 6543 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2853/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), при Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Алипиева, срещу решение № 753 от 07.01.2026 г., постановено по адм. д. № 6528/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Д. И., гражданка на Република Молдова е отменена заповед рег. № 513з – 6022 от 20.05.2025 г. на началник отдел „Миграция“ към СДВР, с която е отказано предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице предпоставките за издаване на процесната заповед и погрешно е изключил от доказателствения материал докладна записка рег. №513р-51294/15.05.2025г. Сочи, че в хода на извършената проверка на посочения адрес за пребиваване на място не е бил установен чуждият гражданин, а след проведен разговор със съсед, същият е заявил, че не познава собствениците на апартамента, който е необитаем. Намира, че декларирането на адрес, на който пребиваването в страната е под въпрос е относимо към изпраното от органа правно основание за отказ по чл.10, ал.1, т.23, предложение второ от ЗЧРБ – деклариране на неверни данни. Касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Д. И., гражданка на Република Молдова, родена на [дата]., чрез адв. Ангелова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, съответно да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. И., гражданка на Република Молдова, родена на [дата]., срещу заповед № 513з-6022/20.05.2025 г. на началник отдел „Миграция“ към СДВР, с която се отказва предоставяне на продължително пребиваване в Република България по заявление от 19.03.2025 г. С обжалваното решение е отменен оспореният административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства се установява, че молдовската гражданка живее на декларирания от нейния приятел В. В. адрес – гр.София, [адрес], което е видно от представената от него декларация за осигуряване на И. жилище за целия период на пребиваването й в страната, както и издръжка, финансови разходи за храна и здравно обслужване, включително и медицинско обслужване. В производството пред АССГ са приети свидетелски показания на собственика на имота В. В., който потвърждава, че молдовската гражданка живее с него на семейни начала, като при разговора с полицейските органи е потвърдил, че тя живее при него, но че апартамента все още не бил завършен, тъй като били сглобявани мебели, бил в ремонт и те пребивавали в холната част на апартамента, където имали разпънат диван. Съдът е формулирал извод, че административният орган неправилно е преценил данните от извършената проверка на декларирания адрес, защото същата е била извършена в работен ден на 14.05.2025г., в 11,30ч. Съдът е счел, че видно от приложения по делото трудов договор, чуждата гражданка работи като сервитьорка в пицария, поради което е било напълно възможно същата да не е била на адреса, тъй като е била на работа, затова органа при възникнало съмнение е следвало да извърши проверка във време, когато обичайно работещите могат да бъдат намерени в жилищата си. АССГ посочил, че съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване, като липсва спор всички изискващи се основания за предоставяне на разрешението по заявлението на Д. И. се установяват от представените към заявлението доказателства. От страна на административният съд е прието, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, водят до извод за незаконосъобразност на заключението на административния орган за наличие на основание по чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. Решението е правилно, като изложените в него мотиви се споделят изцяло и от настоящия касационен съдебен състав. Съгласно чл. 24, ал.1, т.5 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване, като задължително изискване за получаване на такова разрешение е лицето да има и осигурено жилище - чл. 24, ал. 2, предложение първо от ЗЧРБ. В чл. 23 от ППЗЧРБ са определени документите, които се изискват при издаване на разрешение за продължително пребиваване в посочения случай, а по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЧРБ, за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата трябва да имат осигурено жилище. По делото липсва спор относно гражданството, българския произход и статута на жалбоподателката, както и че за получаването на разрешение за продължително пребиваване, българският гражданин В. В., в нарочна декларация е заявил, че ще осигури жилище за целия период на пребиваването на чужденката в страната с адрес – гр.София, [адрес]. Собственикът на имота е потвърдил пред съда, че с Д. И. живеят заедно и след завършването на ремонта на апартамента, чийто адрес е декларирал ще продължат да живеят там. Правилни в тази връзка са съжденията на административния съд, че ако органът е имал съмнения, относно реалното обитаване от И. на декларирания адрес, е следвало да извърши проверката във време, когато обитателите са в домовете си, а не в работен ден, в 11,30 часа преди обед, време, в което е напълно нормално да се упражнява трудова дейност извън жилищния имот. Следва да се отбележи, че в оспорената заповед изрично е посочени, че данни за извършван в жилището ремонт са събрани и при беседи със съседи и домоуправителя на сградата. При така събраните доказателства не може да бъде споделен формулираният в оспорения пред първоинстанционния съд административен акт извод, че Д. И. не живее на адреса, а предоставените в тази връзка от молдовската гражданка данни са неверни. В действителност липсват каквито и да е доказателства, които да оборват коментираните в предходния абзац обстоятелства, свързани с ползването на заявеното от чуждата гражданка жилище. Следва са сподели извода на съда, че становище № 513р-53362 от 20.05.2025 г. на главен инспектор в отдел „Миграция“ при СДВР не съдържа достатъчно ясна и конкретна информация, даваща възможност за извод за невярно деклариране на обстоятелства, имащи значение за преценка за спазване на изискванията на закона към пребиваващите на територията на страната чужди граждани. Правилно е прието, че от единствата проверка, извършена в работно време на 14.05.2025 г., не може да се направи извод, че Д. И. не живее на адреса. Установеното еднократно отсъствие от адреса в момента на проверка в работен ден не може да обоснове извод, че чуждият гражданин трайно не пребивава на адреса. Данните относно състоянието на жилището към момента на осъществения от компетентните органи контрол са изложени пред административния орган, а в последствие потвърдени и пред съда. По тези съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящата касационна инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените в производството разноски в размер 310 евро за заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената защита. Разноските следва да се възложат на Столична дирекция на вътрешните работи, в чиято структура се намира административният орган. Поради горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение