Решение № 7329 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 784/2010 г.

Решение № 7329 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 784/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ХДК Инвестмънтс" ЕООД гр. Пловдив, подадена чрез адв. Георги Печев, срещу решение № 1473 от 12.11.2009 г. по адм. дело № 839/2009 г. на Административен съд - Пловдив, ХII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против против Акт за регистрация по ЗДДС № 16042080031716 от 29.12.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 209/27.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За отхвърли жалбата на дружеството против Акт за регистрация по ЗДДС № 16042080031716 от 29.12.2008 г., административният съд е установил следното: С Решение № 5857/27.09.2005 г. на ПОС е вписано в търговския регистър образуване на еднолично дружество с ограничена отговорност "ХДК ИНВЕСТМЪНТС" ЕООД. С решение № 7330/28.11.2005 г. на ПОС са вписани нови обстоятелства в търговския регистър, а именно: увеличаване капитала на дружеството от 5000 лв. на 1 845 800 лв. от едноличния собственик на капитала "ХДК-Холдинг" ЕООД, посредством апортна вноска, представляваща право на собственост върху недвижим имот. Апортната вноска е извършена от регистрирано по ЗДДС лице - "ХДК-Холдинг" ЕООД, което е било такова, считано от 24.11.2004 г. Въз основа на горните констатации, органите по приходите са приели, че дружеството - жалбоподател е придобило собственост върху стоки, чрез апортна вноска, с която е увеличен капитала, поради което за него е възникнало основание за задължителна регистрация по ЗДДС чрез подаване на заявление за регистрация, като същото не е подало заявление в предвидения за това срок. При това положение е издаден оспорения Акт за регистрация по ЗДДС, с който дружеството е регистрирано по ЗДДС по инициатива на орган по приходите, и като правно основание за издаването му са посочени разпоредбите на чл. 109, във връзка с чл. 125, ал. З, във вр. с чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, като е прието, че дата на регистрация, е датата на вписване на обстоятелството по чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в търговския регистър, а именно 28.11.2005 г. Според административния съд основният спорен въпрос в случая е за наличието на условията за регистрация на дружеството по ЗДДС и съответно за датата на регистрацията му по ЗДДС. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС (отм.), касаеща случаите на регистрация при преобразувания и сделки с предприятия. Безспорно по делото е установено, че с решение № 7330/28.11.2005 г. на ПОС, е вписано в търговския регистър увеличение на капитала на дружеството - жалбоподател "ХДК ИНВЕСТМЪНТС" ЕООД, посредством апортна вноска от едноличния собственик на капитала - "ХДК - ХОЛДИНГ" ЕООД, като няма спор, че това дружество е било регистрирано по ЗДДС, към момента на осъществяване на апортната вноска. Дружеството - жалбоподател е придобило собствеността върху апортираните стоки на основание чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) от регистрирано по ЗДДС лице, при което положение са налице предпоставките на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС /отм./ за задължителната му регистрация по ЗДДС. Според съда аналогични на разпоредбите на чл. 125, ал. 1 и чл. 6а, ал. 1, т. 3 от отменения ЗДДС, са нормите на чл. 132, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 3 от действащия ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63/04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./. В случая обаче съдът е приел, че са приложими нормативните текстове на чл. 125 и чл. 6а, ал. 1 от отменения ЗДДС, тъй като материалноправните предпоставки за регистрация по ЗДДС, а именно придобиването на собствеността върху стоки, на основание апортна вноска от "ХДК - Холдинг" ЕООД в "ХДК ИНВЕСТМЪНТС" ЕООД, вписано, съгласно решение на ПОС от 28.11.2005 г., са възникнали и осъществени при действието на отменения ЗДДС. В процесния случай, обстоятелството по чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) е вписано в търговския регистър на 28.11.2005 г., като за дружеството - жалбоподател е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация, в 14-дневен срок от вписването му в търговския регистър. Това в случая не е сторено от задълженото лице, при което положение, законосъобразно според АС органите по приходите са приели, че за него са били налице условията и предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, и след като то не се е регистрирало, са го регистрирали по инициатива на органа, с данъчен акт. На основание разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС (отм.) в случаи, като процесния, за дата на регистрация се смята датата на вписване на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър. В случая, обстоятелството по чл. 6а, ал. 1, т. 3 е вписано в търговския регистър на 28.11.2005 г., като съгласно чл. 125, ал. 3 от ЗДДС (отм.), това е датата на регистрацията по ЗДДС. В случая се касае за специален режим за регистрация, регламентиран в разпоредбите на глава ХХVIII от ЗДДС (отм.), съответно глава ХV от ЗДДС, който съдържа известни отклонения от общите правила за регистрация, регламентирани в разпоредбата на Глава ХХVI от ЗДДС (отм.), респ. глава IХ от ЗДДС. Така, разпоредбите на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 132, ал. 3 от ЗДДС, предвиждат специална регламентация относно датата на регистрацията по ЗДДС, отклоняваща се от общия режим на ЗДДС, предвиждащ, че дата на регистрация е датата на връчване на удостоверението, съответно акта за регистрация /така чл. 112 и чл. 109 от ЗДДС (отм.) и чл. 103, ал. 1 от ЗДДС. Горният извод според съда не се променя в никаква степен от обстоятелството, че в случая регистрацията по ЗДДС е осъществена по инициатива на орган по приходите с издаване на акт за регистрация. При регистрация в специфичната хипотеза на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС (отм.), респ. чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, издаването и връчването на акт за регистрация по ЗДДС не влияе по никакъв начин на датата на регистрация, която в случая е нормативноустановена в специални норми, съдържащи отклонения от общите правила. Така, в общия случай на регистрация по ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., независимо, дали е по заявление на лицето или по инициатива на орган по приходите, регистрацията се извършва с издаване на данъчен акт, издаден съответно на основание чл. 101, ал. 6, респ. чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, който задължително се връчва на лицето. В този случай, датата на връчването му, се счита за дата на регистрация по ЗДДС, като в този смисъл е изричната разпоредба на чл. 103, ал. 1 от ЗДДС и едновременно с акта, се връчва удостоверение за регистрация /така чл. 104, ал. 1 от ЗДДС/. Съгласно общите процедурни правила на отменения ЗДДС пък, регистрацията по ЗДДС по заявление на лицето се извършва, чрез връчване на удостоверение за регистрация чл. 111, ал. 4 от ЗДДС /отм/, която е и дата на регистрацията /така чл. 112 от ЗДДС (отм.), а тази, по инициатива на орган по приходите, се извършва с данъчен акт и датата на връчването му е дата на регистрация/ чл. 109 от ЗДДС - отм./. Предвид горното, съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че датата на регистрация, е датата на връчване на акта за регистрация, съгласно чл. 103 от ЗДДС, тъй като в случая се касае за специфична хипотеза за регистрация по ЗДДС, при която датата на регистрация е нормативноустановена, като същата не се влияе по никакъв начин от това дали регистрацията се извършва по заявление на лицето, или по инициатива на орган по приходите с данъчен акт. При така изложеното, съдът е счел за неотносими към спора останалите възражения на жалбоподателя, касаещи нарушение на разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДДС, изискваща едновременно връчване на акта за регистрация и на удостоверението за регистрация, което според жалбоподателя не е изпълнено. В акта за регистрация, като процесуалноправно основание за регистрация по инициатива на орган по приходите, е посочена разпоредбата на чл. 109 от ЗДДС, без да е уточнено от отменения или действащия ЗДДС. В случая по отношение на материалноправните предпоставки за регистрация по ЗДДС, са приложими нормативните текстове на чл. 125 и чл. 6а, ал. 1 от отменения ЗДДС, тъй като същите са възникнали и осъществени при действието този нормативен акт. В случая обаче, неточното посочване на материално - правно основание за издаването на акта, без да е пояснено, че разпоредбите на чл. 125, ал. 3, във вр. с чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, са от отменения ЗДДС, в сила до 01.01.2007 г., а също и погрешното посочване на разпоредбата на чл. 109 от ЗДДС, като процесуалноправно основание за издаване на акта, вместо правилната разпоредба - чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., не съставлява порок от категорията на съществените, който да доведе до незаконосъобразност на акта. Съобразно горното, съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146 от АПК. В тази връзка е посочено, че са неоснователни оплакванията, че същият е постановен при липса на валидно правно основание, доколкото административния орган се е позовал на разпоредби на отменен закон /ЗДДС, отм. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г./. След като материално - правните предпоставки за регистрация по ЗДДС, са възникнали и осъществени при действието на отменения ЗДДС, са приложими нормативните текстове на чл. 125 и чл. 6а, ал. 1 от този закон, като същият независимо, че е бил отменен към датата на издаване на акта за регистрация, е действал и е бил част от обективното право, приложимо към момента на възникване на основанията за регистрация. Що се касае до погрешното посочване на процесуалноправното основание за издаване на акта, според съда това не е порок, водещ до незаконосъобразност, още по-малко, до неговата нищожност. С оглед горното, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за регистрация по ЗДДС № 16042080031716 от 29.12.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. По делото не е имало спор относно фактите, които са установени правилно от Административен съд - Пловдив. Както правилно е посочил съда, спорът е правен и касае въпросите за наличието на условията за регистрация на дружеството по ЗДДС и съответно за датата на регистрацията му по ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и са формирани изводи за законосъобразност на обжалвания акт за регистрация по ЗДДС, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че процесния акт за регистрация е бил мълчаливо потвърден на основание чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради непроизнасяне на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от с. к. В случая е налице изрично произнасяне на решаващия орган с решението му от 27.03.2009 г., по смисъла на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, тъй като жалбата срещу акта за регистрация е подадена на 17.02.2009 г. Правилен е изводът на АС - Пловдив, че в процесния случай са приложими разпоредбите на чл. 125 и чл. 6а, ал. 1 от отменения ЗДДС, тъй като материалноправните предпоставки за регистрация по ЗДДС, а именно придобиването на собствеността върху стоки, на основание апортна вноска от "ХДК - Холдинг" ЕООД в "ХДК ИНВЕСТМЪНТС" ЕООД, вписано, съгласно решение на ПОС от 28.11.2005 г., са възникнали и осъществени при действието на отменения ЗДДС. Следва да се посочи, че от 01.01.2005 г. извършването на непарични вноски в търговско дружество се приравнява на прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ и на преобразуването на търговско дружество по гл. 16 от с. з. Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 108/2004 г./ е създаден нов чл. 6а, според чиято първа алинея извършването на непарична вноска в търговско дружество се третира като "недоставка", наред с посоченото прехвърляне и преобразуване. Третирането на апорта като недоставка означава, че при внасянето на вещ в капитала на търговско дружество не възниква задължение за начисляване на ДДС за лицето, осъществяващо апорта, дори и когато предмет на вноската са стоки, чието прехвърляне в собственост представлява облагаема доставка. Същевременно лицето, което е придобило стоки или услуги от регистриран по ЗДДС данъчен субект вследствие внасянето на непарична вноска, е длъжно да се регистрира по специалния данъчен закон по реда на чл. 125 от ЗДДС. Съгласно същата разпоредба задължително се регистрира по този закон лице, което придобие на някое от основанията по чл. 6а, ал. 1 стоки и услуги от регистрирано по този закон лице, т. е. и при внасяне на непарична вноска в търговско дружество. Независимо, че се извършва по общия ред на чл. 111 от ЗДДС, регистрацията по чл. 125 от с. з настъпва по силата на самия закон. Това се вижда от факта, че за нейна дата се приема самата дата на вписване в търговския регистър на извършването на непаричната вноска /ал. 3 от чл. 125 от ЗДДС/. Лицето е длъжно да подаде заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписването на обстоятелството по чл. 6а в търговския регистър и в случай, че данъчно задълженото лице не изпълни тези законови предписания и данъчен орган установи, че то подлежи на регистрация по чл. 125, той регистрира лицето по собствена инициатива, като издава акт за регистрация по ЗДДС. В процесния случай е налице втората хипотеза, като правилно АС е приел, че издадения акт за регистрация по ЗДДС на дружеството е законосъобразен. Правилен е и изводът, че неточното посочване на материално-правното основание в акта, без да е пояснено, че разпоредбите на чл. 125, ал. 3, във вр. с чл. 6а, ал. 1, т. 3 от ЗДДС са от отменения ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., а също и погрешното посочване на разпоредбата на чл. 109 от ЗДДС, като процесуалноправно основание за издаване на акта, вместо правилната разпоредба - чл. 102, ал. 1 от ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., не представлява съществено нарушение, водещо до неговата отмяна. Същото се извлича от фактите и обстоятелствата изложени в него. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не следва да бъдат присъдени такива, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - I А отделение,