Решение № 4162 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2012 г.

Решение № 4162 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд - първа колегия, по касационна жалба на "Тангра-АВ" ООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Юлий Армянов, срещу решение № 10249/08.07.2011 г. по адм. дело № 2873/2011 г. на състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 80/27.01.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка № КЗК-1060/2010 г. Дружеството е осъдено да заплати на Комисията за защита на конкуренцията направените по делото разноски в размер на 150 лева. В жалбата са изложени подробни съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че тричленният състав на Върховния административен съд неправилно е потвърдил определения от КЗК размер на санкцията, наложена на дружеството на база реализирания оборот за 2008 г., вместо въз основа на общия оборот на предприятието за предходната финансова година, съгласно т. 17 от Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК. Моли да се отмени решението и се постанови решение, с което се определи справедлив и обоснован размер на санкцията. Претендира присъждане на съдебни разноски. Ответникът КЗК чрез юрисконсулт Кинанева моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Ответникът "Атаро-клима" ЕООД не е взел становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на дружеството, съставът на четвърто отделение на Върховния административен съд е приел, че наложената му с обжалваното решение на КЗК имуществена санкция в размер на 39 058 лв. за установено нарушение по чл. 35 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) е законосъобразна. Производството пред КЗК е образувано в изпълнение указанията по влязлото в сила решение на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 9701/2010 г., с което е оставено в сила решение № 6816/25.05.2010 г. на тричленен състав на седмо отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 11097/2009 г., с което е отменено решението на КЗК № 747/23.07.2009 г. само в частта относно размера на наложената за извършеното нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК имуществена санкция на "Тангра-АВ" ООД, а именно от 390 580 лв., и преписката е върната на Комисията за ново произнасяне само по размера на наложената имуществена санкция при спазване указанията на Върховния административен съд. В изпълнение на указанията на Върховния административен съд по цитираните решения съставът на четвърто отделение на ВАС е посочил, че при новото произнасяне за определяне размера на имуществената санкция КЗК е отчела необходимостта от съизмеримост на същата с икономическото състояние на дружеството, като след заплащането й дружеството да е в състояние да оперира пълноценно на пазара в конкурентни условия. Съставът на четвърто отделение на Върховния административен съд е приел, че въпросът с осъществения състав на нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК от дружеството е разрешен още с влезлите в сила съдебни решения, а определеният размер на наложената имуществена санкция е съгласно Методиката на Комисията за защита на конкуренцията за определяне на санкциите по ЗЗК, публикувана на страницата на Комисията в интернет, поради което е неоснователно възражението, че размерът е завишен. Освен това съдът е посочил, че съгласно чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК размерът на санкцията, изчислен като 0.2% от общия оборот за предходната финансова година, е правилно определен и кореспондира с характера на допуснатото нарушение. Размерът на санкцията е съобразен и с целта за превантивен и възпиращ ефект. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. При безспорните данни по делото, че въпросът с осъщественото от дружеството - касационен жалбоподател, нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 14123/23.11.2010 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 9701/2010 г., то преценката на тричленния състав на четвърто отделение на ВАС по отношение издаденото ново решение на КЗК е само за размера на наложената имуществена санкция. Т. е. налице е сила на пресъдено нещо по въпроса за осъщественото нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК. Обосновано тричленният състав на четвърто отделение на Върховния административен съд е приел, че при новото разглеждане на делото от КЗК конкретният размер на санкцията е определен към абсолютния минимум, като са съобразени смекчаващите отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, поради което не е налице завишаване размера на санкцията. Неоснователно е поддържаното с касационната жалба, че размерът на имуществената санкция е следвало да се определи не на база реализирания оборот на дружеството за 2008 г., а на база на общия оборот на предприятието за предходната финансова година. Това възражение е неоснователно, както правилно е прието от тричленния състав на Върховния административен съд, защото в случая нарушението е започнало от м. декември 2008 и е осъществено до м. май 2009 г. вкл., поради което за допуснатото от дружеството нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК за имитация по глава седма, наименована "Забрана за нелоялна конкуренция", санкцията се основава на отчета за приходите и разходите на дружеството за 2008 г. Този извод се налага от нормата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, поради което и домогването на касационния жалбоподател за определяне размера на санкцията му на база финансовия отчет за 2009 г. в размер на 13 034,00 лв., не намира законова опора. Изчислена на база 0.2% от общия оборот за предходната финансова година, имуществената санкция е съобразена с нормата на чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, респ. санкцията е определена съгласно Методиката на КЗК за определяне на санкции. При тези съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение като правилно да се остави изцяло в сила. С оглед изхода на делото и претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, то такива й се дължат за касационната инстанция в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд