Решение № 387 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2019 г.

Решение № 387 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. Петрова, чрез процесуален представител по делото адв. Р. Славчева, против решение № 241/09.01.2019 г., постановено по адм. дело № 3853/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, противоречащо на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и депозирани пред съда писмени бележки, се иска отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно – постановяване на решение по същество от Върховния административен съд, с което да бъде уважена жалбата срещу постановения от Комисия за защита от дискриминация акт, като бъде призната извършената спрямо жалбоподателката дискриминация, а на кмета на район "Възраждане", Столична община – да бъдат наложени предвидените в закона санкции и мерки за административна принуда. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Комисията за защита от дискриминация, редовно призована, не ангажира становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание. Ответната страна – кметът на район "Възраждане", Столична община, редовно призован, не заявява становище по касационната жалби, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази наведените касационни основания и възражения, обсъди доказателствата по делото и с оглед на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. Петрова срещу решение № 65/13.02.2018 г. по преписка № 117/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Петчленен разширен заседателен състав, и е осъдил жалбоподателката да заплати на КЗД разноски по делото в размер на 100. 00 (сто) лева. От фактическа страна съдът е установил, че производството пред КЗД е започнало по жалба с вх. № 44-00-759/29.02.2016 г. и допълнително уточнение от 31.03.2016 г., подадени от Е. Петрова, с оплаквания за осъществена спрямо нея дискриминация по признаците "възраст" и "увреждане" от страна на кмета на район "Възраждане", Столична община. По жалбата е образувана преписка № 117/2016 г. по описа на КЗД, по която са проведени две заседания, за които страните са били надлежно призовани. С оспореното пред АССГ решение № 65/13.02.2018 г. по преписка № 117/2016 г. КЗД е установила, че по отношение на Е. Петрова, в качеството на жалбоподател, не е осъществена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), нито нарушение на нейни права и интереси, попадащи в предметния обхват на защитата по чл. 5, предл. първо, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., въз основа на признаците "възраст" и "увреждане", от страна на кмета на район "Възраждане", Столична община – ответна страна в производствата пред КЗД и АССГ. Установено е в производството пред КЗД, че към момента на сезиране на административния орган Е. Петрова е заемала длъжността "старши експерт", сектор "Градоустройство, архитектура и строителство" при отдел "Устройство на територията" в Столична община, район "Възраждане". Установено е също така и не се спори между страните, че жалбоподателката е лице със степен на увреждане 90 % пожизнена трудова неработоспособност, съгласно Решение на ТЕЛК с № 0522 от 11.02.2016 г. От правна страна, решаващият състав на КЗД сочи, че за да се възприеме наличие на осъществена дискриминация по чл. 4, ал. 2, ал. 3 ЗЗДискр., трябва да се установява по несъмнен начин от доказателствата по преписката, че лицето, което твърди дискриминация, е третирано по – неблагоприятно в сравнение с друго лице, поради наличието на характеристика, попадаща в обхвата на защитен признак от изброените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В конкретния случай, с оглед релевираните оплаквания и представените от жалбоподателката доказателства, КЗД е приела за неоснователни твърденията й, че е била поставена в по-неблагоприятно положение от "другите служители в отдела" посредством възлагането на кратки необективни срокове за изпълнение на служебните й функции и задачи, предоставянето на неподходящо работно място, неувеличението на трудовото й възнаграждение и налагането на неоснователно дисциплинарно наказание, отменено като незаконосъобразно с решение на Софийски районен съд. Отхвърлени от КЗД като необосноваващи дискриминационно отношение са и оплакванията на Е. Петрова за извършена "дискриминация" и "тормоз" вследствие непрекъснато исканите й от кмета на район "Възраждане", Столична община обяснения във връзка с проверки за допуснати от нея нарушения. КЗД е приела, че право на работодателя е да възлага и извършва проверки, в това число да изисква обяснения от подчинените си във връзка с изпълнение на техните служебни задължения и разкриването на нарушения на служебната дисциплина, като същевременно с искането на обяснения се обезпечава и правото на защита на служителя в рамките на открита дисциплинарна процедура или проверка. Като недоказано е оценено и твърдението на жалбоподателката за нарушаване на правото й по чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр. относно равните възможности на служителите за повишаване на професионалната квалификация. Относно оплакването й за демонстрирано спрямо нея негативно отношение и упражнен тормоз под пряка и скрита форма, доказателство за което било неоснователно наложеното й дисциплинарно наказание по Кодекса на труда "предупреждение за уволнение", КЗД е изразила становище, че претенциите на Петрова във връзка с така наложеното дисциплинарно наказание са били предмет на отделно производство, в което същите са били удовлетворени, поради което недопустимо се явява разглеждането им по настоящия казус. Първоинстанционният съд е възприел изцяло така изложените в решението на КЗД констатации. От правна страна е посочил, че оспореното пред него решение е взето от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. Издадено е в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в ЗЗДискр. В обстоятелствената част на решението си административният орган е обсъдил релевантните за решаването на спора факти и обстоятелства, като е взел предвид събраните, относими към предмета на спора доказателства. Не е констатирана незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 146, т. 4 и 5 АПК – противоречие с материалния закон и неговата цел. В тази връзка съдът е развил съображения, от които е видно, че споделя правните изводи на КЗД. От събраните доказателства не е установено дискриминационно третиране от страна на кмета на район "Възраждане", Столична община по отношение на Е. Петрова в качеството й на служител в общината, отдел "Устройство на територията", сектор "Градоустройство, архитектура и строителство". Съдът е посочил, че в настоящия случай не се доказва извършено нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр., свързани със защитата при упражняване правото на труд, изразяваща се в предоставянето на еднакви условия на труд (чл. 13), на равни възможности за професионално обучение (чл. 15) и равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд (чл. 14). По отношение на тези защитени от антидискриминационното законодателство права на жалбоподателката не е констатирано различно третиране, което би могло да бъде квалифицирано като "по-неблагоприятно" по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., вр. § 1, т. 7 от Допълнителните разпореди на ЗЗДискр. или като нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с. з., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, обуславящо състав на дискриминация под формата на "тормоз" по смисъла на чл. 5, предл. първо, вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр. Изрично отбелязано от първоинстанционния съд е, че формулираните от Е. Петрова оплаквания пред КЗД не съдържат данни, индивидуализиращи конкретно дискриминационно поведение от страна на кмета на район "Възраждане", Столична община, което да попада в забраната по чл. 4, ал. 2 и чл. 5 ЗЗДискр., вр. чл. 4, ал. 1 с. з.. Недоказани от жалбоподателката остават съществени елементи от фактическия състав на двете посочени форми на дискриминация. По отношение на пряката дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, , неизяснен е елементът на сравнимост, с оглед на което невъзможна е съпоставката на положението на жалбоподателката (във връзка с условията на упражняване правото на труд) с това на други служители при сравними сходни обстоятелства. По отношение на тормоза като самостоятелен вид дискриминация съгласно чл. 5 ЗЗДискр., съдът е посочил, че възприетите от жалбоподателката като негативни за работата й обстоятелства (относно ниската оценка за изпълнение на задълженията й, преместването й на друго работно място, размера на трудовото й възнаграждение, недостигащата до нея информацията за курсове за квалификация) обективно не разкриват характеристиките на действия, целящи накърняване достойнството на служителката и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, а чисто субективно са били възприети от нея като такива. При тези фактически и правни установявания, съдът е приел, че данните по делото не сочат на обективирано спрямо Е. Петрова по-неблагоприятно третиране или на съзнателно проявено тенденциозно негативно отношение спрямо нея, създаващо неблагоприятна и унизителна работна среда, което да е мотивирано от нейно конкретно и специфично качество, отличаващо я от останалите служители при сходни обстоятелства. Развил е съображения, че жалбоподателката не е доказала твърдяната дискриминация под формата на тормоз и неблагоприятно третиране, което да е било извършено въз основа на признаците "възраст" и "увреждане". Така постановеното решение на АССГ е правилно. Първоинстанционният състав е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка по спора, която не се различава от тази, установена от КЗД. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и е предоставил еднаква възможност на страните в него да заявят своите възражения и становища по делото. С действията си съдът не е ограничил правото на ефективна защита на жалбоподателката, поради което неоснователно се явява оплакването й за допуснати нарушения на процесуалния закон. Решението на АССГ е постановено при правилна преценка на доказателствата по делото и в съответствие с приложимия материален закон. ЗЗДискр. забранява както пряката, така и непряката дискриминация. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Легални определения на понятията пряка и непряка дискриминация се съдържат в чл. 4, ал. 2 и чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. За да се приеме осъществена дискриминация и в двата случая, не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице. Задължително е да се докаже, че то е извършено съзнателно по някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. и е налице причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. ЗЗДискр. посочва като форма на дискриминация и тормоза по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 с. з. И в този случай е необходимо доказването на защитен от закона признак. Трайна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд за това, че фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. За да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. В случая, както правилно са отбелязали и КЗД, и първоинстанционният съд, липсва доказано различно отношение, което да отговаря на критериите за "неблагоприятно третиране" в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства. Не е доказана и причинна връзка на сочените от жалбоподателката действия на ръководния орган с признаците "възраст" и "увреждане", въз основа на които тези действия да могат да бъдат оценени като дискриминационни, засягащи правата и законните й интереси, свързани с упражняване правото на труд. Липсата на елемент от фактическия състав на заявените от жалбоподателката дискриминационни форми по смисъла на чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 7, респективно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на с. з., прави невъзможно установяването на дискриминация. Правилни, фактически и правно обосновани са изложените от първоинстанционния съд съображения във връзка с изводите на КЗД по всяко едно от оплакванията, включени в предмета на сезиралата КЗД жалба. Аргументите на съда почиват на относимите към предмета на спора доказателства. Необсъждането в мотивите на съдебното решение на ирелевантните за решаването на спорните въпроси доказателства, макар и приети и приложени по делото, не съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с накърняване принципа на обективната истина и правото на процесуална защита на страните. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че дефинираното от жалбоподателката като прояви на дискриминационно отношение (под формата на пряка дискриминация и тормоз) отразява изцяло субективната й нагласа и възприятие на взаимоотношенията й с работодателя. Твърденията за това, че е "пренебрегната и поставена в по-неблагоприятна обстановка", както и че не е получила подкрепа и внимание от страна на съответното ръководство в лицето на кмета на район "Възраждане", Столична община с оглед на здравословното си състояние, преценени в съответствие с цялостния доказателствен материал по делото, потвърждават извода, че в случая действително се касае по-скоро за едно субективно схващане за упражнен тормоз, неблагоприятно третиране и нарушаване на правата й при упражняване правото на труд, а не за реално осъществени такива. Субективните възприятия на едно лице за неравно третиране на работното място при липсата на ясни индивидуализиращи данни, позволяващи съпоставка и анализ на конкретно поведение, не могат да бъдат обсъждани на плоскостта на фактическия състав на пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. и/или тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. В тази връзка следва да се отбележи също, че не всеки конфликт на работното място (от вида на процесния), който възниква при или по повод изпълнение на трудовото правоотношение, съставлява проява на забранено от закона дискриминационно отношение, а само онези случаи, при които поведението спрямо дискриминираното лице съдържа характеристиките, визирани в чл. 4, ал. 2 и/или ал. 3 ЗЗДискр., съответно чл. 5 ЗЗДискр. (при оплакване за тормоз), провокирано е и е осъществено въз основа на някой от защитените признаци съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В настоящия случай в производството пред КЗД не е доказан състав на дискриминация спрямо Е. Петрова, поради което жалбата й срещу решение № 65/13.02.2018 г. по преписка № 117/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация правилно е била отхвърлена като неоснователна от първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното, не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспореното съдебно решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение