Решение № 390 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1243/2013 г.

Решение № 390 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1243/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения К. В. И. за възобновяване на въззивно чнд № 71/2013 г. на Врачанския окръжен съд и отмяна на решение № 24/22.02.2013 г. Поддържа се, че делото следва да бъде разгледано от друг състав за отстраняване на допуснато нарушение на закона с неприлагането на чл. 27, ал. 1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и поддържа, че законът е правилно приложен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Врачанският окръжен съд с оспореното решение по въззивно чнд № 71/2013 г. е потвърдил определение № 680/13.12.2012 г. по чнд № 1353/2012 г. на Врачанския районен съд, с което е оставил без уважение искането на осъдения И. за присъединяване на основание чл. 27 НК на определеното по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК по нохд № 4969/2010 г. на Пловдивския районен съд общо наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. към определеното по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание лишаване от свобода в размер на 2 години и 11 месеца по нохд № 4567/2010 г. на Пловдивския районен съд, както и за присъединяване на основание чл. 27 НК на определеното по чнд № 282/2012 г. на Врачанския районен съд общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца по едната съвкупност при определеното общо най-тежко наказание по втората съвкупност лишаване от свобода в размер на 2 години и 11 месеца. Въззивният съд е изложил подробни съображения за неоснователността на жалбата, които настоящият състав изцяло споделя. Законосъобразно са определени две съвкупности - в първата са включени наказанията, наложени с влезлите в сила съдебни актове по: нохд № 4541/2003 г. на Софийския районен съд, нохд № 12129/2004 г. на Софийския районен съд, нохд № 3141/2010 г. на Плевенския районен съд, нохд № 4567/2010 г. на Пловдивския районен съд, нохд № 17133/2010 г. на Софийския районен съд, 4056/2010 г. на Софийския районен съд, 466/2010 г. на Харманлийския районен съд, нохд № 17694/2011 г. на Софийския районен съд и нохд № 1694/2011 г. на Врачанския районен съд. Във втората съвкупност са включени наказанията, постановени с влезлите в сила съдебни актове по: нохд № 228/2010 г. на Несебърския районен съд, нохд № 1763/2010 г. на Бургаския районен съд и нохд № 4969/2010 г. на Пловдивския районен съд. Основанието за този извод е наличието на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 НК - подсъдимият е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за която и да е от тях. Правилно са определени и общите наказания - лишаване от свобода в размер на най-тежките за всяка съвкупност - съответно 11 месеца и 2 години и 11 месеца, към което е присъединено изцяло и наказанието глоба в размер на 300 лева. При съвкупността от престъпления-въпрос, който се урежда на основанията по чл. 25- чл. 23 НК, е в сила принципът на поглъщане като се налага само най-тежкото наказание от наложените за отделните престъпления. Разпоредбата на чл. 27 НК е предвидена като част от правната уредба на рецидива, приложението на която е възможно тогава, когато деецът извърши престъпление, но след като вече е бил осъден с влязла в сила осъдителна присъда за друго, предишно престъпление. Предвидено е в ал. 1 и изключение от правилото, че наказанието за второто престъпление се търпи изцяло, като е предоставена възможност на съда да наложи само отчасти наказанието, което е наложено за второто престъпление, но ако са налице изрично предвидените предпоставки. В конкретния случай е без значение налице ли е или не някое обстоятелство от посочените в разпоредбата, като напр. дали изпълнението на наказанието, наложено по нохд № 4567/2010 г. е било започнало или макар и да е започнало е изпълнено само отчасти, а още по-малко обстоятелство, като поддържаното от осъдения - влошено здравословно състояние, каквото поначало не е предвидено от законодателя като значимо при решаване на въпроса за приложимостта на посочената разпоредба. Този извод следва от данните по делото. Видно е, че престъпленията по нохд № 4567/2010 г. на Пловдивския районен съд са извършени на 10.01.2001 г. и в периода 11.12.2002-06.06.2003 г. Наложено е наказание от 2 години и 11 месеца - общото най-тежко наказание от определените за отделните престъпления. Присъдата е влязла в сила на 29.03.2011 г. С присъдата по нохд № 4969/2010 г. на Пловдивския районен съд, влязла в сила на 8.06.2011 г., е признат за виновен и осъден за извършени две престъпления на 08 и на 9.03.2007 г. Наложеното при условията на чл. 23 НК наказание е 2 години и 11 месеца като е присъединена и глобата в размер на 300 лева. Обобщено-престъпленията, за които е постановена осъдителната присъда по нохд № 4969/2010 г. са извършени преди да е влязла в сила присъдата по нохд № 4567/2010 г., поради което инстанциите по същество са направили законосъобразен извод, че е недопустимо приложението на чл. 27, ал. 1 НК, а следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 25- чл. 23 НК. Предвид изложените съображения, че не е допуснато нарушение на закона с отказа да се приложи чл. 27, ал. 1 НК за наказанията, наложени с влезли в сила съдебни актове по конкретно посочените общ характер дела, искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение