Решение № 15264 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2019 г.

Решение № 15264 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3165/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Сливница, против Решение № 41/11.01.2019 г., постановено по административно дело № 393/2018 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отменена негова Заповед № 66-01-13/09.03.2018 г., издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, нареждаща на С. Кирилов, Й. Кирилов, П. Симеонова, А. Емилов и Я. Емилова да премахнат "Водопропусклива тоалетна", находяща се в УПИ XV-50, кв. 4 по плана на с. Гълъбовци, община Сливница. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, на основанията по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната заповед. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответниците – И. Димитров, Г. Димитров, А. Асенов, Я. Асенова, А. Асенова, П. Асенова и Т. Богданов, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Ответниците С. Асенов, Й. Асенов и З. Мартинова, се представляват от адвокат Вълчев, който оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебния акт, с молба да бъде оставен в сила, както и се присъдят сторените от доверителите му разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното съдебно решение е правилно и не страда от сочени в касационната жалба пороци. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София област е заповед на Кмета на Община Сливница, с която е наредено на С. Кирилов, Й. Кирилов, П. Симеонова, А. Емилов и Я. Емилова, да премахнат "Водопропусклива тоалетна, изградена от дървена конструкция", находяща се в УПИ XV-50, кв. 4 по плана на с. Гълъбовци, община Сливница. Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, като за мотиви в същата е посочено, че за обекта няма издадено разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1 ЗУТ и не са спазени санитарно-хигиенните изисквания за разстояние не по-малко от 3 м. от границите на имота съгласно чл. 47, ал. 2 ЗУТ. За да отмени заповедта, съдът е приел, че при издаването й не са спазени изискванията за нейната форма и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което се споделят от настоящата инстанция. Действително, от съдържанието на оспорената заповед и на документите в относимата административна преписка, не може безпротиворечиво да се установи местонахождението на подлежащия за премахване обект. Допуснато е и нарушение на изискването, разписано в чл. 196, ал. 2 ЗУТ за изслушване на заинтересованите лица от комисията, обследвала обекта, което се явява съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Освен това, заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, се предвижда възможност кметът на общината да постанови заповед за премахване на строеж при наличието на следните две кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът поради износване или други обстоятелства, да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване, застрашен от самосрутване, да създава условия за пожари или да е вреден в санитарно-хигиенно отношение и 2) този строеж да не може да бъде поправен или заздравен. Както в заповедта, така и в предхождащия я протокол, съставен от комисията при Община Сливница по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, не се съдържат фактически констатации, респективно не е било изследвано наличието на втората, предвидена в закона предпоставка, а именно - дали процесния строеж не може да бъдат поправен или заздравен. Не са налице мотиви, които да отговарят и на първото посочено в закона условие, тъй като съдържащите се в заповедта такива обуславят квалификацията на строежа като незаконно изграден, а не като вреден в санитарно-хигиенно отношение. Въпреки твърденията, които са лишени от конкретика за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, такива не се установиха. Не е налице и необоснованост на решението. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически и издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответниците С. Асенов, Й. Асенов и З. Мартинова, за присъждане на разноски, които са в доказан размер от 700 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,