Решение № 13429 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6565/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 чл. 196 и сл. от АПК. Образувано е по жалби, подадени от Калата Транспорт ЕООД и от Джавиа ЕООД срещу чл. 15а от Наредба 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предмет на оспорване по делото е част от подзаконов нормативен акт - чл. 15а от Наредба 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ , бр. 73 от 19.08.2008 г., изм. и доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., бр. 57 от 09.07.2021 г., в сила от 09.07.2021 г., бр. 48 от 02.06.2023 г. Ответникът по жалбата министърът на транспорта и съобщенията изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания подзаконов нормативен акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата съдебна инстанция е част от подзаконов нормативен акт - чл. 15а от Наредба 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ , бр. 73 от 19.08.2008 г., изм. и доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., бр. 57 от 09.07.2021 г., в сила от 09.07.2021 г., бр. 48 от 02.06.2023 г. Жалбите са подадени срещу разпоредби на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК, като упражняването на това право не е обвързано с преклузивен срок. Наредбата въвежда изисквания на директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) 3820/85 на Съвета и директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на директива 76/914/ЕИО на Съвета. Изготвеният проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба 41 е публикуван за обществено обсъждане за 30 дни, за периода от 28.07.2020 г. до 27.08.2020 г. При съобразяване на постъпилите бележки са направени изменения на първоначално публикувания за обществено обсъждане проект. На основание чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове проектът за наредба заедно с доклада към него е публикуван за повторно обществено обсъждане за 14 дни, за периода от 27.04.2021 г. до 11.05.2021 г. на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на портала за обществени консултации на Министерския съвет, представени са доказателства, от които несъмнено се установяват посочените обстоятелства. Приложено е и становище на ръководителя на работна група 9 Транспортна политика. Постъпилите по време на повторното обществено обсъждане бележки и коментари са отразени в справка, като е изготвен проекта на наредба за изменение и допълнение на наредба 41. Предварителна оценка на въздействието на подзаконовия нормативен акт не е била осъществена, доколкото изискването за такава не е предвидено в Закона за нормативните актове (предварителна оценка на въздействието е предвидена по отношение на проектите на нормативни актове по чл. 20 и по чл. 21 от Закона за нормативните. На 23 юни 2021 г. е изготвен доклад от заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с който проекта на наредба е представен за подпис на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В доклада се обосновават причините, които налагат предвидените изменения и допълнения, обосновава се съдържанието на предлаганите изменения и допълнения. Към доклада е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Съобразно отразеното в доклада, след приемането на проекта на наредбата няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства за нейното прилагане. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: При съобразяване на принципа за безсрочност на оспорването на нормативните актове жалбите не могат да се определят като недопустими поради подаването им извън установените за това срокове. Не е налице недопустимост на оспорването по смисъла на чл. 187, ал. 2 от АПК. Налице е и правен интерес у жалбоподателите при съобразяване на чл. 186, ал. 1 от АПК, доколкото правото на оспорване принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси за засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда права и задължения. При изследването на въпроса относно наличието на правен интерес у жалбоподателите настоящата съдебна инстанция съобразява мотивите, съдържащи с в решение 5 от 17 април 2017 г. по конституционно дело 11/2006 г. на Конституция съд, в които се посочва, че във всички случаи, когато гражданите оспорват подзаконови нормативни актове те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси, като заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. В мотивите изрично се посочва, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК са всички граждани, до които се разпростира подзаконовият нормативен акт, като в случаите, когато той регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези лица, чиито права актът засяга или би могъл да засегне (такъв е случаят, когато например един подзаконов нормативен акт урежда статута на тесен кръг лица, като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно място). Както съдебната практика, така и съдебната теория безпротиворечиво приемат, че освен личен интересът следва да бъде и пряк, т.е. разпоредбите на подзаконовия нормативен акт следва да се отнасят до правната сфера на жалбоподателя, да имат пряка изпълнителна сила срещу него, т.е., когато не се налага да бъде издаден друг административен акт, за да настъпи правното им действие. В изпълнение на указания дадени с определение по хода от 07.07.2025 г. по настоящото дело във връзка с установяване на правния интерес на жалбоподателите от оспорване на подзаконовия нормативен акт от Калата Транспорт ЕООД е представен лиценз 28292, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията за извършване на международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания или част от пътувания, които се извършват за чужда сметка или срещу възнаграждение на територията на Общността, с дата на валидност от 23.08.2024 г. до 22.08.2034 г. От Джавиа ЕООД е представен лиценз 26201, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията за извършване на международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут за пътувания или част от пътувания, които се извършват за чужда сметка или срещу възнаграждение на територията на Общността, с дата на валидност от 13.03.2023 г. до 12.03.2033 г. Установява се наличието на правен интерес на жалбоподателите да оспорват подзаконовия нормативен акт в посочената му част. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата съдебна инстанция чл. 15а от Наредба 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ , бр. 73 от 19.08.2008 г., изм. и доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., бр. 57 от 09.07.2021 г., в сила от 09.07.2021 г., бр. 48 от 02.06.2023 г. Съгласно чл. 1 от наредбата, с наредбата се определят условията и редът за провеждане на курсове за начална квалификация на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача, провеждане на курсове за периодично обучение на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача, извършване на регистрация и издаване на удостоверение за регистрация на лицата, организиращи курсове за обучение на кандидатите за придобиване на карта за квалификация на водача, организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на начална квалификация. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории С1, С1Е, С, СЕ, D1, D1Е, D, DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Съгласно чл. 15а, ал. 1, граждани на държава-член на Европейския съюз се допускат до обучение за придобиване на начална квалификация, когато обичайното им пребиваване е в Република България. Съгласно ал. 2, граждани на държава, която не е член на Европейския съюз се допускат до обучение за придобиване на начална квалификация или периодично обучение, ако са назначени на трудов договор в предприятие, което е установено в Република България. Водачите, които не са граждани на държава член на Европейския съюз или на друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, трябва да притежават документ за продължително или постоянно пребиваване на територията на Република България, издаден съгласно Закона за българските лични документи. Съгласно ал. 3, граждани на държава-член на Европейския съюз се допускат до периодично обучение, когато обичайното им пребиваване е в Република България, или ако са на трудов договор в предприятие, което е установено в Република България. В жалбата се съдържат оплаквания за противоречие на чл.15а от наредбата с чл. 9, ал. 1 от директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) 3820/85 на Съвета и директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на директива 76/914/ЕИО на Съвета.. Съгласно чл. 9, ал. 1 от директивата, водачите на превозно средство, посочени в чл. 1, б. а, получават началната квалификация, посочена в чл. 5 от настоящата директива, в държавата членка, в която те имат обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 12 от директива 2006/126/ЕО. Водачите на превозно средство по чл. 1, б. а са граждани на държава членка. Противоречието с директивата е обосновано с обстоятелството, че в директивата не е поставено изискване водачите, които не са граждани на държави членки да представят документ за постоянно и продължително пребиваване, достатъчно е да бъдат наети на работа в предприятие, чието седалище е на територията на Република България. Твърди се и противоречие на чл. 15а от наредбата с чл. 5 от регламент (ЕО) 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари, доколкото и съгласно посочения регламент няма изискване за наличието на допълнителни документи освен сключен трудов договор по реда на Кодекса на труда. Съгласно чл. 5 от посочения регламент, атестацията за водач се издава от държавата членка в съответствие с настоящия регламент на всеки превозвач, който е притежател на лиценз на общността и в тази държава членка законосъобразно наема на работа водач, който не е нито гражданин на държава членка, нито дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, или законосъобразно използва водач, който не е нито гражданин на държава членка, нито е дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на посочената директива, и който е поставен на разположение на превозвача в съответствие с условията за наемане на работа и за професионално обучение, определени в тази държава членка със законови, подзаконови и административни разпоредби, и ако е приложимо с колективни трудови договори в съответствие с приложимите правила за тази държава членка. Съобразно параграф 2, атестацията за водач се издава от компетентните органи на държавата членка на установяване на превозвача по искане на притежателя на лиценза на общността за всеки водач, който не е нито гражданин на държава членка, нито дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на директива 2003/109/ЕО, когото превозвачът законосъобразно е наел, или за всеки водач, който не е нито гражданин на държава членка, нито е дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на посочената директива, и който е поставен на негово разположение. Всяка атестация за водач свидетелства, че водачът, чието име е посочено в атестацията е нает на работа в съответствие с условията, определени в параграф първи. Атестацията за водач, съобразно параграф 12 от преамбюла на регламента се въвежда, за да се даде възможност на държавите членки да проверят ефективно дали водачите от трети държави са законосъобразно наети на работа или на разположение на превозвача, който отговаря за съответната транспортна операция. В жалбата се съдържат и оплаквания, че изменението на наредбата по отношение на чл. 15а не е осъществено при спазване на изискванията за приемане на подзаконови нормативни актове. Твърди се допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове. При съобразяване на съдържанието на чл. 15а от наредбата с чл. 9 от директивата, тази съдебна инстанция не установи твърдяното от жалбоподателите противоречие. Съдът на Европейския съюз многократно е постановявал, че произтичащото от директива задължение за държавите членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежат върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност. От това следва, че когато се прилага националното право, националните юрисдикции, от които се изисква да го тълкуват, са длъжни да вземат предвид всички разпоредби на това право и да приложат признатите от последното методи на тълкуване, за да могат, доколкото е възможно, да го тълкуват в светлината на текста на разглежданата директива, за да постигнат предвидения от нея резултат. Съдът на Европейския съюз също така е постановил, че принципът на съответстващо тълкуване на националното право има определени ограничения. Така задължението на националния съд да се позове на правото на Съюза, когато той тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право. В този контекст, всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, нейната свързаност и зависимост от други норми в националното законодателство. Именно тези обстоятелства не са съобразени от жалбоподателите, но същите са съобразени от издателя на подзаконовия административен акт. Действително, съгласно чл. 15а, ал. 2 от наредбата, граждани на държава, която не е член на Европейския съюз се допускат до обучение за придобиване на начална квалификация или периодично обучение, ако са назначени на трудов договор в предприятие, което е установено в Република България. Водачите, които не са граждани на държава член на Европейския съюз или на друга държава страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, трябва да притежават документ за продължително или постоянно пребиваване на територията на Република България, издаден съгласно Закона за българските лични документи. Съгласно ал. 3, граждани на държава-член на Европейския съюз се допускат до периодично обучение, когато обичайното им пребиваване е в Република България, или ако са на трудов договор в предприятие, което е установено в Република България. Съгласно Съгласно чл. 9, ал. 1 от директивата, водачите на превозно средство, посочени в чл. 1, б. а, получават началната квалификация, посочена в чл. 5 от настоящата директива, в държавата членка, в която те имат обичайно местопребиваване по смисъла на чл. 12 от директива 2006/126/ЕО. Водачите на превозно средство по чл. 1, б. а са граждани на държава членка. Една от основните цели на приемането на директивата, съобразно параграф 6 от преамбюла на същата, е да се избягнат неравните условия на конкуренцията, поради което директивата следва да се прилага за дейността на управление на превозни средства както от граждани на държава членка, така и от граждани на трети страни, които са наети или използвани от предприятие, установено в държава членка. Следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл. 9 от директивата следва да се разглежда при съобразяване на нейния предметен обхват и в нейната цялост. По отношение на предметния й обхват съобразяване се дължи на наименованието, което е място на обучение. В този смисъл чл. 9 от директивата регламентира мястото, където водачите на превозно средство получават началната квалификация. При съобразяване на това обстоятелство в директивата е направено и съответното разграничение ал. 1 се отнася до водачите на превозно средство, посочени в чл. 1, б. а от директивата, които получават началната квалификация в държавата членка, в която те имат обичайно пребиваване по смисъла на чл. 12 от директива 2006/126/ЕО, докато ал. 2 се отнася до водачите на превозно средство, посочени в чл. 1, б. б това са гражданите на трети страни, които са наети или използвани от предприятия, установени в държава членка, като те получават тази квалификация в държавата членка, в която е установено предприятието или в държавата членка, която им е издала разрешително за работа. Следва да се съобрази и обстоятелството, че директива ЕС 2018/645 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. за изменение на директива 2003/59/ЕО относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници и на директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства регламентира само замяната на ал. 1 на чл. 9. В тази връзка следва извода за регламентиране с посочения текст само и единствено на мястото на получаване на началната квалификация, което е различно за лицата, които са граждани на държави членки и за лицата, които не са граждани на държави членки на Европейския съюз. При съобразяване на този начин на регламентация като неоснователно се определя оплакването, съдържащо се в жалбите за противоречие на чл. 15а от наредбата с посочените разпоредби на директивата. Действително, директивата не съдържа изискване водачите, които не са граждани на държави членки да представят документ за постоянно или продължително пребиваване, но това не е нейния предмет, а именно не е в нейния предмет да регламентира изискванията за достъп до пазара на граждани на трети страни. По същността си регулирането на достъпа до пазара на труда на работници граждани на трети държави е регламентирано на законово ниво със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Съгласно чл. 1, т. 1, този закон урежда регулирането на достъпа до пазара на труда на работници граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика. Съгласно чл. 7, ал. 5 от този закон, условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда се определят със Закона за чужденците в Република България. Съгласно чл. 10, ал. 2 от закона, при наемане на работа или при приемане на работник гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. Следва да се съобрази и това, че съгласно чл. 13 от закона, не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави. Съгласно чл. 40, ал. 1 от закона, изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. Основание за отнемане на издадено разрешение е обстоятелството, че разрешението за пребиваване на работника гражданин на трета държава не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България. разрешението, което се издава е именно за продължително пребиваване. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от закона, съобразно чл. 40, ал. 2, т. 3 е приложима и за другите случаи с цел заетост на граждани на трети страни, необхванати от тази глава. Правото на достъп до пазара на труда е несъмнено обвързано от правото на законно пребиваване, предоставено на граждани на трети държави и е свързано с правото на равно третиране. В представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателите, изводите за незаконосъобразност на обжалваните разпоредби са обосновани с изчерпателно изброяване на хипотезите, в които се издават разрешения за продължително и постоянно пребиваване. Тези изводи, обаче не са съобразени с правната регламентация, съдържаща се в чл. 40 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Съобразява се и обстоятелството, че съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, не се изискват разрешения за достъп до пазара на труда на работници граждани на трети държави, които имат именно разрешено дългосрочно и постоянно пребиваване. Тази съдебна инстанция не установява и твърдяното противоречие на чл. 15а от наредбата с регламент ЕО 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари. Съобразно параграф 12 от преамбюла на регламента, атестацията за водач се въвежда именно, за да се даде възможност на държавите членки да проверяват ефективно дали водачите от трети държави са законосъобразно наети на работа или на разположение на превозвача, който отговаря за съответната транспортна операция. Атестацията за водач съобразно чл. 5 от регламента се издава на всеки превозвач, който е притежател на лиценз на общността и в тази държава членка законосъобразно наема на работа водач, който не е нито гражданин на държава членка, нито е дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни, или законосъобразно използва водач който не е нито гражданин на държава членка нито е дългосрочно пребиваващ гражданин по смисъла на посочената директива и който е поставен на разположение на превозвача в съответствие с условията за наемане на работа и за професионално обучение, определени в тази държава членка със законови, подзаконови и административни разпоредби и ако е приложимо с колективни трудови договори в съответствие с приложимите правила за тази държава членка. Налице е пълна отлика между предметния обхват на директивата и посочения регламент. С наредба 41 не се осигуряват мерки на национално ниво за прилагането на регламент (ЕО) 1072/2009. Мерките за прилагането на посочения регламент на национално ниво са уредени в Наредба 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Тази съдебна инстанция не установява при издаването на наредбата да е осъществено неспазването на изискванията по чл. 20 от Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за нормативните актове, съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Съгласно чл. 20, ал. 1, предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна. Съгласно чл. 20, ал. 2, извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет в процесния случай съставителят на проекта на нормативен акт е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което обуславя неприложимостта на чл. 20, ал. 2. Не са налице и условията за приложимост на чл. 20, ал. 3 за извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието, доколкото не е налице изработването на нов закон или кодекс и доколкото не е приложима нормата на чл. 20, ал. 2 от закона. Преценката на съставителя на проекта по чл. 20, ал. 4 от Закона за нормативните актове не може да е предмет на контрол от тази съдебна инстанция. При изработването на проекта на наредба е спазен чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, по делото са представени доказателства за спазването на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Представени са и доказателства за спазването на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове. Проектът за наредба отговаря на изискванията по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове докладът съдържа причините, които налагат приемането, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, анализ за съответствие с правото на европейския съюз. В доклада изрично е посочено, че наредбата въвежда изисквания на директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юни 2003 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на регламент ЕИО 3820/85 на Съвета и директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на директива 76/914/ЕИО на Съвета. Изрично е посочено, че с предложените промени ще се въведат изисквания на директивата, като ще бъде постигнато повишаване на качеството на обучението и подготовката на водачите, повишаване на извършения контрол по отношение на обучението на кандидатите за придобиване на карта за квалификация, повишаване на безопасността на движението по пътищата. В доклада е отразено, че след приемането на проекта на наредба няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства за нейното прилагане. От събраните по делото доказателства не се установява незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт на основание чл. 146, т. 2 от АПК (неспазване на установената форма), както и на основание чл. 146, т. 3 от АПК (съществено нарушение на административно производствените правила. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, като следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. При съобразяване на така направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение