Решение № 5219 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15705/2008 г.

Решение № 5219 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15705/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Величка Николова Немска от гр. Пловдив, против решение № 1021 от 21.10.2008 г., постановено по адм. дело № 783/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, петнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата й против изричен отказ на началника на ОСЗГ гр. Пловдив, обективиран в писмо № П-288 от 11.03.2008 г. за възстановяване на право на собственост. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и произнасяйки се по същество да бъде отменен отказът на ОСЗГ. Ответникът - ОСЗГ не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Никола Спасов Козанов и Богдан Димитров Козанов не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не по изложените в същата съображения. Сочи, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено, като недопустимо. Съдът е следвало да разгледа обжалваното писмо изх. № П-288 от 11.03.2008 г. на началника на ОСЗГ-Пловдив по реда на чл. 197 и следващите от АПК и съответно да се произнесе по законосъобразността на отказа да се образува административно производство с определение, а не с решение. При анализа на съдържанието на посоченото писмо се налага изводът, че то не обективира изричен отказ на административния орган да издаде решение по ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху претендираните от жалбоподателката имоти. Произнасянето по съществото на искането предполага произнасяне по неговата основателност, като административният орган издаде искания акт или откаже издаването му. В случая не е налице изричен и окончателен отказ. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Пловдивския административен съд се е развило по жалба, подадена от настоящата касаторка против мълчалив отказ на ОСЗГ да се произнесе по искането й вх. № 288 от 5.03.2008 г. да й бъде възстановена собствеността върху имоти № 020078 и 020074 от КВС на землището на с. Добралък, м. "Студенец", с обща площ от 350 кв. м. В рамките на производството е установено, че на искането се жалбоподателката е получила писмо от ОСЗГ - изх. № П-288 от 11.03.2008 г., подписано от началника на ОСЗГ, в което е посочено, че няма промяна в нормативната уредба, която да налага промяна на вече постановените по реституционната преписка на молителката решения на ОСЗГ за възстановяване на собствеността. Съдът е приел, че се касае до изричен отказ, обективиран в посоченото писмо, който е законосъобразен, тъй като с решение на ОСЗГ - № 11263 от 25.10.1999 г., което е влязло в сила, е възстановена собствеността на жалбоподателката, в стари реални граници върху ливада от 1.043 дка, представляваща имот № 020073 по картата на землището. Възстановени са и други имоти, които не са предмет на искането, с което е инициирано настоящото производство, поради което същите няма да бъдат обсъждани. Видно от скицата към решението и описаните граници на имот № 020073, същият граничи с имоти № 020074 и 020078, понастоящем последния с променена номерация, които са с площ от 350 кв. м. Посочените имоти се врязват във възстановения имот, но са отделни имоти, върху които не е възстановена собствеността, тъй като същите са били застроени със сгради на почивна станция на община Пловдив. Посоченото решение, както и КВС са влезли в сила, жалбоподателката е пропуснала всички срокове за обжалване и изменение на тези административни актове, поради което постановеният отказ на ОСЗГ е правилен и няма основание за промяна по отношение възстановяването на собствеността. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Същото е допустимо, като не могат да се възприемат възраженията на прокуратурата за недопустимост на решението като произнесено не по реда на чл. 197 от АПК, съответно подлежащо на обезсилване. Административното производство е започнало по искане на настоящата касаторка, в което същата е посочила, че е налице промяна в нормите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и § 26, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 13/2007 г., като според нея с тези текстове са отменени КВС за земите по чл. 19, поради което няма пречка наново да заяви искане за възстановяване на собствеността върху имот № 74 и 78, в землището на с. Добралък, м. "Студенец", които не са й възстановени, поради наличие на застрояване. Построените в имотите бараки вече са пред самосрутване. Счита, че щом бараките вече ги няма, земята е свободна и няма пречка собствеността върху имотите да й бъде възстановена, още повече, че същите са по средата на възстановения й имот. С оглед посоченото иска постановяване на решение за възстановяване на собствеността. С оспореното писмо, ОСЗГ е отговорила, че не е налице промяна на нормативната база, в твърдяната от молителката насока и няма нови факти или обстоятелства, които да налагат промяна на вече постановените административни актове. При тези данни няма място да се приеме, че административният орган е отказал да образува производство и да се произнесе по същество. В писмото е обективиран изричен отказ, съответен на самото искане, с което е започнало административното производство. С молбата се твърди промяна в нормативната база, както и събаряне на съществуващите постройки, които са били пречка за възстановяване на собствеността. И двете обстоятелства не могат да послужат за исканата промяна. Същата се прави и извън всякакви възможни срокове за ревизия на влезлите в сила решения на ОСЗГ и на КВС. Промяната в цитираните норми на ЗСПЗЗ не обосновава отмяна на влезлите в сила карти на възстановената собственост. Също така събарянето на сградите и актуалното състояние на имотите - неподдържани (в този смисъл са и представените в настоящата инстанция доказателства) не може да се отрази на вече придобити права на собственост и породените от влезлите в сила актове правни последици. Разбираемо е от житейска страна породеното с местонахождението на спорните имоти неудобството за жалбоподателката, но същото не е релевантна причина за исканата промяна и възстановяване на собствеността върху тях. Правилно съдът е преценил, че издаденият отказ е изричен, същият е и законосъобразен, поради което правилно жалбата против него е отхвърлена. В касационната жалба отново се повдигат възражения за нарушаване на Закона за собствеността, но същите са неотносими към специалните разпоредби на ЗСПЗЗ. Сочи се също така, че с искането си жалбоподателката не иска изменение на решението на ОСЗГ, с което й е възстановена собствеността върху ливадата от 1.043 кв. м, но възражението е голословно. Именно с цитираното решение от 1999 г., собствеността върху ливадата е възстановена в размер от 1043 кв. м, при посочените граници, т. е. без имоти № 74 и 78 и от него са били засегнати правата на жалбоподателката, но същата не го е обжалвала и решението е влязло в сила. Същото е станало основание и за отразяванията в КВС, която също не е обжалвана. Следователно със сегашната си претенция за имотите, жалбоподателката иска изменение на това именно решение, което е недопустимо. Многократно касаторката признава, че е пропуснала да обжалва КВС, но независимо от това счита, че продължава да притежава правата върху имоти, които не са й възстановени, което е убеждение е без всякакво основание. Правата на възстановяване на собствеността могат да бъдат реализирани, но само по предвидения ред и в сроковете затова. Същата се позовава на решението на ПК от 1992 г., но с нето само се признават правата, а конкретното им възстановяване в реални граници, с изискуемата по закона подробна индивидуализация и придружаващата скица, т. е. с напълно завършен състав на реституцията е само и единствено решението от 1999 г. Това решение както многократно се посочи е влязло в сила. Постановеното съдебно решение е обосновано, същото е съобразено с данните по делото и е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение