Решение № 12565 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8544/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от БГ Агро-Север ЕООД със седалище в [населено място], община Враца, подадена чрез упълномощен представител адв.М. Мишев. Жалбата е против решение 150 от 07.05.2021г., постановено по адм. д. 602/2020г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 06/04/1/0/03342/04/01 /изх.01-2600/2231 от 02.10.2020г./ на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касационният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Счита, че заповедта на административния орган в частта, в която е постановен отказ да бъдат одобрени в пълен размер заявените разходи е обжалвана по съдебен ред и има преюдициален характер спрямо прекратения договор. Претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него постановяване на ново решение, с което да бъде отменено решение 06/04/1/0/03342/04/01 /изх.01-2600/2231 от 02.10.2020г./ на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответникът изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт М. Панчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК. Предлага обжалваното решение да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл.218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Враца е било образувано по жалба на БГ Агро-Север ЕООД против решение 06/04/1/0/03342/04/01 /изх. 01-2600/2231 от 02.10.2020г./ на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С него е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор 06/04/1/0/03342 от 10.03.2017г. и същият е прекратен на основание чл.23, ал.2, т.1 от договора поради неподаване на заявка за плащане от страна на ползвателя на финансова помощ в изрично договорения за това срок, а именно най-късно до 29.02.2020г. За да отхвърли жалбата съдът е приел за безспорно, че за финансиране са одобрени само една част от разходите, заявени с проектното предложение на жалбоподателя и че за неодобрените такива между страните има неприключил съдебен спор. Прекратеният с оспореното пред съда решение договор е сключен само за одобрените разходи. Безспорно установен е фактът, че в посочените в договора срокове жалбоподателят не е подал заявка за окончателно плащане на безвъзмездната финансова помощ, както и че направеното от него възражение /отговор/ на уведомителното писмо не касае нито едно от посочените в чл.21, ал.2 от договора извънредни обстоятелства /непреодолима сила/, което да прави неизпълнението му невиновно. Съдът е приел, че изпълнението на договора, предмет на разглеждане в настоящето производство, не е свързано с изхода на водения между страните спор относно неодобрената част от заявените в проекта разходи, тъй като съгласно чл.22, ал.2, т.3 не се допуска изменение или допълнение на договора, което води до увеличение на стойността на помощта съгласно размера по чл.3, ал.1, т.е. и при положителен резултат от обжалването размерът на безвъзмездната финансова помощ по този договор не може да бъде увеличен. Прието е, че при тези констатации аргументите на административния орган за несъстоятелност на възражението на ползвателя за наличие на обективни причини, които не са му дали възможност да подаде заявката си за окончателно плащане в срока по чл.6, ал.4 от договора, са в съответствие със събраните в административната преписка доказателства. Съдът е посочил, че правото за едностранно прекратяване на договора е надлежно упражнено съобразно чл.23, ал.2, т.1 от същия. Няма доказателства, нито твърдения от страните, че изобщо е правено искане за изменение на сключения между тях договор, за да се приеме, че срокът за подаване на заявката за окончателно плащане е продължен. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа обстановка и обосновани правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така е, защото безспорно е установено по делото, че не е налице подадена заявка за окончателно плащане от касатора по договор 06/04/1/0/03342 от 10.03.2017г. Видно от данните по делото между страните е сключен договор 06/04/1/0/03342 от 10.03.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По силата на този договор жалбоподателят е следвало да получи сумата от 567 615,54 лева, представляваща 50% от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на заявения и частично одобрен проект 06/04/1/0/03342 Ремонт и реконструкция на съществуващ склад, закупуване на техника и оборудване за нуждите на стопанството на дружеството. Тези разходи са одобрени в раздел първи на заповед 03-РД/483 от 13.02.2017г. на изпълнителния директор на ДФЗ, въз основа на която е сключен и посочения по-горе договор. В раздел втори на същата заповед не са одобрени за финансиране подробно изброени позиции от заявения проект, в тази част административният акт е обжалван и отменен с влязло в сила решение по адм.д. 466/2017г. на АдмС Враца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Органът се е произнесъл със заповед 03-РД/483 от 20.05.2019г., с която е изменил отменената преди това в раздел втори заповед със същия номер, като е изложил мотиви защо отказва финансирането за част от проектните предложения. Тази заповед също е обжалвана в частта за отказа от финансиране, като с решение по адм.д. 699/2019г. на АдмС Враца жалбата е отхвърлена. Това решение е отменено с решение по адм.д.13452/2020г. на ВАС, който се е произнесъл по съществото на спора и е обявил за нищожна заповед 03-РД/483 от 20.05.2019г. раздел втори и е върнал преписката на органа за ново произнасяне с указания. Няма доказателства и не се поддържат твърдения от страните, че административният орган се е произнесъл след решението на ВАС. Неоснователни са твърденията на касатора, че административния орган незаконосъобразно е пристъпил към сключване на договор между страните за одобрената част от сумите, като е следвало да изчака обжалването за отказаната част на заявените суми по проекта. Договор 06/04/1/0/03342 от 10.03.2017г. е сключен между изпълнителния директор на ДФЗ и БГ Агро-Север ЕООД. Ако касатора не е бил съгласен с условията по договора, то той е имал възможността да не го подписва. Нещо повече, в конкретния случай видно от доказателствата по делото ползвателят на помощта е бил надлежно запознат с последиците от неизпълнение на задълженията си по договора, което обстоятелство е удостоверил чрез своя подпис. На касатора е била дадена възможност в 14-дневен срок от получаването на писмото, считано от 01.06.2018г. да представи доказателства, удостоверяващи наличието на непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявка за окончателно плащане в договорно и нормативно определения срок, но от страна на касатора не са представени доказателства, установяващи наличие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. С оглед на това в конкретната хипотеза договорените между страните последици от неизпълнение на задълженията по договора за безвъзмездна финансова помощ, са приложени в пълно съответствие с относимите правни норми и в законоустановения срок. Това е така, тъй като според чл.45, ал.2 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., ползвателят на помощта следва да подаде заявка за окончателно плащане след изпълнение на одобрения проект, но не по-късно от един месец след изтичане на срока, посочен в чл.6, ал.4 от договор за отпускане на финансова помощ 06/04/1//0/03342 от 10.03.2017г., а именно - 29.02.2020г. Крайният срок за изпълнение на одобрения проект, съгласно чл.6, ал.1 от договора е бил 31.01.2020 година, от което следва че срока за подаване на заявка за окончателно плащане е изтекъл на 29.02.2020г. Безспорно по делото е, че прекратеният с оспореното пред съда решение договор е сключен само за одобрените разходи. Безспорно установен е и фактът, че в посочените в договора срокове жалбоподателят не е подал заявка за окончателно плащане на безвъзмездната финансова помощ, както и че направеното от него възражение /отговор/ на уведомителното писмо не касае нито едно от посочените в чл.21, ал.2 от договора извънредни обстоятелства /непреодолима сила/, което да прави неизпълнението му невиновно. А съгласно чл.21, ал.2 от сключения между страните договор, непреодолима сила /извънредни обстоятелства/ по смисъла на чл.2 параграф 2 от Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика е всяко от следните събития: смъртта на бенефициера, дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството, случайно унищожение на постройките за животни на стопанството, епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера, отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Ето защо, като не е посочил нито едно от горните форсмажорни обстоятелства, нито е представил доказателства за това, касатора не е изпълнил свое договорно и нормативно задължение, а именно подаване на заявка за окончателно плащане в определения срок относно изпълнение на одобрения проект. Неоснователен е доводът на касатора, че договора, предмет на разглеждане в настоящето производство, е свързан с изхода на водения между страните спор относно неодобрената част от заявените в проекта разходи, който спор бил преюдициален. В случая се касае за одобрени суми и въз основа на тях касатора е следвало да изпълни проекта, както и да подаде заявка за окончателно плащане относно изпълнението на проекта. Ето защо, обосновано е прието от съда, че правото за едностранно прекратяване на договора е било надлежно упражнено съобразно чл.23, ал.2, т.1 от същия. По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това Бг Агро-Север ЕООД следва да бъде осъден да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,