Решение № 115 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7390/2014 г.

Решение № 115 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7390/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на С. М. Б. и Е. М. Б., двамата от [населено място], [улица], представлявани от адвокат С. С. Ц. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК на решение № 185/26.06.2014 г. по гр. дело № 1172/2013 г. на Радомирския районен съд, III-ти състав, с което на основание чл. 108 от ЗС С. М. Б., ЕГН [ЕГН ] и Е. М. Б., ЕГН [ЕГН ], двамата с последно известен адрес [населено място], [жк][жилищен адрес] представлявани от назначения им особен представител адвокат Г. М. са осъдени да предадат на В. С. М., ЕГН [ЕГН ] от [населено място], [жк][жилищен адрес] владението върху недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 78 кв. м., както и масивна второстепенна стопанска сграда със застроена площ от 18 кв. м., построени на основание отстъпено право на строеж върху бивша държавна земя /понастоящем-общинска собственост/ без строителни книжа, но търпим съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ/ и находяща се в УПИ с площ по нотариални актове и по скица от 815 кв. м., от който имот съгласно регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-4-9 от 1985 г., съставлявала парцел ХI за имот пл. № 1164, с площ на парцела по нотариални актове и скица от 815 кв. м. при граници и съседи на имота по нотариални актове: улица, М. С., С. Н., Л. Д. и братя Щ., а по скица: [улица], урегулиран поземлен имот ХII за имот пл. № 1161, урегулиран поземлен имот II, за имот пл. № 1162, урегулиран поземлен имот III за имот пл. № 1163 и урегулиран поземлен имот Х за имот № 1165 всички от квартал 71 по плана на [населено място], ведно с отстъпеното право на строеж върху гореописания недвижим имот, бивша държавна земя, понастоящем-общинска собственост. Поддържат, че за постановеното първоинстанционно решение са узнали на 08.10.2014 г., когато са получили покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. Б., а молбата за отмяна е депозирана по пощата като клеймото е от 17.10.2014 г., към която прилагат доказателства, включително адресна карта. Допълнително съображения се излагат в писмена защита. Ответницата по молбата за отмяна В. С. М., представлявана от адвокат И. С. В. заявява становище за неоснователност. Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, вписана е на 24.11.2014 г. под № 2197, том I, стр. 247 в Служба по вписванията, внесена е държавна такса 37,56 лева и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Хронологията на едноинстанционното разглеждане на делото е следната: Според представената с молбата за отмяна адресна карта за настоящ адрес молителката Е. М. Б. е записана на 14.10.2010 г. на адрес [населено място], ул. Г. М. Д. " № 25 като е отбелязано, че идва от адрес: София, [жк][жилищен адрес] ет. III, ап. № 43, т. е. към момента на подаване на исковата молба с вх. № 7001/04.11.2013 г. в регистратурата на Радомирския районен съд същата е пребивавала на административния адрес на процесния имот в [населено място], в същия смисъл и представената от ищцата нотариална покана, изпратена на 12.08.2013 г. до молителите /ответници по спора/ на адреса в [населено място] и получена на 17.08.2013 г. с искане да освободят същия имот. В исковата молба за призоваване на М. е посочен адреса в [населено място], [жк], от който съобщение по чл. 131 от ГПК до двамата /лист 23 от първоинстанционното дело/ е върнато в цялост на 06.01.2014 г. с означение, че адресът е посетен многократно, но никой при позвъняване не отговаря като на 22.01.2014 г. е залепено уведомление съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, а с резолюция от 12.02.2014 г. е разпоредено да се изпратят съобщения на адреса в [населено място], където не са връчени с отбелязване, че ответниците имат постоянен и настоящ адрес в [населено място]. С определение от 06.03.2014 г. е прието, че съобщенията по чл. 131 от ГПК се считат връчени на 06.02.2014 г. тъй като в срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 05.02.2014 г. както и към момента на постановяване на съдебния акт адресатите не са се явили, за да получат книжата и съгласно чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК е назначен на основание чл. 25 от ЗПП особен представител адвокат Г. Г. М., която е представила писмен отговор по чл. 131 от ГПК с вх. № 2779/13.05.2014 г., участвала е в единственото съдебно заседание, състояло се на 18.06.2014 г., депозирана е и писмена защита, същата на 30.06.2014 г. е уведомена за уважаване на иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС и първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. При това положение молителите/съпрузи/ са лишени от възможност да участват в разглеждане на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила във връзка с приложението на чл. 47 от ГПК, поради което е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение с връщане делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение