Решение № 4716 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1412/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Рогачев, чрез адв. Кривчева, срещу решение 1886 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело 627/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-14/04.01.2023 г., издадена от кмета на Община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Селскостопанска постройка", намиращ се в поземлен имот с идентификатор 36498.704.392, м. Ени кория по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Карлово, с извършител на строежа Р. Рогачев. В касационната жалба се твърди нищожност и неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Касационния жалбоподател излага възражения, че съдът неправилно е приел липса на предпоставките за приложение на § 16 от Преходните разпоредби /ПР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 127 от ПЗР ЗИД на ЗУТ, като е пренебрегнал заключението на приетата СТЕ, свидетелските показания и действащата нормативна уредба към датата на изграждане на строежа и към настоящия момент, които допускат изграждане на стопански постройки на допълващо застрояване в земеделски земи, без промяна на предназначението на земята. Моли да бъде отменено съдебното решение и вместо него да се постанови отмяната на заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на Община Карлово, в писмен отговор, чрез гл. юрк. Трифонова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесната заповед РД-14/04.01.2023 г. на кмета на Община Карлово е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Във връзка с извършена проверка на място от служители на Общинска администрация Карлово, е съставен констативен акт 5/22.07.2022 г. за процесния строеж Селскостопанска постройка, находящ се на северната имотна граница, с размери 13,40м х 3,50м в по-широката част и 2,70м в по-тясната част. Постройката е едноетажна, паянтова, изградена от метални и дървени колони и ребра. Има ламаринен едноскатен покрив. Между колоните са монтирани дъсчени стени и оградна мрежа. Административният орган е уведомил касатора за проверката и го е приканил да присъства и да представи строителни книжа за сградата, но касаторът не се е явил. Кметът на Община Карлово е констатирал, че за сградата няма одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Построена е върху земеделска земя с начин на трайно ползване Нива. Липсата на цитираните документи определя строежа Селскостопанска постройка като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - основание за образуваното производство за премахването му. На касатора е дадена възможност да се запознае с констативния акт, като в законоустановения срок е подал възражения. Административният орган е приел, че не са налице основания да се приеме търпимост на постройката по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Първоинстанционният съд е приел заключение на СТЕ, неоспорено от страните. Видно от СТЕ и поясненията на вещото лице в с.з., процесната селскостопанска постройка е Г-образна, от две части с различни размери първият 5,40м/3,50м (по констативен акт 3,50м/5,30м), и вторият е 8,20м/2,35м (по КА 2,70м/8,10м), но представляват една селскостопанска постройка. Сградата е близо до телената ограда към северния имот, строена е много отдавна - 1994 г. първата част и 1990 г. - втората. СТЕ определя селскостопанската постройка като строеж по смисъла на ЗУТ - допълващо застрояване, шеста категория, която не може да се квалифицира като преместваем обект по смисъла на т. 80 от § 5 на ДР на ЗУТ. Според СТЕ, процесната постройка не е сред декларираните две сгради в представените две декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от касатора, същата не е нанесена и в КККР на гр. Карлово. Представените по делото констативен протокол от 31.03.1999г. /л. 77-78 по адм. дело 627/2023 г./, Акт по ЗАНН 73/31.03.1999 г. /л. 75-76/ и НП 272/28.02.2000 г. (л. 74), издадени от Община Карлово, според заключението на СТЕ не касаят процесната сграда, а друга сграда от общо 6 построени в имота. Съдът е изслушал и показанията на един свидетел, според който през 1985 г. са изградили с Рогачев кокошарника и свинарника. При така установеното, Административен съд - Пловдив е приел процесната заповед за издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, като издадено от компетентен съд, сезиран с жалба от надлежна страна срещу административен акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 215 от ЗУТ. Не се установява основание да се приеме съдебното решение за нищожно, както бланкетно се твърди в касационната жалба, без да се сочат конкретни сериозни пороци на съдебния акт, като такива не се откриват и от настоящия касационен съд. Решението е правилно, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че е спазена процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Правилни са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, постановена е без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително и от съдебно-техническата експертиза, безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесната сграда са налице. С констативния акт и СТЕ се установява, че Селскостопанска постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, като по това обстоятелство страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Спорен е въпросът, дали по отношение на сградата са приложими хипотезите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Действително, обстоятелствата относно година на изграждане на строежа и евентуалната търпимост на същия задължително се установяват от административния орган, но ако това не е направено от него, съдът е длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи дали строежът е търпим или не. Това обстоятелство е от съществено значение за законосъобразността на издадения акт за премахването му. В случая такъв анализ е извършен от Административен съд - Пловдив, вкл. чрез приемане на заключение на СТЕ и показания на свидетел. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесната постройка не е търпим строеж. С оглед на установения по делото период на изграждане на пристройката (заключение на СТЕ по т. 2 и възражение срещу констативен акт 5/22.07.2022 г. л. 57 от адм. дело 627/2023 г.) - 1990 г. за едната част от сградата (с размери 8,1м х 2,7м) и 1994 г. за другата (с размери 5,3м х 3,5м), приложима се явява нормата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Релевантните обстоятелства за търпимост на един строеж съгласно приложимата разпоредба на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ са дали строежът е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, и дали е бил деклариран от собствениците му пред одобряващите органи в срок до 31 декември 1998 г. /по ал. 2/, съответно в 6-месечен срок от обнародване на този закон, т. е. до 02.07.2001 г. /по ал. 3/. В съответствие с цитираната разпоредба, кумулативно с изискването за допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, за да се признае търпимостта на строежа, а именно - строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи по ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ в срок до 31 декември 1998 г., а по ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ в срок до 02.07.2001 г. От приетите по делото писмени доказателства не се установява това изискване да е било изпълнено по отношение на процесния строеж селскостопанска сграда. Няма данни по делото, а и не се твърди от жалбоподателя, този строеж да е деклариран пред надлежните одобряващи органи до пределните моменти по § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ. При така установеното по делото процесният строеж не би могъл да бъде определен като "търпим", дори и само на това основание. Не може да се приеме, че е търпим дори и за същия да е приложим §127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който визира режим на търпимост по отношение незаконни строежи, изградени в един четвърти период - от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. В същия смисъл е решение 2488 от 08.03.2023 г. по адм. дело 7635/2022 г., ІІ отделение на Върховния административен съд. Приложима е разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото за постройките на допълващо застрояване също се изисква разрешение за строеж в съответствие с чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В тази връзка следва да се има предвид, че в случая е неприложимо и изключението по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, тъй като, видно от описанието не се касае за "лека постройка", а масивна такава. Предвид гореизложеното, съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,