Решение № 140 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 73/2010 г.

ВКСIII наказателно отделение29.04.2010 г.докладчик т Георги Илиев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 192/02.10.2009 г., постановено по в. н. о. х. д. № 305/2009 г. на Варненски апелативен съд с което е потвърдена присъда № 79/19.06.2009 г. по н. о. х. д. № 1901/2008 г. на Варненски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Придобитото чрез престъпление е всяко имущество, пряко или опосредено, произтичащо от първоначалното престъпление - от неговото извършване или заради извършването му, а именно проституирането на св. Б, което е вече осъществено престъпление, от което е получено определено имущество. За да бъде съставомерно изпълнителното деяние по чл. 253 НПК е без значение как се е развило наказателното правоотношение, породено от предхождащата престъпна дейност и дали въобще е осъществено наказателно преследване. Разпоредбата на чл. 253, ал. 2 НПК не задължава престъплението чрез което преди това е придобито имуществото, да бъде престъпление от определен вид, достатъчно е да притежава обективните признаци на престъпен състав по НК - "придобито чрез престъпление или друго обществено опасно деяние". Поради това не съществува процесуално нарушение, че подсъдимия Х бил оправдан по първоначално повдигнатите му обвинения по чл. 155, 159а, и 159б, прието от първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 253 НПК изисква установяване по несъмнен и категоричен начин единствено на връзката между предмета и първоначалното престъпление. Защитната теза, че обогатяването на подсъдимите и закупуването на четирите недвижими имоти е станало чрез семейните тържества и бизнеса с автомобили на подсъдимия Х, не е задължително, тъй като обвинението е по чл. 253, ал. 2 НК, но от друга страна през този продължителен период от време доказаните парични трансфери към подсъдимите са допринесли допълнително за видимо високото ниво на живот, което те поддържали. Обектът на посегателство при вещното укривателство са отношенията на собственост върху вещи, докато при престъплението изпиране на пари, обектът е много по - широк. Визираният в чл. 253, ал. 2 НК случай на изпиране на пари изрично предвижда, че деецът трябва да съзнава, че имуществото е придобито чрез престъпление и то към момента на получаването му в описаните форми на поведение - придобие, получи, държи, използва, по нищо не се отличава от нормалната стопанска дейност. Защитата на подсъдимите твърди, че придобитите недвижими имоти са общо на по - ниска цена от размера на инкриминираната сума, но същевременно направените покупки на недвижими имоти от подсъдимия Х е поведение, което е прераснало в дейност в която са налице обективни и субективни признаци, като елементи от фактическия състав на предявеното срещу него престъпление. Изпълнителното деяние е насочено към преобразуване на собственост чрез сделка с цел прикриване на престъпния произход на придобитите суми, така нареченото "изпиране на пари". Следователно оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения и незаконосъобразност на присъдата и въззивното решение по правната квалификация на деянието относно предикатното престъпление по чл. 329, ал. 1 НК не намира основа в доказателствения материал, събран и проверен от двете инстанции. Неоспоримо е установено, че подсъдимите са били в съучастие, държали получените парични средства, разпореждали се с тях посредством закупуване на недвижими имоти, като впоследствие ги предавали лично на св. Б. Освен това св. Б многократно е заявявала, че подсъдимите са знаели, Установеното фактическо положение от първоинстанционния съд, че към 2001 г., когато Б. се запознала със свидетелите Т, близки на подсъдимите, тя е била пълнолетна и трудоспособна, но не полагала общественополезен труд. В резултат на лошото финансово състояние, в което се намирала по това време и притесненията относно грижата за детето си, заминавайки за Франция, тя започнала да предлага Безспорно това е дало основание на ВОС за извода, че се касае за престъпление по смисъла на 329, ал. 1 НК, а именно така нареченото предикатно деяние, което е в пряка връзка с изпирането на пари. Този факт е бил известен на подсъдимите Х. и В., които са съзнавали, че парите са придобити чрез престъпление и то много преди момента на получаването им. Достатъчно подробно и конкретно се установяват датите и размерите на паричните преводи, които св. Б е пращала чрез платежните документи към подсъдимите и св. Ч, което е в противоречие с възражението на защитата относно предмета на престъплението. Двете предходни инстанции са дали оценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, характерът и тежестта на извършеното престъпление с оглед и в съответствие с данните и доказателствата и спазване на процесуалните и материалните норми. Наложеното наказание на подсъдимите в размер на една година и шест месеца "лишаване от свобода", което изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК съответства напълно на целите по чл. 36 НК и на извършеното от тях. За това спомага и чистото минало на подсъдимите Х. и В., както и здравословните проблеми на едно от децата им, за което се изисква полагането на специални грижи. С оглед на това наложеното наказание на подсъдимите от първоинстанционния съд, подкрепено и от въззивната инстанция, предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства е достатъчен за поправянето на осъдените.

Мотиви

Решение № 140 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 73/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Георги Илиев Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимите Х. А. Х. и В. С. В., двамата и касатори в настоящето производство, против въззивно решение № 192/02.10.2009 г., постановено от Варненския апелативен съд (ВАС) по в. н. о. х. д. № 305/2009 г. с което е потвърдена присъда № 79/19.06.2009 г. по н. о. х. д. № 1901/2008 г. на Варненски окръжен съд.

С жалбата и от защитата пред касационния състав се поддържа основен довод за съществени нарушения на процесуалните правила допуснати при постановяване на въззивното решение. По делото е представено и допълнение към жалбата, с което подробно е мотивирано отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Нарушението на закона, отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е изведено като резултата на предходните процесуални нарушения, регулиращи доказателствената дейност на контролираните инстанции.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата, а претендираните процесуални нарушения, относно специалните разузнавателни средства и изготвените въз основа на тях веществените доказателства приема, че са извън категорията на съществените, които да са се отразили върху правилността на решението.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията по чл. 347 - 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С потвърдената присъда Варненски окръжен съд, е признал подсъдимите Х. и В. за виновни в това, че:

  • за периода от 30.03.2004 г. до края на 2007 г. в гр. В., в съучастие, като съизвършители, получили и държали повече от два пъти имущество на общо парична сума в размер на 211 229.64 лв., за която знаели, че е придобита чрез престъпление по чл. 329, ал. 1 НК, с което са осъществили състава на престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 и 3, вр. чл. 20, ал. 2 НК и на основание чл. 54 НК са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от четири години, както и глоба в размер на по 5000 /пет хиляди/ лева, на всеки от двамата подсъдими.

На основание чл. 304 НПК съдът оправдал подсъдимите по първоначално повдигнатото обвинение да са извършили престъпление по чл. 4 на чл. 253 НК и по ал. 2, пр. 1 на чл. 253 НК, за разликата над сумата от 211 229,64 лв., както и за периода на деянието от началото 2004 г. до 30.03.2004 г. Също така на основание чл. 253, ал. 6 НК полза на държавата е отнет предмета на престъплението, като е присъдена неговата равностойност в размер на 211 229.64 лв.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Х за невиновен в това:

  • през периода от началото на 2004 г. до края на 2007 г. в гр. В. да е склонявал Д. С. Б. към проституция, блудствени действия и съвкупления, като деянието е извършено с користна цел, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 НК.
  • през периода от началото на 2004 г. до края на 2007 г. в гр. В. да е набрал отделно лице - Д. С. Б., с цел да бъде използвана за развратни действия, поради което на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 159а, ал. 1 НК.
  • за периода от началото на 2004 г. до края на 2007 г. в гр. В. да е набрал, транспортирал и превел през границата на страната Д, с цел да бъде използвана за развратни действия в Република Франция, Република Германия и Република Полша, като на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 159б, ал. 1 НК.

Касационната жалба, подадена от подсъдимите е неоснователна.

Доводите за допуснати от ВАС по в. н. о. х. д. № 305/2009 г. съществени нарушения на процесуалните правила, поради неизпълнение на задълженията по чл. 339, ал. 2, чл. 142, ал. 1 и ал. 4 НПК и процесуалната негодност на изготвените протоколи за ВДС са лишени от фактическо и правно основание.

Касационната инстанция констатира, че въззивният състав е положил достатъчно усилия в изпълнение на изискванията на чл. 313 и чл. 314 НПК, за цялостна проверка на обжалвания пред нея съдебен акт. Съдът пространно е обсъдил събраните по делото доказателства, мотивирал е решенията си по достоверността на техните източници, като е сторил това и в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК.

Съдът е изготвил пространни съображения по установяване на предмета по чл. 102 НПК, като е посочил и доказателствената основа, на която е основал вътрешното си убеждение, за доказаност на инкриминираното с обвинителния акт деяние, извършено от подсъдимите, което законосъобразно е квалифицирал по чл. 253, ал. 3 НК.

Чрез множество процесуално допустими и годни доказателствени източници са изяснени всички обстоятелства по делото в обхвата по чл. 102 НПК. Съдът правилно е приел, че касаторите са били наясно, относно произхода на придобитите от св. Б парични средства. Възприетите фактически положения, че св. Б е проституирала и тази и дейност е била основния източник на паричните средства, изпращани в България и получавани от касаторите са установени по несъмнен начин. В тази част следва да се отбележи, че като е кредитирал установеното от свидетелите Ч, при разпита проведен на основание чл. 223 НПК, съдът не е извършил процесуално нарушение. Установеното от свидетелките, в оспорената от защита част, е в пълно съгласие с останалата съвкупност от доказателствени източници, включващи и свидетелските показания на Б., както и обективно установените факти, че свидетелката е проституирала във Франция откъдето е била депортирана с наложена забрана да посещава страна. Тази и дейност е продължила в Германия и Полша с последващо завръщане в Република Франция. Съдът не е извършил и претендираното нарушение на чл. 142, ал. 1 и 4 НПК, защото установеното от св. А е станало достояние чрез св. А, баща на подсъдимия Х, а обстоятелствата за дейността упражнявана от св. Б, като източник на инкриминираните парични суми трансферирани в България, са установени и чрез включените в доказателствения материал веществени доказателствени средства, за които съдът правилно е приел, че са изготвени в съгласие с процесуалните изисквания, поради което обосновано е отхвърлил тезата на защитата за опорочени в тази част доказателствени източници. При положение, че са спазени изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 4 НПК и чл. чл. 24, 25 и 29 ЗСРС настоящият съставя приеме, че претендираната негодност на ВДС не е налице. Нещо повече, въззивната инстанция в съгласие с изискването на чл. 177, ал. 1 НПК е извършила съвкупна оценка на ВДС с останалия доказателствен материал при която е установила пълно съответствие по отношение на фактите, относно произхода на паричните средства, както и обстоятелството, че касаторите са били наясно с упражняваната от св. Б дейност-проституиране, докато е пребивавала в европейските държави.

Фактическата обстановка приета от контролираните инстанции, по отношение на реализираните доходи от св. Д, изпращани в България в продължение на около три години, а именно от проституиране, има своята доказателствена основа формирана и от обективни доказателствени източници. Установено е по несъмнен начин, че за този период от време, както св. Б, така и касаторите не са имали легални източници на доход, било като наемни работници, било като работодатели, търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ, страни по граждански договор или сходни нему, или упражняващи свободни професии за които са притежавали, патент, разрешение, лицензии и т. н., както и доходи за които са заплащали данъци или такива неподлежащи на данъчно облагане, но декларирани по надлежния ред пред компетентните органи на държавата.

В подкрепа на приетите за установени фактически положения, относно произхода на паричните средства и изпращането на сумите на касаторите са и данните получени по линия на международното полицейско сътрудничество, за това, че св. Б многократно е засичана и проверявана от полицията за проституция в няколко френски градове.

Щом като по несъмнен начин е установено, че трансферираните през инкриминирания период и получени от касаторите парични суми с общ размер 211 229, 64 лв., чрез системата "Уестърн Юниън", са от сексуални услуги срещу заплащане направения от въззивната инстанция извод, че е налице и фактическия състав на т. н. предикатно престъпление се явява обоснован и законосъобразен. При положение, че този фактическият състав е бил известен на касаторите и срещу него двамата са осъществявали правото си на защита още от фазата на досъдебното производството, въззивната инстанция не е допуснала процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, с отказа да възприеме тезата на защитата за непредявено по надлежния ред изменение на обвинението, относно правната квалификация на предикатното престъпление. Това е така защото за съставомерността на деянието по основания състав на чл. 253, ал. 1 НК законът не поставя изискване престъплението, чрез което преди това е придобита имуществото, да е престъпление от определен вид, достатъчно е деянието да покрива обективните признаци на които и да е престъпен състав. Нещо повече, по арг. от чл. 253, ал. 7 НК, това може да бъде и деяние което да не попада под наказателната юрисдикция на Република в България. За съставомерността на извършеното не е необходимо и деецът да знае с категоричност, че инкриминираното имущество е придобито чрез престъпление, достатъчно е да предполага за този му произход. Както вече бе отбелязано касаторите са имали ясна и категорична представа респ. съзнание, за това, че получаваните от св. Б пари са придобити от извършвани от свидетелката сексуални услуги срещу заплащане. Обстоятелство, че съдът е възприел квалификацията на предикатното престъпление по чл. 329 НК, т. е. преминал е към по-леко наказуем състав вместо по-тежко наказуемите състав на тези по чл. 159а и чл. 159б НК и това е сторил с присъдата, по никакъв начин не налага извода за допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК или такова свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК въззивната инстанция има правомощието при постановяване на присъдата да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, какъвто е и настоящият случай, при които съдът няма задължението да предявява новото обвинение, относно предикатното престъпление, на подсъдимият, по ред предписан от чл. 287 НПК.

Касаторите са признати за виновни и осъдени по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, пр. 2 и 3 НК, за получаване и държане на имущество придобито чрез престъпление по чл. 329, ал. 1 НК. При наличната фактическа обстановка квалификацията на двете форми на изпълнителното деяние е законосъобразна. За преобразуване на придобитата чрез престъпление имущество, каквато е следващата форма на изпълнителното деяние по чл. 253, ал. 2 НК липсва осъдителен диспозитив. Обстоятелството, че съдът е направил констатации за това, че с част от получените от св. Б парични суми касаторите са закупили недвижими имоти, по никакъв начин не налага извод за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, относно формите на изпълнително деяние, или въвеждане на ново, непредявено по надлежния ред, обвинение в тази част, поради което поддържаните от защитата доводи за допуснати нарушения, свързани с отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК също се явяват неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното и при отсъствието на претендираните с касационната жалба нарушения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Цитирани разпоредби

2