Решение № 60208 от 3.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 761/2021 г.

Решение № 60208 от 3.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 761/2021 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/, депозирано от осъдения С. А. Х., за възобновяване на нохд № 1171/2019 г. на РС- гр. Русе, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането се твърди, че делото е било разгледано в отсъствие на осъдения, тъй като той не е бил на територията на страната, поради което се моли производството да бъде възобновено и делото върнато за преразглеждане. В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на осъдения - адв. Ч., намира подаденото от Х. искане за възобновяване на наказателното производство, за допустимо и основателно, поради наличие на предпоставките по чл. 423, ал. 5 от НПК. Заявява, че правото на подсъдимия да участва лично в процеса и да се защитава е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес, поради което моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане от фазата на първоинстанционното производство. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите, изложени в пледоарията си. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на искането. Посочва, че осъденият е знаел за воденото спрямо него наказателно производство, тъй като лично е бил привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е била взета мярка за неотклонение "подписка". Освен това посочва, че за първото съдебното заседание той е бил редовно призован, а няколко дни след това е напуснал пределите на страната и по този начин сам се е лишил от възможността да участва лично по делото. Моли, искането да бъде оставено без уважение. В последната си дума, осъденият моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди релевираните в искането доводи, становището на страните от съдебното заседание и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от процесуално легитимиран субект и в законоустановения срок по чл. 423, ал. 1 от НК. От приложените по делото писмени документи /писма рег. №А-5834/25.02.2021 г.; рег. №А-18450/07.07.2021 г. и рег. №А-20811/20.07.2021 г. на ДМОС и писмо рег. № ДЗД 168/28.07.2021 г. на ГД "ИН" затвор Белене/ се установява, че на 25.02.2021 г. осъденият С. Х. е бил задържан във Федерална Република Германия въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Районна прокуратура- гр. Силистра по пр. преписка №ТОД-DP 30/2019 г. по описа на същата прокуратура, като на 23.07.2021 г. е било осъществено предаването му от германските на българските власти. На 03.08.2021 г. същият е получил препис от постановената по нохд № 1171/2019 г. присъда на Районен съд- Русе, видно от приложената по делото разписка. Искането за възобновяване е с дата 30.07.2021 г., така че шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК е спазен. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Производството по чл. 423, ал. 1 от НПК визира правото на задочно осъденото лице да иска отмяна на постановената спрямо него присъда при всяко обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Целта на производството по възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НК е да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в наказателния процес. Законът е предвидил две хипотези, при наличието на които обаче искането за възобновяване не се уважава и това са: 1. ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил и процедурата по чл. 247 б ал. 1 от НПК не може да бъде изпълнена и 2. ако макар и процедурата по чл. 247 б ал. 1 от НПК да е изпълнена, осъденият не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. В конкретния случай, проследявайки движението на делото и процесуалното поведение на осъдения се налага извод, че не са налице основания за възобновяване на проведеното срещу него наказателно производство, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. От материалите, приложени на досъдебното производство е видно, че С. А. Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем /Постановление от 21.05.2019 г. / лично, спрямо него е била взета мярка за неотклонение "подписка" и му е проведен разпит в това процесуално качество. В самото Постановление е отразено, че С. Х. се задължава да не нарушава взетата мярка за неотклонение "подписка", да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване, като обвиняемия лично е положил подпис в процесуалния документ и е получил препис от него. При тези данни се налага извод, че осъденият С. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, тъй като на досъдебната фаза на процеса е участвал лично. След образуване на съдебното производство по нохд № 1171/2019 г., е била изпратена призовка за разпоредително заседание до подсъдимия на известния по делото адрес, която на 17.06.2019 г. е била приета от неговата майка Н. О. Р. със задължение да му я предаде. В призовката изрично е било отбелязано, че в случай на неявяване на подсъдимия, делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Призовката е била придружена с препис от обвинителния акт и препис от разпореждането на съда. Независимо, че е бил редовно призован С. Х. без уважителни причини не се е явил в заседанието на 09.07.2019 г., като делото е било отложено поради липса на защитник. За следващо съдебно заседание на 10.09.2019 г., С. Х. не е бил намерен на посочения от него адрес, майка му е отказала да приеме призовката, заявявайки, че синът й от около два месеца не живее при нея и не поддържат контакт. При това положение съдът е дал ход на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. На 17.10.2019 г. по делото е постъпило писмо от ОЗ "Охрана"-Силистра" към ГД "Охрана", в което е отразено, че след направена справка в АИС "БДС" е получена информация, че С. Х. е напуснал територията на Р. България на 21.06.2019 г., като към 04.10.2019 г. липсват данни за неговото завръщане. От посочените по-горе документи се установява, че осъденият Х. в нарушение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение "подписка" е напуснал пределите на Р. България в периода след получаване на призовката за разпоредителното заседание от неговата майка и първото по делото съдебно заседание, проведено на 09.07.2019 г. Именно неправомерното поведение на осъдения, свързано с промяна на местоживеенето му и напускането му на страната го е лишило от възможността лично да участва в производството пред районния съд. След като е бил наясно, че спрямо него се води наказателно производство, доколкото обвинението на досъдебното производство му е повдигнато лично и е напуснал пределите на страната, то С. Х. сам се е поставил в невъзможност да участва лично в производството пред първата инстанция. При това положение следва да се приеме, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Твърдението на защитника на осъдения, че са налице предпоставките на чл. 423, ал. 5 от НПК, е лишено от основание. Хипотезата, визирана в посочената правна норма касае осъдени лица, предаден от друга държава на Р. България въз основа на екстрадиция, т. е въз основа на ЕКЕ, какъвто не е настоящият случай. Предаването на осъдения на българските власти от ФРГ е въз основа на ЕЗА, поради което разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК, е неприложима. Никъде в ЕЗА не се съдържа гаранция, че производството по делото, по отношение на което е издадена заповедта, ще бъде възобновено, в какъвто смисъл е налице довод от защитника на осъдения. Това, което е отразено в ЕЗА е, че лицето ще бъде изрично уведомено за правото му на обжалване или повторно разглеждане на делото с негово лично участие, право, което С. Х. е упражнил чрез подаване на искането за възобновяване, предмет на настоящото съдебно разглеждане. С оглед на изложените съображения, настоящият касационен състав не намира да са налице основанията по чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1171/2019 г. по описа на Районен съд-Русе и в този смисъл искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето н. о.