Решение № 3358 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2020 г.

Решение № 3358 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Агенция "Митници" срещу Решение № 864 от 7.07.2020 г., постановено по адм. дело № 344/2020 г. по описа на Административен съд – Варна в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон в атакуваната от него част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителния му диспозитив да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което изцяло да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителния му диспозитив, е предявена и втора касационна жалба от "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София чрез адв. Ж. с твърдения за неправилност на съдебното решение в тази му част – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Вторият касатор моли ВАС да отмени като неправилно съдебното решение в тази му част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, първият касационен жалбоподател, Агенция "Митници", редовна призована, не се представлява. В писмено становище поддържа касационната жалба, оспорва касационната жалба на "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и правилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба и писменото становище. Вторият касатор, "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София, редовно призован, не се представлява. В писмени бележки от пълномощника адв. Ж. оспорва касационната жалба на Агенция "Митници", поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно – неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени срещу обжалваем съдебен акт от надлежни страни, за които решението в атакуваните от всеки един от касаторите части е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на Агенция "Митници" е частично основателна, а касационната жалба на "Милки Груп Био" ЕАД- гр. София е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Варна е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Милки Груп Био" ЕАД – гр. София обезщетение в размер на 1404 лв. за имуществена вреда, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 189/2019 г. по описа на Районен съд – Девня и КНАХД № 2944/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от 3.06.2019 г. за сумата от 1104 лв. и от 16.09.2019 г. за сумата от 300 лв. до 3.02.2020 г., както и законната лихва от 3.02.2020 г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение, като e отхвърлил иска в останалата част над 1404 лв. до пълния предявен размер от 2208 лв. като неоснователен. Присъдил е в полза на ищеца и съдебни разноски пред първата съдебна инстанция в размер от 385 лв. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявените искове са частично основателни и доказани. По делото безспорно е установено обстоятелството, че с Наказателно постановление № 355 от 15.05.2019 г., издадено от зам. директора на ТД Северна морска в Агенция "Митници", на "Милки Груп" ЕАД – гр. София е била наложена имуществена санкция в размер на 12 999. 96 лв. на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците във връзка с нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от същия закон. НП е обжалвано от дружеството и с Решение № 114 от 13.08.2019 г., постановено по НАХД № 189/2019 г. по описа на Районен съд-Девня, НП е отменено изцяло. Решението на РС е обжалвано от Агенция "Митници" и с Решение № 2325 от 2.12.2019 г., постановено по КНАХД № 2944/2019 г. по описа на Административен съд- Варна първоинстанционното решение е оставено в сила. В производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищцовото дружество е ползвало адвокатска защита, видно от представено пълномощно (л. 6 ) и договор за правна защита и съдействие (л. 7) в производството по НАХД № 189/2019 г. по описа на Районен съд-Девня и договор за правна защита и съдействие (л. 15) в производството по КНАХД № 2944/2019 г. по описа на Административен съд- Варна. Въз основа на така установената фактическа обстановка и, базирайки се на ТР № 1/15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, административният съд е заключил, че платените в съдебните производства по атакуване на наказателното постановление адвокатски възнаграждения съставляват имуществена вреда, която е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. По отношение на претендирания размер на обезщетението, съдът е уважил възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение пред АС Варна. В тази връзка съдът е приел, че към момента на постановяване на касационното решение по КНАХД № 2944/2019 г. по описа на Административен съд- Варна е действала редакцията от ДВ бр. 84 от 2016 г. на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2, т. е. в касационните производства/ възнаграждението е 300 лв. Административния съд е счел, че според действащата тогава разпоредба на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималния размер на адвокатското възнаграждение не се е определял спрямо сумата на имуществената санкция. Заключил е, че платеното в хода на КНАХД № 2944/2019 г. по описа на АС Варна адвокатско възнаграждение в размер на 1104 лв. е прекомерно спрямо минимално определения според наредбата и го е редуцирал до размер на 300 лв. По горните съображения, АС Варна е уважил частично предявения от "Милки Груп Био" ЕАД иск и е осъдил Агенция "Митници" да заплати на дружеството - ищец обезщетение в размер на 1404 лв. за имуществена вреда, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения по НАХД № 189/2019 г. по описа на Районен съд – Девня и КНАХД № 2944/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, ведно със законната лихва от 3.06.2019 г. за сумата от 1104 лв. и от 16.09.2019 г. за сумата от 300 лв. до 3.02.2020 г., както и законната лихва от 3.02.2020 г. до окончателното изплащане на цялото обезщетение, като e отхвърлил иска в останалата част над 1404 лв. до пълния предявен размер от 2208 лв. като неоснователен. Съдебното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Неправилно АС-Варна е присъдил законна лихва върху сумата от 1104 лв, считано от 3.06.2019 г. – датата на заплащане на адвокатското възнаграждение, съответно –законна лихва върху сумата от 300 лв, считано от 16.09.2019 г. Видно от изявление на адв. Ж. в качеството й на процесуален представител на ищеца, направено в открито съдебно заседание на 17.06.2020 г., ищецът не поддържа претенциите за законна лихва върху цитираните по-горе суми, считано от 3.06.2019 г., съответно – от 16.09.2019 г. до 3.02.2020 г. и уточнява, че претендира законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -3.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Като е присъдил законна лихва върху двете главници, считано съответно от 3.06.2019 г. и от 16.09.2019 г. до 3.02.2020 г., АС –Варна е постановил неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния закон съдебно решение, което в тази част следва да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение в останалата му част е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата на един от елементите на фактическия състав препятства ангажирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление, ако същото е уговорено и реално заплатено, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна) се явява имуществена вреда за адресата на НП и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът - ответник в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала вреда за него, ако не беше издаденото и отменено впоследствие като незаконосъобразно наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на търговското дружество вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено имуществена санкция, което адресатът на НП намира за незаконосъобразно наложена. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) при предявени пред административните съдилища на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая са осъществени всички кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: Налице е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от административен орган (обстоятелство, определящо издаването на НП при упражняване на изпълнителна, административна власт), от отмененото като незаконосъобразно НП реално са претърпени имуществени вреди във вид на заплатени за съдебното производство по обжалването му разноски за един адвокат, платените суми за адвокатски хонорар са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Правилно и обосновано съдът е приел, че предявеният иск е частично- основателен, като е съобразил същия с разпоредбата на 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и е преценил наличието на прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено в хода на КНАХД № 2944/2019 г. по описа на АС Варна. Предвид изхода от спора, разноски по делото не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение