Решение № 3394 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 436/2013 г.

Решение № 3394 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 436/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Антоанета Веселинова Паскова (Веселинова) от гр. София, за отмяна на решение № 6764/16.05.2011 г. на тричленен състав от второ отделение на Върховния административен съд по административно дело № 1443/2011 г., и на оставеното с него в сила решение № 3360/29.10.2010 г. по административно дело № 3989/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Изложеното в молбата, че съдилищата не са конституирали молителката като заинтересована страна, което е нарушило правото й на участие в делата, е относимо към отменителното основание по чл. 239, т. 5 от АПК във връзка с чл. 246, ал. 1 от АПК. Доводи в подкрепа на искането за отмяна са наведени и в допълнително представена "молба - защита" от Антоанета Веселинова. Ответникът по молбата за отмяна - главният архитект на Столична община, не изразява становище. В писмено становище и в съдебно заседание ответникът Николай Веселинов Веселинов от гр. София сочи, че молбата за отмяна е основателна, поради което моли същата да бъде уважена. Други двама ответници по тази молба - Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов, и двамата от гр. София, в писмен отговор чрез процесуалния представител адв. Малина Владимирова аргументират теза за нейната недопустимост, като сочат, че Антоанета Веселинова не е активно легитимирана да подаде искане за отмяна, понеже не е била конституирана като страна по делото, а освен това е просрочила искането си, поради което молят то да бъде оставено без разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 3360/29.10.2010 г., постановено по административно дело № 3989/2009 г. на Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Николай Веселинов Веселинов срещу Заповед № РД-09-50-149/17.03.1999 г. на главния архитект на гр. София, с която се одобрява: устройствени зони на м. "Лозенец I част", смесена жилищна зона, предимно жилищна зона, застроителен план, регулационен и кадастрален план за същата местност, в оспорената й част за кв. 223, попадащ в него и УПИ II-113, в който Веселинов е носител на ограничено вещно право на строеж. С решение № 6764 от 16.05.2011 г. по административно дело № 1443/2011 г. Върховният административен съд, второ отделение, тричленен състав, е оставил в сила решение № 3360/29.10.2010 г., постановено по административно дело № 3989/2009 г. на Административен съд София-град. По отношение на допустимостта на искането настоящият съдебен състав съобрази, че разпоредбата на чл. 247 от АПК препраща към сроковете за отмяна, уредени в чл. 240 от същия кодекс. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия чл. искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от АПК от узнаване на решението. В случая молбата (искането) за отмяна е подадена на 16.05.2012 г., а решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 16.05.2011 г. Молителката като неучаствало по делото лице не е получавала съобщения за постановените решения от съдилищата (а и няма данни да е уведомявана за тях по някакъв начин). Лицата, които не са били страна по дело, могат да искат отмяна на решението, което има сила спрямо тях, до изтичането на една година от влизането му в сила. Това е така, понеже основанието за отмяна в този случай - нарушение на съвместната процесуална легитимация, по хипотеза предхожда решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл следва да се приеме, че процесната молба за отмяна е подадена в изискуемия законов срок и не е просрочена. Тя е подадена и от процесуално легитимирано лице. Не може да бъде споделен доводът на ответниците по делото - Васил Огнянов Щраков и Светлин Георгиев Йонов, че право да искат отмяна на влезли в сила съдебни актове имат само страните, участвали по делото, постановеният по което акт се иска да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. С оглед на гореизложеното подадената молба за отмяна се явява процесуално допустима. Разгледано по същество, искането за отмяна на описаните влезли в сила съдебни решения е неоснователно. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на ВАС е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т.е. приложима при определените в тази разпоредба основания, каквито в случая не са налице, в това число и основанието по т. 5 от същия член. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, която се намира в глава четиринадесета, раздел I с наименование "Отмяна по искане на страна по делото" допуска отмяна на влязло в сила решение по искане на страна по делото, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, която не е могла да отстрани. Антоанета Веселинова Паскова (Веселинова) не е била конституирана като страна в първоинстанционното производство пред Административен съд София-град и в касационното производство пред Върховния административен съд, а изложените в молбата за отмяна съображения се свързват с основанието по чл. 246, ал. 1 от глава четиринадесета, раздел II с наименование "Отмяна по искане на трето лице" от АПК. Съгласно текста на чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Когато съдът установи допустимостта на искането, той извършва проверка на съществуването на предявеното право на отмяна на атакувания акт. Фактическият състав, от който то възниква в тази хипотеза, включва съществуването на влязлото в сила решение, неучастието в делото и наличие на гарантирано от процесуалния закон право на участие в него, т.е. задължителна процесуална легитимация. Молителката обуславя искането си за отмяна с това, че тя е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна, тъй като е носител на ограничени вещни права в парцел (УПИ) II-113, попадащ в кв. 223, в м. "Лозенец I част" (за удостоверяване на което прилага нотариален акт за учредяване право на строеж, /представен още в производството пред Софийския градски административен съд, номериран като лист 5 от досието на първоначалното дело/), и вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможността да участва в съдебното производство по разглеждане на подадената от Николай Веселинов Веселинов жалба срещу заповед № РД-09-50-149/17.03.1999 г. на главния архитект на гр. София, с която е одобрен окончателен застроителен и регулационен план (ОЗРП) на м. "Лозенец I част" по плана на гр. София. Спорният в случая въпрос е дали молителката отговаря на условията на закона, за да й бъде уважено искането за отмяна в качеството й на трето лице. Тълкуването на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от АПК налага извода, че искането би било основателно, ако са налице три кумулативни предпоставки: 1) да не е участвала по делото - да не е била конституирана като страна в процеса; 2) решението да е неблагоприятно за искащата отмяната (при условие, че е имала по силата на закона обезпечено право на участие в делото); 3) решението да има сила спрямо нея - т.е. правните му последици - сила на присъдено нещо, изпълнителна сила и/или конститутивно действие, трябва да важат и за нея. От данните по делото е видно, че Антоанета Веселинова Паскова (Веселинова) не е участвала като страна по делото. Второто и третото от изискванията, установени от законодателя, обаче не са налице по отношение на молителката. Административният акт (заповедта) е неблагоприятен за нея, но не и постановените във връзка с оспорването му съдебни решения. Това е така, защото съдебно-административното производство е инициирано от Николай Веселинов Веселинов. Кръгът на заинтересуваните лица, които могат да обжалват заповедите за одобряване на градоустройствени планове, издадени преди приемането и влизането в сила на Закона за устройството на територията, са визирани в текста на чл. 295, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (отм.). Съгласно т. 2 от тази разпоредба заповедите за одобряване на застроителни и регулационни планове или техни изменения могат да бъдат обжалвани от собствениците на парцели (имоти) и лица с ограничени вещни права, когато предвижданията на плана се отнасят за тези парцели (имоти). Въпреки, че Антоанета Веселинова Паскова (Веселинова) е носител на ограничени вещни права в парцел (УПИ) II-113, попадащ в кв. 223, в м. "Лозенец I част" съгласно нотариален акт за учредяване право на строеж № 47, том 37 по дело № 6442 от 1990 г. - имот, за който се отнасят предвижданията на плана, одобрен с процесната заповед, тя не е подала в законоустановения срок жалба до съда срещу заповедта в касаещата я нейна част. Решението, с което е отхвърлена жалбата на Николай Веселинов срещу заповедта, е установително, и като такова важи само за страните по делото, но няма сила за заинтересованите от административния акт трети лица, каквато е и Антоанета Веселинова (чл. 177 от АПК). Тъй като тя не е била страна в процеса, би могла на собствено основание да инициира съдебно-административно производство, без да може да й се противопостави възражение за пресъдено нещо. Решението за отхвърляне на жалбата няма действие спрямо неоспорилите и по непредявените претенции, затова и те нямат интерес и право да искат отмяната му. Т.е. не е основание за отмяна на постановените по казуса съдебни актове по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК, ако неоспорилото заповедта пред съд лице е пропуснало да се защити срещу нея по пътя на редовното обжалване. Предвид изложеното, молбата за отмяна на решението на Административен съд София-град се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед горното, неоснователно е и искането за отмяна на решението на тричленния състав от второ отделение на Върховния административен съд. Касационните решения, потвърждаващи първоинстанционното установително решение, не подлежат на самостоятелна отмяна отделно от първоинстанционния съдебен акт, защото нямат собствени извънпроцесуални последици, а са само условие за влизането му в сила. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,