Решение № 9955 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14843/2009 г.

Решение № 9955 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14843/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Видин против решение № 128 от 13.10.2009 г., постановено по адм. д. № 175/2009 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Владимир Емил Савов, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на кмета на Община Видин за предоставяне достъп до обществена информация по заявление от 26.05.2009 г. на Владимир Емил Савов и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на решението. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният мълчалив отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗДОИ, са законосъобразни. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 26.05.2009 г., подадено от Владимир Емил Савов. След като задълженият субект е бил сезиран със заявлението по чл. 24 от ЗДОИ, то същият е бил длъжен да постанови решение в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Законосъобразен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ, постановява изискуемото съдържание на решението за отказ. Според правилото на чл. 38 от ЗДОИ кметът е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт, в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на достъп до търсената информация. Още повече, и в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ е правилен. Доводите в касационната жалба, че исканата информация представлява служебна тайна, са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като при наличието на такива обстоятелства същите следва да бъдат изложени в административния акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,