Решение № 13101 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Фармация-Р ЕООД, представлявано от управителя Р. Стефанов чрез процесуален представител срещу решение 61 от 01.07.2021 г., постановено по административно дело 126/2021 г. от Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му против решение 452/14.05.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация, издадено по тяхна преписка 357/2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорения административен акт бъде отменен и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. С решението на КЗД, предмет на проверка за законосъобразност пред АС Видин е прието за установено, че при осъществяване на дейността си Фармация Р ЕООД е подържали и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект аптека Р. в гр.Видин, ж.к. Стефан Стамболов, бл. 3, вх. А, ет. 1, с което е извършена дискриминация по смисъла на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак увреждане и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното законодателство, на основание чл. 47, т. 3 във вр. с чл. 80, ал. 2 ЗЗДискр. му налага имуществена санкция в размер на 250 лв., а на основание чл. 47, т.4 ЗЗДискр. дава предписание в тримесечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда до обекта. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля оспорването на акта, като приема, че от доказателствата по делото е установено, че в случая дружеството не е изпълнило което и да е от изискванията за осигуряване на достъпна среда по действащата и действалата преди нормативна уредба, уреждаща тези обществени отношения. Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че достъпът до обекта аптека Р. в гр.Видин, ж.к. Стефан Стамболов, бл. 3, вх. А, ет. 1, се осъществяваща чрез ползване на стълби, като за хората със затруднения в придвижването има монтирани указателна табела и звънец, чрез който е осигурено обслужването им, видно от доклада заключение, изготвен от докладчика по преписката в административното производство. Съдът е изяснил релевантните за спора факти,чрез събиране на необходимите доказателства, но не е обсъдил същите в пълнота поотделно и в съвкупност, при което направените изводи са необосновани и неправилни. Разпоредбата на чл. 53 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) регламентира равен достъп на хората с увреждания до физическа среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно чл. 53, ал. 3 ЗХУ, правилата, нормите и нормативите за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на сградите и съображенията по ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на МРРБ. В чл. 57, ал. 1 ЗХУ е предвидено, че проектирането и изграждането на елементите на достъпна среда в урбанизирана територия и на достъпната среда на сградите и съоръженията се извършват при спазване на наредбата на чл. 53, ал. 3 при условията и по ред, определени в ЗУТ. В разпоредбата на чл. 57, ал. 2 е предвидено, че за съществуващи елементи на достъпната среда в урбанизираната територия и достъпна среда на съществуващи сгради и съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. При представени доказателства за предприети технически и организационни мерки, а именно изградена система за връзка, поставена указателна информация за определени групи хора с увреждания и обслужване на място, се налага извода, че дружеството е обезпечило достъпа на хора с увреждания до административно обслужване на административната си сграда с приложените технически и организационни мерки по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗХУ. Налице е предвидената от закона алтернатива на осигуряване на достъп на лице с увреждания чрез организационни и технически мерки, съгласно цитираната законова разпоредба, поради което неправилно АС Видин е приел, че актът е постановен в съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр. и неговата цел. Неправилно в случая е прието, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДскр. във вр. с чл.53 от Закона за хората с увреждания, тъй като то е предприело необходимите и възможни - технически и организационни мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда до помещенията, в които осъществява дейността си. При това дадените предписания в решението на КЗД са лишени от смисъл освен, че липсва и конкретно законово основание за постановяването им. Неправилно на същото е наложена и имуществена санкция, тъй като по делото не е установено допуснато от дружеството нарушение на забраната за дискриминация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалвания административен акт бъде отменен като постановен при неправилно приложение на закона и неговата цел. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбодател направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение