Решение № 5816 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 23/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ С. Чаръкчиев срещу решение 243/13.10.2023 г., постановено по адм.д. 303/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ С. Чаръкчиев срещу акт за установяване на задължение 7106-2022-003-1/23.05.2022 г, издаден от старши инспектор по приходите в община Мадан, в частта му с която на ЕТ С. Чаръкчиев са установени задължения за заплащане на такса битови отпадъци за за 2021 г. в размер на 1909, 79 лв. и лихви в размер на 140, 59 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Икономическо развитие, бюджет и финанси в община Мадан не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, които са различни от оплакванията, съдържащи се в нея. От събраните по делото доказателства се установява, че ЕТ С. Чаръкчиев е подал декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. 7106001911 от 18.05.2015 г., отнасящи се до недвижими имоти с парт. 7106F4149, представляващи - земя и сграда земя с площ 3500 кв.м., търговски обект тенекеджийска работилница, търговски обект склад, търговски обект амтомивка. С акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци. Задълженията, установени с акт за установяване на задължения в частта на установените задължения за такса битови отпадъци са потвърдени от решаващия административен орган. Съгласно това решение услугата по смтосъбиране и сметоизвозване е предоставяна в имота както през 2021 г., така и през 2022 г. Съобразено е обстоятелството, че едноличният търговец е подал декларация по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси вх. 9600-3200 от 29.12.2020 г. за имот, представляващ автосервиз. Това обстоятелство е съобразено от аспекта на представен в община Мадан договор за наем за периода 01.01.2013 г. 01.01.2023 г. от Е.С.С. къмпани ЕООД за същия имот. Договорът е бил приложен към заявление за категоризиране на обект снекбар, за което е било издадено удостоверение 189 за утвърдена категория една звезда със срок до 28 март 2023 г. Прието е, че към датата на разглеждане на подадените декларации по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, а именно 19 януари 2021 г. в община Мадан не са постъпвали заявления за промяна на обстоятелствата или прекратяване на категоризацията за категоризирания обект по чл. 137 от Закона за туризма. Едноличният търговец е бил уведомен, че при съобразяването на тези обстоятелства, имотът не следва да бъде освободен от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2021 г. Съобразно мотивите на решаващия административен орган, размерът на таксата за битови отпадъци е определен в пълен размер, а именно 13 промила върху данъчната основа. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на акта за установяване на задължение, при съобразяване на обстоятелството на обжалване на същия само в частта му на установените задължения за такса битови отпадъци, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец. Първоинстанционният съд е приел за безспорно обстоятелството, че от 2019 г. община Мадан сама извършва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистота на обществените територии и депонирането на битови отпадъци. По делото са представени и трудови договори и длъжностни характеристики на лицата, изпълняващи дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Мадан. Представени са и пътни листове на специалния автомобил, извършвал дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване до депото за отпадъци Шаленка в гр. Мадан. Първоинстанционният съд е приел за установено, че с декларация по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, подадена на 29.12.2020 г. едноличният търговец е декларирал пред кмета на община Мадан, че недвижимия имот, представляващ автосервиз няма да се ползва през 2021 г. С писмо от 01.02.2021 г. деклараторът е уведомен, че няма основание за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване поради представен договор за наем с Е.С.С. къмпани ЕООД, приложен към заявление на категоризация на обект снекбар, който договор е до 01.01.2023 г. и категоризацията на обекта не е прекратена. Установено е, че искане за прекратяване на категоризацията е направено от едноличния търговец на 11 март 2023 г., като категоризацията е била прекратена на 15 март 2023 г. Първоинстанционният съд е приел, че основното оплакване на едноличния търговец е свързано с обстоятелството на подадена декларация по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Приел е, че декларацията не е подадена в срока, определен в чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и таксии до 31 октомври на предходната година. Приел е, че заповедта от 15 март 2021 г., с която се прекратява категоризацията на обекта е последващо обстоятелство и не представлява корекция на обстоятелствата към м. октомври 2020 г. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. По отношение на услугата по поддържане на чистотата на обществените територии е приел, че таксата за тази услуга се дължи независимо от обстоятелството, дали собствениците на недвижими имоти ги ползват през текущата година. Приел е за установено обстоятелството, че община Мадан е поддържала регионално депо за депониране на битови отпадъци на територията на общината. Решението е неправилно. Касационните оплаквания, съдържащи се в касационната жалба са обосновани с обстоятелството, че според касатора не е доказано предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, на услугите по поддържане на териториите за обществено ползване, на услугите по депониране на отпадъците. В касационната жалба се съдържа и оплакване срещу изводите на първоинстанционния съд, че декларацията по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси е следвало да бъде подадена до м. октомври 2020 г. Касационните оплаквания са неоснователни. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че първоинстанционният съд не е формирал изводи, че административният акт в неговата обжалвана част не отговаря на изискването за форма. От събраните по делото доказателства се установява, това е обстоятелство, по което страните не спорят, че съгласно подадена декларация по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси от 18.05.2015 г., ЕТ С. Чаръкчиев е собственик на недвижими имоти, представляващи земя и сгради, а именно земя с площ от 3500 кв.м., търговски обект, представляващ тенекеджийска работилница, търговски обект, представляващ склад, търговски обект, представляващ автомивка. С акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК административният орган не е формирал изводи по отношение на обстоятелството за кой от посочените имоти са определени задълженията за такса битови отпадъци. Действително, в хода на производството пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която може да се направи извод, че задължението за такса битови отпадъци е определено общо за всички имоти, но това заключение на може да замести изявлението на административния орган в тази насока, което липсва. Административният орган е следвало да формира изводи за дължимата такса за битови отпадъци за всеки един от имотите, посочени в акта за установяване на задължения, още повече и при съобразяване на обстоятелството, че само по отношение на един от недвижимите имоти от лицето е била подадена декларация по чл. 71, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Изявление в тази насока, а именно за определяне на дължимата такса за битови отпадъци по отношение на всеки един от недвижимите имоти не се съдържа и в решението на решаващия административен орган, обективирано в писмо от 2 септември 2022 г. Това е обстоятелство, което е достатъчно за отмяната на административния акт в обжалваната му част, съответно за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд и по отношение на правното значение на подадената декларация по чл. 71, ал. 1 от Закона за местнитее данъци и такси. Установява се, че на 29 декември 2021 г. едноличният търговец е подал декларация по чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, с която е заявил, че имот, представляващ автосервиз Средногорци няма да се ползва през 2021 г. Установява се, че с писмо от 01.02.2021 г. кметът на община Мадан е уведомил едноличния търговец, че имотът не следва да бъде освободен от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, при съобразяване на обстоятелството на представен договор за наем на имота и наличие на категоризация за туристически обект, която категоризация не е прекратена. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че таксата за битови отпадъци не е данък, нейната дължимост е обвързана с предоставянето на ползването на услугата, като в този случай за задълженото лице е важно да докаже, че за съответния период в имота не са генерирани битови отпадъци. Доказването на фактическото негенериране на битови отпадъци би било доказване на отрицателен факт. Отрицателният факт е нещо, което не се е осъществило в релевантния минал времеви период. Тъй като не се е осъществил отрицателният факт не е оставил материални следи, които да бъдат доказани. С оглед на това и чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК определя като предмет на доказване положителните факти. Поради тази логика на предмета на доказване с чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 9 от Закона за местните данъци и такси е създадена една презумпция с подаването на декларация за неползване на имота през съответната календарна година е доказателство за фактическото неползване на предоставяна от общината услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. Доказателствената тежест за доказването на този факт подаването на декларация по чл. 71, т. 2 от Закона за местните данъци и такси с оглед на чл. 154 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е на касатора. С оглед на това, доказването от страна на касатора на подаването на такава декларация, а именно декларация, с която се декларира неползването на имота в процесния период е достатъчно, при престиране на услугата от общината, за да се приеме, че таксата не е дължима. При съобразяване именно на тези обстоятелства, така направените изводи не се отричат от наличието на обстоятелство на сключен договор за наем на имота, който не е представен като доказателство по спора, както и от издаденото удостоверение за категоризация по Закона за туризма, което също така не е събрано като доказателство от първоинстанционния съд. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че съобразно редакцията на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, редакция за процесния период, не се събира такса за сметосъбиране ии сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Редакцията на чл. 71, т. 1 от Закона за местните данъци и такси, въвеждаща изискването за подаване на декларацията в срок до 31 октомври на предходната година не е в сила за процесния период, доколкото същата влиза в сила от 1 януари на следващата година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че обжалваният акт не съдържа мотиви за издаването му. Всеки индивидуален административен акт трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК, във връзка с §2 от ДОПК. В процесния случай не е ясно как е определен размера на таксата. При съобразяването на тези обстоятелства решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 7106-2022-003-1 от 23 май 2022 г. в частта му на установените задължения за такса битови отпадъци за 2021 г. в размер на 1909, 79 лв. главница и 140, 59 лв. лихви. От страна на касатора с касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски общо в размер на 1690 лв., представляващи възнаграждение за адвокат пред първата съдебна инстанция в размер на 505 лв., държавна такса за образуване на производството пред първата инстанция в размер на 50 лв., държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 30 лв., възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция в размер на 505 лв., възнаграждение за адвокат по адм. д. 2713/2023 г. по описа на Върховния административен съд в размер на 600 лв. С определение 337 от 6 април 2023 г., постановено по адм.д. 2713/2023 г., Върховният административен съд е отменил определение 626 от 22 декември 2022 г., постановено по адм.д. 303/2022 г. по описа на Административен съд Смолян. В производството пред Върховния административен съд е било направено искане за присъждане за присъждане на разноски, представен е договор за правна защита и съдействие, с посочен размер на заплатено в брой възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. Списък на разноските в това производство е представен. С частната жалба срещу определението на Административен съд Смолян се претендират всички направени разноски. При съобразяването на това обстоятелство, по това съдебно производство на касатора следва да се присъдят направените разноски в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. На касатора следва да се присъдят и разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 80 лв., представляващи внесени държавни такси. По делото не са представени доказателства за направени разноски за възнаграждение за адвокат, поради което независимо, че се претендират, същите не следва за се присъждат. Общо следва да се присъдят разноски в размер на 480 лв. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 3 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение