Решение № 7253 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2009 г.
ВАСI отделение03.06.2009 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 1281/04.12.2008 г., постановено по адм. дело № 676/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Осъжда Митница Пловдив да заплати на "Кастел Експорт" ООД, гр. Карлово ул. "Ген. Скобелев" № 4А, представлявано от управителя Петър Димитров Ламбрев, сумата 1250 лв. (хиляда двеста и петдесет), представляваща направените разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 7253 от 03.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1465/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от началника на Митница Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Валентина Василева, против решение № 1281/4.12.2008 г., постановено по адм. дело № 676/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение за промяна на тарифен номер № 347/04.02.2008 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0186/11.03.2008 г. на директора на РМД гр. Пловдив, в частта, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07BG003007H0007863/20070503 и е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60,40% и съответния размер на ДДС. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - "Кастел Експорт" ООД гр. Карлово оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощниците адв. Дончев и адв. Дюлгерова, се излагат подробни съображения за правилност на решението. Молят съда да остави в сила обжалваното решение и да присъдени направените от дружеството разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив, по жалба на "Кастел Експорт" ООД е отменено решение за промяна на тарифен номер № 347/04.02.2008 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № 1-4412-0186/11.03.2008 г. на директора на РМД гр. Пловдив, в частта, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07BG003007H0007863/20070503 и е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60, 40% и съответния размер на данък върху добавената стойност. Осъдил е Митница Пловдив да заплати на дружеството направените разноски в размер на 1550 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на съдебния контрол е решението на митническия орган само в частта, с която е постановена промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" от ЕАД № 07BG003007H0007863/20070503, като е определено заплащане на допълнително антидъмпингово мито в размер на 60, 40% и съответния размер на ДДС. В частта, с която е оспорвано същото решение на началника на Митница Пловдив относно промяна на тарифен номер на стоката по посочения ЕАД, производството е прекратено с влязло в сила определение, предвид направеното частично оттегляне на жалбата. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че на 03.05.2007 г. жалбоподателят "Кастел Експорт" ООД е поставил под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление с ЕАД № 07BG003007H0007863/20070503 стока, декларирана като "стоманени въжета поцинковани без принадлежности" с посочени размери и брой макари, които са декларирани с тарифен номер 7312106590. След извършена документална проверка на декларацията и физическа проверка на стоките по реда на чл. 84 ЗМ, вр. чл. 78, пар. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. и с оглед обяснителните бележки към позиция 7312 на Комбинираната номенклатура, митническият орган е приел, че стоката следва да се класира с номер по "ТАРИК" - 7312108119. Предвид това е прието, че на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ, вр. чл. 201, пар. 1, б. "а" от Регламент № 2913/92 г. за дружеството е възникнало вносно митническо задължение, определено на база елементите на облагане и изчислено по реда на чл. 203, ал. 1 ЗМ, вр. чл. 214, пар. 1 от посочения регламент. Прието е също, че за стоките възниква и задължение за ДДС, на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ, вр. чл. 232, пар. 1, б. "б" от регламента и на основание чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съдът е приел, че обжалваното решение не съдържа мотиви относно определеното за заплащане антидъмпингово мито, доколкото не е посочено правното основание за възникване на задължението за заплащане на такова във връзка с осъществения от него внос на стоки, с произход Китайската народна република. Посочил е, че основанието не е по чл. 199, т. 1, т. 1 ЗМ и чл. 201, пар. 1 б. "а" от Регламент № 2913/92 г., тъй като тези разпоредби съдържат само общия юридически факт, с проявлението на който се свързва възникването на вносно митническо задължение. Същевременно е приел, че с оглед чл. 20 от Регламент № 2913/92 г., когато възниква вносно митническо задължение, законно дължимите сборове се основават на Митническата тарифа на Европейските общности, част от която са както Комбинираната номенклатура на стоки, така и всяка друга номенклатура, която се основава изцяло или частично на нея. Посочената в решението Интегрирана тарифа на Европейските общности (съкратено ДТАРИК"), която е тарифа, основана на Комбинираната номенклатура на стоки (КН), е послужила като правно основание за определяне на тарифното класиране на стоките. Съдът е приел, че с обжалваното митническо решение е определено за заплащане окончателно антидъмпингово мито, като е взел предвид факта, че в първата колона на кл. 47 - "вид на вземанията" е посочен код А30, което означава "окончателни антидъмпингови мита", съобразно Приложение № 38 "Кодове, които трябва да се попълват във формулярите" към Регламент (ЕО) № 2286/2003 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. относно въвеждане на разпоредбите за прилагане на Регламент № 2913/92 г. Въпреки липсата на мотиви относно определено за заплащане антидъмпингово мито, съдът е приел, че следва да реши спора по същество като прецени дали са налице предпоставките за облагане с посоченото мито. В тази връзка е посочил, че на основание регламент (ЕО) № 384/96 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, е приет Регламент (ЕО) № 1858/2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от Китайската народна република (КНР), Индия, Южна Африка и Украйна, след преглед в съответствие с пар. 2 от член 11 на Регламент № 384/96 г. със Сelex номер 32005R1858, публикуван на български език в печатното издание на Официален вестник на Европейския съюз в том 11-43 на дата 04.12.2007 г., съгласно представеното по делото писмо на Генералния директор на Службата за официални публикации на Европейските общности. В чл. 1, пар. 1 от Регламент № 1858/2005 г. е посочено, че се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели, включително сплитки, без въжета и кабели от неръждаема стомана, с максимален напречен размер над 3 мм, попадащи под няколко посочени кодове от Комбинираната номенклатура и с произход от Индия, КНР, Украйна и Южна Африка. Съдът е посочил, че в изчерпателното изброяване на кодовете по КН и по ТАРИК не е посочен номер по ТИРИК 7312108119, но поради това че считано от 1.01.2006 г., Приложение I на Регламент № 2658/87 г. е изменено изцяло с пълна версия на КН с автономните и конвенционалните ставки на митата в резултат на мерките, одобрени от Съвета и Комисията, като по този начин са закрити съществуващите до 31.12.2005 г. кодове в КН и са въведени нови такива, които след този момент, включително и към настоящия, са действащите кодове по КН. Предвид това съдът е направил извода, че на стария код № 73121082 (код по ДТАРИК" - 7312108219), попадащ в приложеното поле на Регламент № 1858/2005 г., от 01.06.2006 г. отговаря код по КН 73121081 (код по ДТАРИК" - 7312108119). Направил е извода, че правното основание за облагане на осъществения внос от жалбоподателя на стоки с произход Китай, тарифно класирани с код по "ТАРИК" 7312108119, е Регламент № 1858/2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита на стоманени въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна. Съдът е посочил, че вносът е осъществен на 3.05.2007 г., а Регламент № 1858/2005 г. със Celex номер 32005R1858 е публикуван на български език в Официален вестник на Европейския съюз на 04.12.2007 г. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 2 и чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС, според административния съд налага извода, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. В съответствие с чл. 254, пар. 2 от Договора за създаване на Европейската общност, съдът е приел, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на Република България са задължителни за изпълнение от техните български адресати, след публикуването им на български език в Официален вестник на ЕС. При формиране на този извод съдът се е позовал на принципите на правна сигурност и забрана за дискриминация, както и на решението на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус. Съдът е направил решаващия извод, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки - 03.05.2007 г., Регламент № 1858/2005 г. все още не е бил публикуван на български език в официалното издание на ЕС, което е сторено на 3.05.2007 г. и съобразно правилото въведено в чл. 3 от Регламента, същия влиза в сила ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС, т. е. на 5.12.2007 г., поради което преди тази дата актът не може да породи задължения за жалбоподателя. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните факти и обстоятелства по спора са правилно установени от съда и отразени в мотивите на решението, така както са възпроизведени накратко по-горе. Решение № 347/04.02.3008 г. на началника на Митница Пловдив в частта относно определяне на ново тарифно класиране на стоката, внесена по ЕАД № 07BG003007H0007863/20070503 е влязло в сила и според него тарифното класиране е с код по ДТАРИК" 7312108119, на който съответства код по Комбинираната номенклатура на стоки 73121082, попадащ в приложното поле на Регламент № 1858/2005 г. относно въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманени въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна. Правилни са също изводите на съда за това, че с обжалваното митническо решение е определено за внасяне окончателно антидъмпингово мито на основание чл. 1, пар. 1 от Регламент № 1858/2005 г. Към момента на осъществяване процесния внос на стоки - 03.05.2007 г., този регламент не е бил публикуван на български език в Официалния вестник на ЕО. Това е сторено на 05.12.2007 г., според официалното писмо на Генералния директор на службата за официални публикации на Европейските общности. Предвид това, съдът обосновано е направил извода, че разпоредбите на регламента не могат да породят задължения за жалбоподателя в конкретния случай, след като вносът е осъществен преди датата на публикуване на текста на регламента на български език в Официалния вестник на ЕС. Настоящият състав споделя изводите на съда, изведени от съдържанието на чл. 2 и чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Р България и Румъния в ЕС. В чл. 2 от протокола е предвидено, че от датата на присъединяването разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Р България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в договорите и в този протокол, а в чл. 58 е предвидено, че текстовете на актовете на институциите, приети преди присъединавеното и изготвени на български и на румънски език от Съвета, Комисията или ЕЦБ, са автентични при същите условия както текстовете, изготвени на настоящите официални езици от датата на присъединяването; те се публикуват в Официален вестник на ЕС, ако текстовете на настоящите езици също са били публикувани по този начин. Условие за прилагане на общностното право по отношение на частноправните субекти в присъединените държави, е то да бъде публикувано на националния език на съответната държава-членка, който е и официален език на ЕС, в специалното издание на Официален вестник на ЕС. Принципът на правна сигурност налага изискването правните норми на европейските институции, включително регламента като акт на вторичното право, да бъдат доведени до знанието на частноправните субекти чрез адекватна публичност, за каквато се приема публикуването в хартиеното издание на Официален вестник на ЕС, за да бъдат прилагани тези правни норми по отношение на частноправните субекти. Публикуването на актовете на националния език на присъединената държава-членка е предпоставка за прилагането на принципите на върховенството и на директния ефект на общностните правни норми. Неоснователно е становището на касатора, изразено в жалбата, че след като "Кастел Експорт" ООД е могъл да борави с документите, които са на чужд език (приложени към митническата декларация) не би следвало да се затрудни и с прилагането на нормативен акт на ЕС на чужд език. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на решение на Съда на Европейските общности по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc (Регионална митническа дирекция). В решението изрично е прието, чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с текста на чл. 58 от Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в ЕС) не допуска задълженията, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС (какъвто е и българския език), да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Това решение на СЕО е постановено по запитване за преюдициално заключение по реда на чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, отправено от национален съд на държава - членка до Съда на Европейските общности по правен казус, със сходна фактическа обстановка като тази по настоящото дело. Решенията на СЕО, постановено в производство по чл. 234 ДЕО са задължителни освен за съда, който е отправил запитването, така и за европейските институции и за всички държави - членки, включително за всички правоприлагащи органи в тези държави. Затова напълно обосновано съдът в случая се е аргументирал с посоченото решение на СЕО. В касационната жалба са изложени съображения за неприложимост на решенията на СЕО, постановено в спешно преюдициално производство, въведено от 01.03.2008 г., но тези съображения са неотносими за конкретния случай, тъй като решението по дело С-161/06 г. на СЕО не е постановено в такова производство, а в производство по общия ред. В практиката на СЕО и в правната доктрина не съществува спор относно задължителния характер на решенията на СЕО, постановени в производства по чл. 234 ДЕО. По изложените съображения се налага извода, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане от ответника по касационната жалба, на същия следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция, които са в размер на 1250 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 239/26.03.3009 г., издадена от Адвокатско дружество "Дюлгерова и Пенкова". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,