Решение № 6404 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2019 г.

Решение № 6404 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14619/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Гео Виажен" ЕООД със седалище гр. Пещера представлявано от управителя К. Г. против Решение № 625 от 17.10.2019 г. постановено по адм. д. № 629 по описа за 2019 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 1012-12-693#1/13.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № 3 Д-1-12-00548257/28.03.2018 г. на ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Изложените съображения за неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-директорът на ТП на НОИ-Пазарджик в писмени бележки излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдът да потвърди решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е Решение № 1012-12-693#1/13.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № 3 Д-1-12-00548257/28.03.2018 г. на ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Пазарджик, с които на дружеството е указано да се заличат данните в регистъра на осигурените лица с декларация обр. 1. за лицата И. С. за м. септември 2018 г. и за М. П. за м. май и м. юни 2018 г. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че процесното решение е изготвено в установената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила, с посочване както на фактическите, така и на правните основания за издаването му. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и при напълно изяснена фактическа обстановка. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е извел извода, че С. и П. не са осъществявали трудова дейност при осигурителя "Гео Виажен" ЕООД и за тях не е възникнало основание за осигуряване по реда на чл. 10 от КСО. Решението е правилно. От фактическа страна е било установено, че лицата И. С. и М. П. имат сключени трудови договори с "Гео Виажен" ЕООД за длъжността "шофьор на лекотоварен автомобил" на пълно работно време, с основно месечно възнаграждение 510 лева. За м. септември 2018 г. С. е отработил 7 работни дни и му е начислено трудово възнаграждение в размер на 198, ЗЗ лева. За същия месец П. е отработил 7 дни и му е начислено възнаграждение в размер на 578, 50 лева, а за м. юни има отработени 6 дни и му е начислено възнаграждение в размер на 545, 71 лева. При извършената проверка от органите на НОИ не са представени пътни листи или други документи удостоверяващи реално извършена трудова дейност от двете лица. Издадено е разпореждане до осигурителя "Гео Виажен" ЕООД да заличи данните в РОС за лицата И. С. и М. П. съответно за м. май 2018 г. и за м. май и м. юни 2018 г. Разпореждането е обжалвано по административен ред и с Решение № 1012-12-693#1/13.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик същото е потвърдено. Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение на Директора на ТП на НОИ Пазарджик като е приел, че реално не е започнала трудова дейност и не е извършвана такава, следователно за работодателя не е възникнало задължение да начислява и внася осигуровки. Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспорваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими възражения и убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на жалбоподателя. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесните предписания респективно срещу решението на горестоящия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, а съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на трудов договор не означава наличие и на започнала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Това е така, защото трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване на осигурителното правоотношение. За да възникне последното е необходимо реално да е да осъществена трудова дейност, доказателства за която в настоящия случай липсват. Не са представени каквито и да доказателства, че лицата И. С. и М. П. реално са изпълнявали възложените им трудови функции. В тази връзка следва да се посочи, че поради липса на доказаност на реалното извършване на трудова дейност не е възникнало и осигурително правоотношение и че няма основание за начисляване на осигурителни вноски. След като осигурително правоотношение не е възникнало за осигурителят се е породило задължението да коригира подадените данни за двете лица в РОЛ. След като същият не е извършил това самостоятелно правилно са издадени задължителните предписания на контролния орган при ТН на НОИ. Правилно и в унисон с приложимите правни норми съдът е отхвърлил жалбата на "Гео Виажен" ЕООД против потвърдителното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Като е достигнал до същите изводи, че оспореното решение и потвърдените с него предписания са законосъобразни, Административен съд-Пазарджик е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,